Банкеръ Weekly

Свързаности

Порочни схеми потрошиха "Каско"-то

Сроковете за завеждане на щети от съсипителната градушка, която връхлетя София на 8 юли, отдавна изтекоха. Гражданското недоволство от застрахователите и тенекеджиите обаче не стихва. И скоро няма да стихне. Пострадалите над 50 000 автомобила в столицата блокираха системите и на автосервизите, и на вносителите на стъкла. Безкрайните нерви около привеждането на колите в нормален вид продължават.


"БАНКЕРЪ" обаче научи за още един недопустим похват на застрахователи, които ултимативно лишават клиентите от избор. Млада дама си купува с банков кредит нов автомобил от директен вносител на азиатска марка със световна известност. Вносителят любезно предлага петгодишна гаранция и... задължителна застраховка в компанията Х. Дамата пита не може ли да отиде при друг, по-опитен застраховател? Отговорът е от типа с този работим ние и точка. Както казват политиците - гласуваш за колата Х, получаваш застраховател Х. Дотам нищо трагично. Дамата се радва на возилото, застраховател има, пълно "Каско" - също. И гаранция - за сигурност.


Докато не се изсипа онзи "чакъл" от небето. Въпреки че дамата още в първите дни след бедствието е завела щетата, до момента на писането на този текст тя не е получила възлагателно писмо. Казали й , че ще й го дадат, когато му дойде времето. А то ще дойде някъде през... април следващата година. Да, колата върви и с ламарините, приличащи на кори за яйца, но жената си е купила нова кола, иска да й се радва, а видът й влошава настроението й всеки път, като я види. Пък и е абсолютно изрядната страна.


За какво става дума? Вносител и застраховател си играят играта. Първият разширява пазарния дял на втория, а той му се отплаща, като бави възлагателното писмо, за да не пренатовари авторизирания му сервиз, който и без това не може да се справи с потока от очукани коли. Гениално! Всички печелят... На гърба на клиента.


Попитахме дамата предложиха ли й другите два законови варианта за обезщетение - директно плащане по експертна оценка или осребряване на фактура от избран от нея сервиз. Абсурд, каза тя, и дума не дават да се продума.


А защо се оказа толкова тясно тясното място в цялата схема - авторизираният автосервиз? Вносителят поддържа такъв капацитет на фирмения си сервиз, какъвто му е достатъчен в "мирновременна" обстановка. В този сервиз по правилата на гаранцията се правят всички задължителни технически обслужвания и ремонти на колата. Обемът на работата е лесно прогнозируем - според продажбите. Обикновено след като изтече срокът на гаранцията, хората бягат от фирмените сервизи, защото в тях се работи с оригинални части, трудът е много скъп и като цяло вдигат цената на ремонтите в пъти.


При подобно бедствие обаче фирмените сервизи се оказват немощни да посрещнат търсенето от ремонтна дейност на гаранционните коли. И няма как да бъде - фирмата вносител не може да поддържа десетки пъти по-голям сервизен капацитет, за да отговори на вероятно бедствие. Това би било пазарен нонсенс, защото години наред, а може би и десетилетия, работещите в тези сервизи биха получавали заплати със скръстени ръце, преди да дочакат изобилието от работа, поднесено им по волята Божия. Това би се отразило и на цените на колите, а оттам - и на "Каско" полиците.


С една дума, трай, коньо, за зелена трева напролет.


Иначе законодателството ни е напълно либерално по отношение на доброволната застраховка "Автокаско". Пълно застраховане имаме тогава, когато колата е застрахована по остатъчната си стойност не окомерно, а според някой авторитетен световен каталог за овехтяването, най-често германския "Шваке". Примерно, гледат се марката и моделът на колата, годината на производството й и като се засече по таблиците, се вижда, че колата в момента "струва" 4500 лева. "Струва" е в кавички, защото пазарът като динамична среда може да даде повече или по-малко за колата, но въпреки това оценката на световните експерти е общоприета за застрахователни цели.


Когато собственикът на тази кола я застрахова на посочената цена, това е пълно "Автокаско". От него произхожда и пълното покритие на щети, нанесени от трети лица на колата, както и в резултат на природни бедствия, изрично упоменати в общите условия на полицата.


