Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Препинателен знак в закон забранява на брат и сестра да наследят втората пенсия

S 250 a8d2b520 705f 48e1 895c 03b0e9e0c62e


Защо кредит се наследява, а пенсия – (най-често) не?


Защо след смъртта на длъжник неиздълженият остатък по банковия му кредит се наследява, а пенсията му - не? Или ако това стане, то е по силно рестриктивен регламент. Това запита наша читателка.

Отговорът изглежда елементарен.

Банките работят не със собствени средства, а със заемен капитал, който има цена. За разлика от предприятията от реалната икономика, при тях кредитът е актив и те не могат да си позволят да го занулят като го опростят на наследници. Но пък голямата част от кредитите са застраховани, така че кредиторът все пак бива възмезден.

Много хора, получили качеството наследник, не знаят че освен правата (например на собственост) при наследяване получават и задълженията (данъци, кредити) на починалия роднина. Положението към настоящият момент се усложнява  още повече, тъй като голяма част от работещото население се намира в заемни отношения с различни кредитиращи институции и генерира лоши кредити, коментира адвокат Атанас Джонев.

Повечето банки задължително правят застраховка живот за сметка на длъжника, която да покрие кредита, ако той почине. Ако има такава застраховка, банките трябва да си търсят парите от застрахователите, а не от наследниците. Необходимо е наследникът да подаде писмено запитване в банката дали е била сключена застраховка живот. Често банките „забравят“ този факт и така събират пари от две места.

За наследникът остава и вариантът да се откаже от наследство. Той е уместен, ако е вероятно да се наследят предимно дългове. Отказът се прави пред районния съд и се вписва в специални книги, обяснява Джонев.

От друга страна, държавната пенсия се получава за трудов стаж и възраст чрез разходо-покривен механизъм. Това е известният солидарен модел, при който внучката чрез осигуровките (а и чрез данъците си) плаща пенсията на баба си. Внучката ще получава пенсията си един ден от нейната внучка. Няма лични партиди, трудно се проследява кой какво налива и излива от общата каца на НОИ. Поради тази причина пенсията от тази първи пенсионен стълб не се наследява по принцип.

При втория пенсионен стълб нещата не стоят така. В пенсионните фондове всеки осигурен има лична партида, по която внася (той или или работодателят му) и във всеки момент той знае какви пари е натрупал. По тези капиталови схеми парите се олихвяват, понякога и на загуба, а в случая на универсалните пенсионни фондове пенсията не може да бъде по-малка от нетните вноски. Именно по тази причина от парите за Койчо, Койчовите наследници получават своя дял, когато Койчо си отиде от този свят, преди да е похарчил натрупаното по сметката си.

Проблемът идва, когато КФН реши да орязва права на наследници, което не е в правомощията й.

 


Замяната на едно тире със запетая в Кодекса за социално осигуряване ограничи кръга от наследници, които могат да получат пари от личните пенсионни партиди при смърт, настъпила преди пенсионна възраст.


Тихо, по терлички, Комисията за финансов надзор (КФН) пък в разрез със закона е ограничила правото на наследяване на т. нар. втора пенсия. Промените са заложени в указания до частните пенсионни фондове.

Това е установил Висшият адвокатски съвет (ВАдС). От там настояват регулаторът да отмени неправилните си указания, които действат от 2004 г. и са подготвили жалба, която да внесат в Конституционния съд.

„Абсолютно сме убедени, че промяната е неконституционна”, каза специално за „БАНКЕРЪ” Валя Гигова, член Висшия адвокатски съвет.

Поправката, каквато е все по-честата практика напоследък, е прокарана между първо и второ гласуване в Закона за ценните книжа.

"Извършена е абсолютно тихомълком, без обществено обсъждане, без какъвто и да било дебат", коментира Гигова.

 


Парите ще остават или за държавата, или за фонда


"Два вида са наследствените фондове. Едните са професионални - за хората, които работят първа и втора категория труд. Средствата на хората, които са без наследници, се връщат в държавния бюджет. Парите на хората от универсалните фондове пък се прехвърлят в пенсионния резерв и по този начин се преразпределят косвено на пенсионерите във фонда", обясни Владислав Русев от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

"Осигуряването в универсалните пенсионни фондове не е обществено осигуряване. Не е изградено на принципа на взаимопомощ, а парите на лицата са по техни лични партиди. Тоест това е имуществено право, което на общо основание подлежи на наследяване. Когато отнемаш едно имущество, трябва да дадеш срещу него равностойно обезщетение", подчерта адвокат Гигова.

Става дума за тълкуването и прилагането на чл.170, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата предвижда: „При смърт на осигуреното лице - на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството“.

На практика разпоредбата предвижда, че втората пенсия, която идва от вноски в частен фонд, се наследява, а натрупаните пари се изплащат еднократно или на части на наследниците така както ги определя Законът за наследството.

