Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Правните "бомби": истерия и невежество

Протестите вече са излишни.

От сутрешните телевизионни студия през парламента до вечерните новини ни заливат на талази въпроси, които имат прости и еднозначни отговори. Тези питания обаче са от върховен интерес за кредитори и длъжници на КТБ и точно затова се натрапват на общественото мнение. Всеки иска да извлече максимална полза от създалата се ситуация и затова пита, а експерти от кол и въже отговарят според познанията си, без да се допитват до юрист. Затова и мненията са противоречиви, понякога диаметрално противоположни и внасят още повече смут в душите на зависимите по някакъв начин от банката граждани, бизнес и институции.

Сред хората, които са гласували доверие и са предоставили парите си на КТБ, от особена важност например е въпросът:

Докога са начислявани лихви по депозити

в банката? Слуховете варират - от датата на обявяване на специален надзор до последния доклад на одиторите. А отговорът е само един и той се намира в Закона за гарантиране на влоговете в банките. В неговия чл.6. (1) пише: "Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително и начислените върху тях лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл.23, ал.1, се събират". А препратката гласи: "Чл.23. (1) Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка." В "превод" на простонароден български това означава, че
влоговете се олихвяват до деня на отнемане на лиценза

В конкретния случай с КТБ лихви текат до отнемането на лиценза, т. е. до 6 ноември 2014 година. Вярно е, че дни след поставянето на банката под похлупака на специалния надзор лихвите бяха сведени до пазарни нива от около 3.5%, но продължиха да действат, независимо че банката не работи.

Друга група въпроси се отнасят до
казуса "цесии"

Най-важният от тях се задава от участниците в тези търговски сделки - колко и по какви критерии ще бъдат признавани. Въпросът с признаването на цесионните договори също е предмет на най-различни мнения - от това, че са незаконни, до това, че са.

От БНБ са категорични, че цесиите не противоречат на закона. Централните банкери имат подкрепата и на изтъкнати юристи като проф. Огнян Герджиков и проф. Ангел Калайджиев, които също обявиха цесиите за законни. С уговорката, че синдиците на банката впоследствие могат да заведат дела и да оспорят всяка сделка.

А положението е следното: "По време на специалния надзор цесиите са напълно законни, нещо повече - те се считат за част от оздравителната програма, защото намаляват балансовото число на КТБ. От момента, в който банката е в несъстоятелност, синдиците могат да се опитат да развалят част от тях. За да направят това в съда обаче, те трябва да имат достатъчни основания. Последните могат да бъдат единствено недостатъчната яснота какво срещу какво е разменено и кои са реалните собственици на депозита и кредита." Това беше обяснено от известен банков юрист, пожелал анонимност.

От Централната банка повториха: "Към момента цесиите са законни. Ако кажем обратното, трябва да обясним: "Ние отменяме действието на търговското право не само в България, но и в цял свят". Оттам поясниха, че от началото на ноември тези договори вече се правят инцидентно и общата им сума по е 1.2 млрд. лв.

Въпрос, който показва не само пълна неосведоменост, но и отсъствие на нормална логическа мисъл, е  
дали признатите цесии ще се отразят на масата на несъстоятелността
на КТБ.

Да припомним, че квесторът на КТБ Станислав Лютов бе категоричен, че цесиите не се отразяват върху масата на несъстоятелността.

Народни представители като преференциалният реформатор Мартин Димитров и бъдещият вицепремиер Ивайло Калфин обаче застъпиха тезата, че признатите цесии намаляват масата на несъстоятелността и така увреждат интересите на останалите кредитори. Фен на това мислене е и шефът на Фонда за гарантиране на влоговете Росен Николов. Той обяви пред депутатите, че след като цесиите и прихващанията бъдат осчетоводени, ще се намали масата на несъстоятелността и ще се увеличи сумата на защитените влогове.

В крайна сметка, ако се опитаме да мислим пространствено счетоводно, отговорът е прост. Във времето квесторите предхождат синдиците. Първите имат за основна задача оздравяването на банката по време на специалния надзор, те са лекарите от "Спешна помощ". Когато се окажат безсилни и банката загине,
идват синдиците, които са "погребалните агенти"

Едните работят с жива материя, вторите - с мъртва. Именно затова, ако не бъдат оспорени, цесиите нямат никакво отношение към масата на несъстоятелността. Цесиите са се развивали в живата банка, а масата на несъстоятелността е смъртният й акт, констатацията. За маса на несъстоятелността никой не може да говори предварително, да изчислява колко е тя при жива банка, за да сравнява величината й с единствено законната сметка след отнемането на лиценза й.

На пръв поглед съществен е въпросът "Ощетяват ли цедиранията други кредитори - заради промени в активите и чрез пренареждане на списъка на кредиторите".
Йордан Цонев от ДПС например е убеден, че продавайки част от вземането си от банката на неин кредитополучател, вложителят предрежда други кредитори, които са по-напред от него по закон.

С риск да сме безинтересни ще кажем, че няма никаква връзка. Списъкът на кредиторите на банка, включително и КТБ, е с ясно определен ред.

На първо място за удовлетворяване
са наредени обзпечените (с ДЦК) вземания на бюджета. Логиката е, че става въпрос за пари на данъкоплатците, на народа, взети "назаем" от държавата да ги управлява в интерес на общото благо. Следват всички останали кредитори на банката - граждани с негарантирани суми по влоговете, предприятия, институции, общини. Най-интересното е, че Гаранционният фонд (ФГВБ) се нарежда като абсолютно равен сред тях. Всеки от чакащите от "втората редичка" ще получи поравно спрямо всички останали единствено съобразно това, колко е успял да събере синдикът. Така че предреждане не може да има, независимо от предприетите действия за цесиране.

По подобен начин: "Няма връзка" се отговаря и на въпроса дали преоценените активи ощетяват Фонда за гарантиране на влоговете в банките, или той ще "кяри" от това. Пак да подчертаем, че фондът борави с моментна снимка на състоянието на влоговете. Всичко законно, което се случва в суетнята преди позирането за "снимката", е естествен ход на нещата и за ощетяване на ФГВБ след обявяването на несъстоятелност не може да се говори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във