Банкеръ Weekly

Пренасочват 200 млн. лева от ББР

Повече грантове за сметка на държавните кредитни гаранции

S 250 ab6eb145 9aa3 4af3 b23b 1026c0c3a70c

Държавата възприема нови тактики при разработването антикризисни стимули за икономиката и бизнеса. С идването на новите министри на икономиката и финансите и включването на работодателските организации при изработването на инструментите се забелязва акцент върху грантовите схеми, т.е. на безвъзмездно подпомагане, вместо на издаването на държавни гаранции за отпускането на кредити. Икономическият министър Лъчезар Борисов лично обяви, че

ще пренасочи 200 млн. лв.

неизползван ресурс от Българската банка за развитие към грантови схеми за бизнеса. Все пак е рано да се каже дали тази тактика ще бъде ефективна, защото поне досега инструментите за безвъзмездна помощ бяха прекалено бавни и обвързани с огромна бюрокрация. 

Въпросните 200 млн. лв. са част от увеличението на капитала на ББР, одобрено по времето на Владислав Горанов и Емил Караниколов и трябваше да послужат за банкови гаранции от държавната банка, когато фирмите кандидатстват за преференциални кредити пред търговските банки. Общият бюджет на инструмента бе 500 млн. лв., т.е. наличният ресурс по нея ще остане 300 млн. лева. Дали ще е достатъчен, за да обезпечени партньорството между ББР и търговските банки е рано да се каже, защото

схемата за портфейлните гаранции едва сега прохожда

Преди дни държавната банка съобщи, че още три кредитните институции са се присъединили към гаранционната програма в подкрепа на малкия и среден бизнес. Това са Алианц Банк, Търговска банка Д и УниКредит Булбанк. Останалите финансови институции, които отпускат кредити са Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка (БАКБ), Инвестбанк, Първа инвестиционна банка и Пощенска банка. Интерес към програмата беше заявен още и от Интернешънъл Асет банк, ПроКредит банк и TBI bank.

Осемте банки

с вече сключени споразумения с Българската банка за развитие са заявили портфейлни гаранции за общо 649 млн. лв., т.е. около една трета от ресурсът вече е заявен. Припомняме, че ББР предостави на финансовите институции възможност за ползване на портфейлни гаранции за 1.6 млрд. лв., които обхващат реално отпуснати кредити в размер до 2 млрд. лева. Максималният размер на кредитите е до 300 хил. лв., като ББР ще гарантира до 80% от главницата по тях.

Към средата на август 100 компании вече са сключили договори, като средният размер на кредитите 160 099 лева. Най-сериозен е интересът от компании, опериращи в секторите транспорт, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство и търговия на едро.

Решението за пренасочване на ресурс от ББР към грантови схеми

изглежда доста логично. Най-малкото защото държавният Фонд на фондовете скоро ще открие гаранционна схема за близо 170 млн. лв., която силно препокрива програмата на Банката за развитие. 

Фондът на фондовете ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции  при отпускане на нови заеми на малки и средни предприятия,  които нямат достатъчно обезпечения, но се нуждаят от подкрепа при затруднената икономическа ситуация в страната. По този начин ще се улесни достъпът на фирмите до кредити за продължат да функционират, включително и за задоволяване на потребностите от ликвидност и/или за преодоляване на финансови затруднения, които се дължат на пандемията или се утежняват от нея. 

Фондът предлага гаранция до 80 на сто от размера на всеки кредит, срещу което съответната банка ще трябва да предложи финансиране при преференциални лихви и занижени изисквания към обезпеченията.  Продуктът предлага комбинация от гаранционен инструмент и лихвена субсидия за предприятията, които изпитват ликвидни затруднения, но въпреки това са готови да задържат персонала си.

Колкото до

прехода към повече грантове

Министерството на икономиката пуска два инструмента за 164 млн. лева. По пър­вият - мик­ро, мал­ки и сред­ни фир­ми ще взе­мат 82 ми­ли­о­на ле­ва. Об­съж­да­ се мик­роп­ред­при­я­ти­я­та да по­лу­ча­ват до 15 000 лв., мал­ки­те - до 30 000, а сред­ни­те - до 75 000 лева.

Още 80 млн. лв. оти­ват от­но­во за мик­ро, мал­ки и сред­ни пред­при­я­тия. Те оба­че ще са за адап­ти­ра­не­то им в Ко­вид кри­за­та. Ста­ва въп­рос за пре­об­ра­зу­ва­не на про­из­вод­ство, въ­веж­да­не на дис­тан­ци­он­на фор­ма на ра­бо­та, обе­зо­па­ся­ва­не на про­из­вод­ства, ре­а­ли­зи­ра­не на ра­бот­ни мес­та.

Както стана дума, ефективността при грантовите схеми поне досега бе доста ниска. В края на април бе обявено, че малките фирми ще могат да получат над 170 млн. лв. безвъзмездна помощ по облекчени правила, за да се справят с негативните ефекти от ограниченията, наложени заради коронавируса. Това на практика беше първата мярка с грантове, а не с кредити за бизнеса, като идеята бе поне 20 хил. компании да бъдат подпомогнати с между 3 и 10 хил. лева. Оказа се обаче, че малките фирми масово са се затруднили с кандидатстването за грантовете. Заради бавна работа и липсата на административен капацитет пък засега са разгледани само 15% от заявленията, а пари са получили едва 3% от кандидатите. С подобна бюрократична машина и най-добрите намерения биват обречени на провал.

Още по-притеснителни са данни, които изнесе икономическият министър Лъчезар Борисов за

корупционен елемент при кандидатстването за държавно подпомагане

В края на юли Борисов съобщи, че в Министерството на икономиката са постъпили сигнали за искана „такса успех" към бенефициенти, които кандидатстват или са кандидатствали по Covid-мерките. В схемата били замесени както служители на министерството, така и консултантски фирми, които искали комисиона между 40 и 60 процента от стойността на целия проект. Тогава бе обявено, че ДАНС вече проверява сигнала, но няколко седмици по-късно резултат от проверката все още няма. 

 


БНБ одобри Стамен Янев за надзора на ББР


Българската народна банка издаде лиценз на Стамен Янев за член на надзорния съвет на Българската банка за развитие. Той бе предложен за позицията от икономическия министър Лъчезар Борисов. 

Досега именно Борисов бе на тази позиция, но поради повишението му в министър и принципал на държавната банка, той вече не може да е и председател на надзорния й съвет. Предстои съвсем скоро да бъде свикано общо събрание на ББР за избора на Янев. 

В края на юли със заповед на министър-председателя Бойко Борисов Стамен Янев бе назначен и за заместник-министър на икономиката. Преди това той бе изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във