Банкеръ Daily

Финансов дневник

Прекрасно време за подреждане на керемидите

Прекрасно време за подреждане на керемидите. Така е озаглавен сборникът с разкази на сатирика Йордан Попов. В случая обаче става дума за преподреждане на дълговите плащания на България, които не се влияят от вече студената и мокра есен, а от привлекателността на офертите на хазната в обстановката на лихвен възход.

Държавата има падеж на еврооблигации от 1.14 млрд. евро през март 2023-та. За това трябва да се тегли външен дълг, защото иначе пари няма. Европейската централна банка обаче най-вероятно ще вдигне лихвите през декември с 0.5-0.75 процента. Нейната следваща и последна за тази година среща за лихвените проценти е насрочена за 15 декември.

„Поради това Министерството на финансите би трябвало сега да работи за нов външен дълг и да го издаде преди решението на ЕЦБ”, отбелязва Георги Кадиев, бивш зам. министър на финансите. „Дълг, издаден през януари 2023-та, ще е поне с 0.5% по-висок лихвен процент от дълг, издаден през този месец”, допълва той.

Според редица финансисти

вътрешен дълг трябваше да се емитира още през февруари-март, а не тази есен, след дву- и трикратно покачване на лихвите.

Бившият финансов министър Асен Василев отново заяви в "Панорама", че през февруари тази година не можел да стори това, тъй като нямало приет бюджет. Само че проверка в Закона за държавния дълг показва, че може да се емитира външен дълг и без бюджет, ако е за рефинансиране на стар дълг. И през март имахме падеж за около 2.5 млрд.лв., така че е било възможно поне толкова да изтеглим на ниските лихви.

Резултатът? За годините на падеж на двете емисии (7- и 12-годишни) сега ще платим около 550 млн. евро повече за лихви, твърди Кадиев.

Министерството емитира ДЦК за 200 млн.лв. през септември при рекордната за тогава средна доходност 4.47 процента. Седмица преди това пусна емисия със същия 3.5-годишен матуритет при доходност 4.01 на сто. Последва рязък скок на държавното финансиране при лихва от 6.5 на сто. А през март можеше да се разминем с цена на вътрешния дълг около 1.5 на сто

Междувременно

ситуацията става все по-сложна.

На 24 октомври Министерството на финансите не одобри заявените поръчки по време на аукцион за набиране на нов държавен дълг. Той бе за продажба на държавни ценни книжа с падеж 27.07.2026 г. и обем от 200 млн. лева. Но министерството не ги одобри, "отчитайки целта за финансиране на бюджета при оптимална възможна цена и поисканата от страна на участниците доходност”.

От съобщение на сайта на Българската народна банка се разбра също, че "До участие в аукциона бяха допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 287 238 000 лв., в т.ч. несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 77 870 000 лева. Постигнатият коефициент на покритие е 1.44. Средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 88.43 лв. на 100 лв. номинал”.

Доходността по новия държавен дълг рязко се покачи през последните месеци и навярно това стои в основата на отказа на финансовото ведомство. На предишния аукцион, проведен в началото на миналата седмица, държавата пласира 5.5-годишни държавни ценни книжа за 180.5 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност от 5.65 процента. За сравнение постигнатата доходност по пласираните ДЦК от същата емисия в края на септември бе 4.13% или с 1.52 процентни пункта по-ниска. През миналата година пък от пет проведени аукциона за 5.5-годишни книжа, четири постигнаха отрицателна доходност, показва справка в данните на Министерството на финансите.

Най-просто казано,

Финансите трябва да изтеглят пари

от вътрешния пазар, да ограничат ликвидността, което да доведе до поскъпване на парите и ограничаване на инфлацията. За това е необходимо институционалните инвеститори да имат апетит към държавните ценни книжа, които да сложат в порфейлите си за по-висока доходност. Инвеститорите обаче се дърпат като формално искат много по-високи доходности от тези, които държавата може да си позволи. Поради тази причина данните засега не показват по никакъв начин спадане на ликвидността, изобилие, което подклажда ликвидността. Банките продължават да поддържат свръхрезерви в БНБ, срещу което получават 0%, а до неотдавна дори си плащаха отрицателна лихва. Показателно за липсата на ликвиден стрес е и че лихвите по депозитите остават на рекордно ниските си нива - близо до нулата, без да се усеща активизация на конкуренцията между банките за привличане на ресурс.

Пенсионните фондове (вторият най-голям купувач на ДЦК) получават с всеки месец повече осигурителни вноски заради инфлационно напомпания ръст на доходите от заплати. Те, ако не ги вложат в нещо, а ги държат по сметките си в банките, също не извличат доходност. Така че остава въпросът защо да пропуснат да купят книжа с 4-5% доходност?

До края на 2022-ра държавата може да поеме дълг в размер на нови 2.05 млрд. лева. По закон възможният лимит през годината е 10.3 млрд. лева. Само на вътрешния пазар емитираният до момента дълг под формата на ДЦК е за 1.8 млрд. лева.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във