Банкеръ Daily

Финансов дневник

Правителството може да увеличи дълга и чрез външни заеми

Правителството ще може да увеличи държавния дълг и през международни финансови институции, реши Комисията по бюджет и финанси по време на второто гласуване на актуализацията на държавния бюджет, предложена от кабинета. 

По предложение на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова бе записано в проектозакона, че държавният дълг може да увеличен и "чрез заеми от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми". 

В хода на дебатите Стоянова разясни, че целта на предложението й е да се даде максимална гъвкавост и диверсификация на източниците за финансиране на бюджета предвид планирания бюджетен дефицит вследствие на въведените извънредни мерки заради коронавируса. Според нея по този начин се дава възможност кабинетът да осигури паричен ресурс и чрез заеми от международни финансови институции и да минимизира ликвидните рискове за държавата. 

Бюджетната комисия одобри и увеличаването на лимита по програмата за емитиране на държавен дълг на международните капиталови пазари до 10 млрд. евро. Програмата бе създадена през 2015 г. с лимит от 8 млрд. евро. В следващите няколко години по тази програма бе поет дълг от около 5.14 млрд. евро и с тези средства бяха погасени външни задължения с падежи 2015-а, 2016-а и 2017 година. Тоест след увеличението на лимита на разположение на правителството по тази програма остават грубо 4.88 млрд. евро.

"Целта е единствено гъвкавост. Това само е допълнителна опция за правителството, защото таванът на дълга е 10 млрд. лева - от вътрешните и външните пазари. Няма нови 10 милиарда, няма нови 2 милиард. Правителството просто ще може да прецени откъде е по-изгодно да се вземе нов дълг", уточни Менда Стоянова.  

"Пазарите в момента са неспокойни, волатилни. Именно затова поисках лимит за поемане на нов дълг до 10 млрд. лева. Така ще можем да наблюдаваме пазарите отблизо и в максимално изгодна ситуация да се включим", подчерта финансовият министър Владислав Горанов. 

Горанов уточни, че поправките в закона не означават заем от Международния валутен фонд. По думите му в понятието международни финансови институции се включват Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, от които страната ни вече е ангажирала ресурс за финансиране на европейските фондове. "Тези текстове, така или иначе, вече работят", обобщи финансовият министър.

Засега отпада опцията за заем от МВФ. Предложението отново бе на Менда Стоянова, но министърът на финансите се отказа от него с аргумента, че е рано за подобен дебат.

От ДПС поискаха промени при мярката 60/40 и повече гъвкавост при подпомагането на бизнеса чрез Българската банка за развитие. Предложението на Йордан Цонев е държавата да поема и осигуровките към 60-те процента от заплатите на служителите в засегнатите компании. 

Другата идея е на ДПС е за още една схема през ББР, чийто капитал бе увеличен със 700 млн. лв. от държавата. Цонев лансира създаване на нова програма за малките и средни предприятия - линия за кредитиране на малкия и среден бизнес до 100 000 лева директно от ББР,  или чрез издаване на гаранции и отпускане на съответния ресурс през търговските банки.

Предстои в понеделник Народното събрание окончателно да одобри бюджетната актуализация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във