КФН обаче ограничава наследниците 

само до преживял съпруг и низходящи и възходящи роднини по права линия. Ето какво заявява комисията в указанията си: „В чл. 170, ал. 1 от КСО законодателят е очертал кръга на наследниците и е изброил изчерпателно тези от тях, които имат право да получат съответен дял от натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице – това са преживелият съпруг, чиито права възникват по силата на брачната връзка с наследодателя и роднините по права низходяща и права възходяща линия. Това законово разрешение изключва определени кръгове от наследници – съребрените роднини и наследниците по завещание и предвижда средствата на починалото осигурено лице да преминат само в имуществената сфера на най-близките членове на семейството“.

Всъщност чл. 170, ал. 1 КСО препраща към реда по Законът за наследството (ЗН) и посочва всички наследници, като не е ясно защо в разпоредбата отделно са изброени и някои от тях като преживелия съпруг например.

Вярно е, че текстът на разпоредбата не е изцяло прецизен, но основна задача на указанията е да разяснят всички неясноти в прилагането на законовата уредба. Това обаче не може да става чрез ограничаване на права на гражданите, каквито самото законодателство не предвижда“, заявяват от адвокатурата в писмото си до КФН, в което настояват указанията на комисията да бъдат отменени.

Това обаче досега не е факт.

Адвокатите обясняват, че 

Законът за наследството определя кои са наследниците

– по закон и по завещание, и в КСО законодателят не e стеснил кръга им. С указанията си КФН обаче е ограничила основното право на човек да се разпореди с имуществото си, част от което са и натрупаните средства по индивидуалната му партида в пенсионния фонд. Комисията е ограничила и правото на наследниците да получат това имущество.

Ограничаването на основни права на гражданите не може да става чрез указания на държавен орган, когато същите са гарантирани на законово и конституционно ниво“, заявяват от ВАдС. Той специално обръща внимание на това, че с указанията си КФН е изключила братята и сестрите от кръга на тези, които могат да получат средствата по индивидуалната партида на починалия при липса на други наследници от по-преден ред или заедно с възходящите наследници от втора или по-горна степен. И заявява, че тълкуването на регулатора е неправилно, несправедливо и неоправдано.

От адвокатурата подчертават, че при допълнителното пенсионно осигуряване партидите във фонда са индивидуални, а средствата, които се трупат в тях, са собственост на конкретния осигуряващ се.

„Това физическо лице притежава право на собственост върху тях и следователно може да се разпорежда, както намери за добре, тъй като правомощието на разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права, каквото безспорно е правото на собственост. С оглед на това всяко лице е свободно да се разпорежда с имуществото си след смъртта си в полза на всяко лице, което прецени, че следва да получи наследство в качеството си на негов наследник“, заявява ВАдС.

И припомня, че Законът за наследството ограничава наследодателя само по отношение на запазената част на някои наследници по закон: „Осигуреното лице-наследодател е свободно да се разпорежда както намери за добре с паричните средства, които са натрупани по индивидуалната му партида, в полза на всяко лице, което избере за свой наследник, стига да не уврежда запазената част на посочените в чл.28, ал.1 от ЗН наследници чрез завещание. А ако не е оставило завещание, то тези средства влизат в наследствената маса и се разпределят по общите правила за наследяване по закон по Глава втора от ЗН“, посочват адвокатите до КФН.

Те изтъкват, че изключването на братята и сестрите от кръга на наследниците на парите от личната партида за втора пенсия, както и на възможността за завещаването им на тях, погазва правото на собственост и правото на наследяване.

Затова 

адвокатите призовават КФН да отмени указанията си.

„БАНКЕРЪ” попита социалния министър Деница Сачева дали е била запозната с рестрикциите, как ги оценява и може ли да смятаме, че те са продължение на държавната политика за претакане на втория пенсионен стълб в първия, започната още от Симеон Дянков като финансов министър.

Отговорът е, че Комисията за финансов надзор е отделно юридическо лице на бюджетна издръжка, тя е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание. На основание разпоредбите на Закона за Комисията за финансов надзор, тя има правомощието да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на Кодекса за социално осигуряване. „Тези указания не се съгласуват с министъра на труда и социалната политика, поради което не сме запознати с тяхното съдържание”, завършва отговорът.

 


Държавните пари за старост се наследяват под условие


Съгласно разпоредбите на чл.80 - чл.83 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите при определени условия. Наследяват се пенсиите, свързани с трудовата дейност на лицата.

Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:

1. при един наследник - 50 на сто;

2. при двама наследници - 75 на сто;

3. при трима и повече наследници - 100 на сто.

Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 (личната възраст, на която той придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общите условия) или преди тази възраст, ако е неработоспособен.

Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал.1 и не получават лична пенсия. 

Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във