Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОТРЕБИТЕЛСКИЯТ КРЕДИТ ВЛИЗА В НОРМАТИВЕН КОСТЮМ

Навремето един от шефовете на БУЛБАНК и на Корпоративна банка казваше, че освен валутен, кредитен и пазарен риск съществува и още една - не по-малка, но нетолкова видима заплаха за стабилния бизнес на банките. Той я наричаше регулативен риск - опасността от честата промяна на законите и наредбите, която предизвиква радикални промени на правилата, по които банките работят. И която води до невъзможност мениджърите да планират правилно бизнеса си и да въвеждат нови продукти на пазара. Въпросният банков шеф Венцислав Антонов е известен както със своята екстравагантност, така и с точните си и задълбочени анализи. Той се оттегли от банковите среди след приватизацията на БУЛБАНК през 2000 г., но думите му са актуални и днес, особено сега, когато правилата за работа на банките се променят по няколко пъти годишно. От подобни изпитания те няма да бъдат лишени и през 2006 година.
Първо, БНБ ще въведе нови ограничения, чиято цел е да се свие допълнително ръстът на банковото кредитиране. Но това само е прелюдия към далеч по-значителните промени в правилата за предоставяне на заеми за населението. Те ще бъдат въведени с приемането на подготвяния от средата на 2004 г. Закон за потребителското кредитиране, проектът за който в момента е даден за съгласуване между министерствата. Всъщност разпоредбите му ще се отнасят не само за банките, но и за лизинговите компании, кредитните къщи, издателите на кредитни карти, както и за всички фирми, предоставящи стоки и услуги на разсрочено плащане. С други думи, фирми като Транскарт, Глобул, М-Тел, Технополис и други ще са принудени много внимателно да се запознаят с текстовете на новия проектозакон.
Подготвянето на проектозакона започна още преди година и половина, тъй като в Европейския съюз има специална директива за потребителското финансиране и България е длъжна да приеме аналогично на нея законодателство. Необходимо е да се уточни, че правилата в проекта ще се отнасят единствено и само за потребителските кредити с размер между 400 и 40 хил. лева. Той няма да обхваща ипотечните заеми и фирмените кредити. Сега обаче в ЕС се подготвя специална директива, която ще регламентира правата на гражданите - получатели, и на ипотечни кредити. Когато тя бъде готова, със сигурност ще се въведе и у нас.
Идеята на подготвяния документ за потребителския кредит е да се създадат условия за
максимална информираност
на гражданите, вземащи заем или стока на изплащане. Казано по друг начин, дори и най-некомпетентният във финансовата област човек трябва да е наясно колко пари, за какъв срок и при какви условия взима назаем. Тази яснота няма да се внася от служителите на банката, защото в повечето случаи те или не умеят, или не искат да правят това, нито ще се разчита на брошури, реклами и други информационни материали, които в по-голямата си част не изпълняват тази задача. Яснотата ще идва от самия договор за кредит или за покупка на стока на изплащане. В него освен сумата, която получава назаем клиентът, и годишната лихва ще трябва да фигурират и годишните разходи за плащане на всички такси и комисиони.
Според един от текстовете в проектозакона клиентът не е длъжен да плаща лихви, такси и комисиони, които не са упоменати изрично в договора. Сключването на договори за заеми или за покупка на стоки на разсрочено плащане, които са в нарушение на изискванията в подготвяния нормативен документ, ще се смятат за невалидни дори кредитополучателят да е съгласен с тях. Съставителите на проектозакона изрично са подчертали, че не се гледа дали общата задлъжнялост на клиента е от 400 лв. до 40 хил. лв., а дали всеки отделен кредит попада в тези граници.
Клаузата, която предизвика
най-драматични дебати
между банковото съсловие, БНБ и Министерството на икономиката, което е водещо по изготвянето на проектозакона, бе за определяне на таксата за предсрочно погасяване на заемите. Първоначално ведомството, което в момента се ръководи от Румен Овчаров, имаше твърдото намерение да поиска забрана за събирането на подобна такса. Тя е най-омразният разход за гражданите, ползващи потребителски заеми, които просто не разбират защо трябва да бъдат наказвани при предсрочно връщане на парите. При това въпросната такса съвсем не е малка - между 2 и 4% от погасяваната сума.
