Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Правилата за банките излязоха на финалната права

Проектът за Закон за кредитните институции бе приет на второ четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси в четвъртък (27 февруари). Той въвежда у нас разпоредбите на Европейската директива за капиталова адекватност, или популярна още като "Базел III". Сега остава документът да бъде приет на второ четене и в пленарната зала и то бързо, защото в Министерството на финансите вече е получено предупредително писмо от Европейската комисия, че държавата ни се бави с въвеждането на директивата за капиталовата адекватност.


Въпросният европейски регламент въвежда напълно нови модели за оценката и управлението на риска при различните видове банкови активи, както и различни видове буфери за покриването на този риск. Той е от жизнено важно значение за функционирането на банковата ни система съобразно правилата на Европейския съюз. По този модел ще се определя стабилността на всяка една банка, той ще гарантира сигурността на вложителите, поверили й парите си.


В новата си реакция Законът за кредитните институции създава правната основа, която ще позволи на БНБ да приеме наредби, които съпътстват въвеждането на европейския регламент. Нормативният документ дава едно много важно и необходимо правомощие на БНБ: управителният й съвет трябва да приеме процедури и да състави план за преструктуриране на всяка от българските банки. Това означава, че ако, не дай Боже, някоя от двадесет и четирите кредитни институции у нас (това не се отнася за шестте клона на чуждестранни банки) има затруднения с плащанията, БНБ трябва да има ясен и бързоосъществим план за нейното оздравяване или за затварянето й.


За да не бави прилагането на всички тези важни изисквания на европейската директива, БНБ подготви проектозакона за кредитните институции още в началото на есента на миналата година, а Министерският съвет го одобри и внесе в Народното събрание за гласуване през ноември. Но депутатите пратиха по дяволите добрата подготвка и близо три месеца протакаха приемането на закона.


Първо, подгонени от популизъм, те се опитаха да прокарат цял куп безумни поправки, целящи да ограничат правата на кредитните институции да си събират вземанията от своите длъжници. То и предложението на депутатите на БСП и ДПС така и бе озаглавено - "За защита на правата на кредитополучателите". Наложи се БНБ да пише остро становище до Народното събрание, в което да обяснява, че според общоприетите европейски норми на благоразумния надзор единственият й ангажимент е тя да защитава правата на вложителите в банките. Така че, ако й се възложат задачи, свързани с правата на кредитополучателите, това би я поставило в конфликт на интереси. След дълги дебати народните представители разбраха, че не бива да товарят с несвойствени задачи Централната банка и преместиха текстовете, защитаващи длъжниците, в проекта за изменение на Закона за потребителския кредит. Но го направиха отново по начин, който се разминава с правната и с икономическата логика и това предизвика пак негативна реакция на БНБ. Но това вече е друга тема.


Въпросните текстове бяха извадени от Закона за кредитните институции, но гласуването им в парламентарната Комисия по бюджет и финанси пропадна още три пъти поради различни причини. За да се стигне до 27 февруари, когато тя най-сетне прие на второ четене проектозакона. Един от малко познатите нови елементи в него е, че той разпорежда всички небанкови финансови институции (в това число влизат и фирмите за бързи кредити) да се пререгистрират в БНБ. Вестник "БАНКЕРЪ" научи, че Централната банка вече обмисля да промени Наредба №25 и да увеличи минимално изискувания капитал, с който трябва да разполагат небанковите финансови институции. Сега той е 250 хил. лева. Новият праг все още не е определен.


Важно е да се знае, че всички тези мерки са временни и ще действат, докато бъде изготвен и гласуван законът за фирмите за бързи кредити, според който те ще преминат под надзора на Комисията за финансов надзор. Тя и ще ги лицензира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във