Банкеръ Daily

Финансов дневник

Преградни такси за откриване на сметки на чужди фирми у нас

Банки отказват и при най-малко съмнение за пране на пари, както и на компании без бизнес история

S 250 c143e921 6b1f 4df7 a5a7 85d10a263ded

Таксите само за разглеждане на документи за отваряне на набирателна/разплащателна сметка на чуждестранно юридичeско лице в български банки достигат до 300-450 евро. Най-ниската такса е 60 евро. Има и няколко банки, които не вземат пари. Това показа проучване на „БАНКЕРЪ”.

За сериозен бизнес на чужденци у нас това едва ли е непреодолима пречка. Но юристи съветват сметката да се отвори на регистрирано за целта българско юридическо лице, с такса за откриване от максимум 10 лв и след като открие банковите си сметки то да бъде придобито от чуждестранната фирма-майка. Разбира се, това  ще постави банката пред свършен факт, но тя формално не може да откаже. Просто тя бива уведомена за смяната на собствеността.

Това са дискриминационни такси в нечувани размери, коментират чужденци. Но почти всички български банки налагат чудовищни такси не само според родните стандарти, но и според европейските. Така наречената 

такса за "разглеждане на документи" 

на чуждестранни юридически лица, но и на чужденци - физически лица, често варира между 200 и 1000 лева. 

Отварянето на сметка на български гражданин или фирма, собственост на българин, е лесно. Струва не повече от 10 лева, а най-често е и безплатно. Практиката се наблюдава при почти всички банки, като особено скандална е сумата на една банка - 1000 лева такса разглеждане - дори за български фирми, собственост на чуждестранен гражданин.

Питаме - какво толкова проверява банката. Служителите мълчат. Опитваме се да ги ориентираме - дали е свързано с модерни световни мерки срещу прането на пари? Мълчат. Казват, че тези такси винаги ги е имало. Просто е нямало кой да се оплаче и да надигне глас. Чужденците мълчат и плащат. Няма и на кого да се оплачат.

Таксите са умело скрити. Проверката при някои от банките показва, че 

тези такси дори не са оповестени в тарифите им.

А когато фигурират, те са в огромни по обем списъци с такси и комисионни, които никой, уважаващ личното си време човек, не би седнал да изучава и разлиства. При банките в Европа важните такси са оповестени в добре развити подстраници на отделните продукти и услуги, така че потребителят да може да прочете, да сравни, да избере, да бъде осведомен.

Звъним в кол центровете на банките - служителките по телефона мълчат. Не знаели за такива такси. А и генерално нямали съпорт за бизнес клиенти по телефон. Да сме отишли в офис, там щели всичко да ни обяснят. В офиса обаче знаят за таксите. Гордо ги оповестяват - 400 лева, 600 лева, 1000 лева. И после пак мълчат.

А какво в какво се състои споменатото разглеждане на документи - никой не знае. Но служителите в банката отбелязват, че 

тази такса не се връща, ако банката откаже отварянето на сметката. 

Нито пък дължи обяснение.

Модерните банки в Европа нямат такси за разглеждане на документи за откриване на сметки на чужденци. Нито евроцент. За дигиталните банки като Revolut, Revolut Business, Paysera, Vivid, Monese въобще не иде реч. Те дори дават бонуси, ако техен клиент привлече нови клиенти. Не намерихме подобни такси при банките в немскоговорящите държави, нито в Обединеното кралство, нито във Франция или други държави в Европа.

Само у нас цакаме чужденците. 

 

И вероятно отблъскваме по-малките чуждестранни инвеститори.

Но те все пак обмислят правилна инвестиция ли правят в държава, която се опитва да изстиска колкото се може повече от и без това намаляващите чуждестранни инвеститори у нас през последните години.  Сблъсъкът с банката е все пак със стойността на първо впечатление за страната ни.

Нещо повече - фирмите с чуждестранно участие все по-често получават отказ от българските банки да им открият сметки, а мотивите за това остават неизвестни. За това сигнализира преди време адвокатско сдружение в отворено писмо до банковата асоциация, БНБ, омбудсмана и ДАНС.

Адвокатите настояха за работна среща, 

на която да се потърси работещо решение, на фона на предстоящо въвеждане на следваща европейска директива срещу прането на пари в националните законодателства. Получен бе отговор само от ДАНС, в който се обяснява, че законът вменява ангажиментите на България, произтичащи от европейското й членство и че изискванията са еднакви за българските и чуждите фирми. Но банките се позовават на текст от Наредба 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, който им дава право да откажат сключването на договор без да обосновават причините за това.

Каква е истината? През последните няколко години обаче Брюксел въведе много нови изисквания към финансовите институции с цел борба срещу прането на пари и те започнаха да се усещат и от крайните клиенти.

Според счетоводители и адвокати, след като влиза в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари в България, режимът се затяга дотолкова, че на практика банките са преустановили откриването на сметки на дружества, в които собственик са чуждестранни юридически или физически лица.

Проблем има, но според банкери интерпретациите са преувеличени. Затягането е основно за нови малки дружества без корпоративна история, което цели да отсее компании с неясни собственици, без дейност в България и без служители, през които минават съмнителни парични потоци, обясняват те.

Така че високите такси често играят ролята на преградна цена, която по-скоро отблъсква чуждите инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във