Подобна такса обаче съществува в повечето държави от ЕС. Банките я събират, тъй като с предсрочното погасяване се нарушават някои клаузи в договора за кредит, което ги лишава от планирани доходи. Само че в Евросъюза таксата не е по-висока от 1.5% от предсрочно платените пари, а не както у нас - между 2 и 4 процента.
След продължителни и напрегнати консултации между икономическото министерство, БНБ и Асоциацията на търговските банки в проектозакона за потребителския кредит е записано, че гражданинът има право предсрочно да прави погасителни вноски по дълга си, като това води до съответното намаляване на разходите по обслужването му. Банките ще могат да събират такси при предсрочно погасяване, но размерът им е лимитиран от специален текст, който обаче е доста разтеглив. В него се казва: Дължимите от потребителя разходи (таксите за предсрочно погасяване), които са предвидени в договора за кредит, не могат да надвишават тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския кредит върху остатъка от кредита. С други думи, когато подписват договорите си за заеми, гражданите ще трябва много внимателно да проследят какви такси фигурират в тях и да искат от банковите служители да им правят допълнителни изчисления.
В проектозакона са предвидени и
специални изисквания за рекламата
на потребителски заеми. В чл. 15 се казва: Всяка реклама или всяко съобщение, изложено в търговско помещение, с което се предлага сключване на договор за кредит, съгласно които рекламодателят се задължава да предостави кредит или да посредничи за сключването на договор за кредит, които посочват лихвен процент или друга цифра, свързана със стойността на кредита, трябва да съдържат също така и годишния процент на разходите по кредита. За тази цел рекламодателят посочва в рекламното съобщение репрезентативен пример за стойността на кредита, ако не може да използва други методи. В банковите среди се коментира, че изискванията към рекламата ще важат не само за потребителските, но и за ипотечните кредити. Целта е гражданите да могат да получат пълна представа за разходите, които ще правят, ако предпочетат продукта на една или друга банка.
Приемането на новия закон ще принуди
банките да направят значителни разходи
за промяна в софтуера си, които и без това ще са задължени да коригират съобразно новия стандарт за капиталова адекватност Базел II. Всички кредитни продукти са заложени в банковите информационни системи с определени параметри и те няма как да не се променят в съответствие с изискванията за потребителския кредит.
В подготвяния законопроект се предвижда също така да бъде забранено обезпечаването на потребителския заем със запис на заповед или менителница. Тази форма на гарантиране се използва предимно при издаването на кредитни карти, които също ще бъдат обхванати от новите разпоредби. Но никъде в проектодокумента не е споменато дали текстовете му ще важат само за заемите, които ще бъдат предоставени след влизането му в сила (когато и да стане това), или под ударите му ще попаднат и вече предоставените потребителски кредити и финансирания? Това уточнение е изключително важно, тъй като в проектозакона са заложени солени глоби - до 10 хил. лв., за лицата и институциите, които го нарушават. Липсата на изричен текст, който да указва, че изискванията на нормативния документ важат само за кредити, които ще бъдат отпуснати след обнародването му, могат да предизвикат поредица спорове между банките и техните клиенти, които да прераснат в съдебни дела - продължителни и скъпоструващи и за двете страни. Подобна нежелана ситуация може да бъде избегната, ако текстовете в проектозакона бъдат конкретизирани. Вероятно това ще стане още при обсъждането му в Министерския съвет, за да не се превърне в тема за политически дебати в Народното събрание.
Очаква се законът за потребителския кредит да бъде приет от парламента до лятната ваканция. Влизането му в сила ще създаде някои проблеми на банките, но ще направи бизнеса им много по-прозрачен, а гражданите ще имат възможност да сравняват бързо и точно различните оферти за заеми. А това означава, че те ще получат реално, а не някакво хипотетично право на избор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във