Ако собственикът обаче, знаейки за скрити дефекти по колата, заради икономии или по други причини реши да не плаща "големи пари" за возилото си, той може да посочи сума, която би искал да получи за отмилялото му возило и върху нея да му се изчисли съответно по-малка застрахователна премия. В нашия пример да предположим, че той поиска да застрахова колата си за 3000 лв., с една трета по-ниска от "официалната". Това автоматично значи, че когато му се оценяват по-нататък щети, сумата им винаги ще бъде орязвана с една трета.


Ако му счупят фара например, това няма да му се отрази толкова драматично. Ще си намери фар втора употреба и от орязаната с една трета цена даже ще му останат и да почерпи автомонтьора. Когато обаче се завежда тотална щета, каквато е градушката, и по колата здраво място не е останало, нещата се променят. Застрахователят пак ще му определи с една трета по-ниска сума, но тази сума няма да стигне за изчукване и пребоядисване на цялата кола. Именно затова той няма да му издаде възлагателно писмо, освен ако не се споразумеят клиентът да си доплати. Застрахователят няма как да фиксира някакви си две трети идеална част от повърхността на ламарините.


Както се изрази застрахователният брокер Светлин Пенев от "Голд инс", това е все едно от едно стадо от 100 овце да застраховаш 50, но когато две от овцете ги изяде вълк, застрахованият да претендира, че със сигурност предалите Богу дух хайванчета са били от застрахованите, за да му се покрие пълната щета.


Затова най-често на застрахования се предлага осребряване на фактура след ремонта до определена сума или обезщетение директно в пари, което обаче винаги е по-неизгодно за него.


Пак от практиката, много хора са почистили до последното кристалче задните и страничните стъкла, станали на сол от градушката. Такива бяха инструкциите на мнозина застрахователи - безопасност, някой да не пострада от режещите ръбчета. Сега обаче проявявали неразбиране, като понякога отказвали да покрият щети за липсващи детайли по колата.


По принцип, обясни Пенев, липсващи части - стъкла, фарове, стопове, външни огледала, гуми, българските застрахователи не плащат. Презумпцията е, че собственикът може да ги е свалил и продал и това да създаде неморална практика за застрахователни измами.


Можело да бъдат омилостивени само ако се докаже взлом. Някои "експерти" дори съветвали потърпевши с "чисто откраднати" части да ударят два-три чука на мястото, за да се види злата умисъл или взломаджийството на престъпниците. Така обаче си бастисвали колата, но им се плащала пълната щета, а застрахователите се охарчвали с по-голяма сума за допълнителни щети. Имало дори успешни опити да се докаже взломаджийство при четири абсолютно "чисто откраднати" гуми - собственикът си купил от специалните заключващи гайки и ги разбил така, че да докаже по безспорен начин кражбата, вместо да се мисли, че си ги е свалил сам.


И едно последно нещо, което разгневи много собственици на пострадали коли. Това е отказът на застрахователите да платят щетата или да издадат възлагателно писмо за доверен техен сервиз, ако "Каско" полицата се изплаща на части и не е изплатена изцяло. Тогава просто схемата на вноските отпада, пострадалите трябва да си я изплатят изцяло, преди да чакат каквото и да било от застрахователя, поясни Пенев.


Най-голямата глупост по време на акцията "Градушка" обаче била, че много шофьори, които имали сключена единствено "Гражданска отговорност", са се редили по опашките и са нагрубявали системата. На тях е било обяснено, че при тях този тип щети не се покриват, защото полицата, която имат, е да предпазва тях от щети, които могат да нанесат на трети лица, а не обратното.


И още едно успокоение, специално за шофьорите с пострадали предни стъкла - ще бъдат издавани дубликати на стикерите за "Гражданска отговорност" във всички застрахователни пунктове и на винетките в офисите на Агенция "Пътна инфраструктура". Виртуозни автомонтьори обаче спестяват чакането по гишетата, като ги отлепват срещу почерпка, видя с очите си пишещият тези редове.


Като при всяко взривно разрастване на пазара обаче се явяват и коригиращи фактори. Застрахователни компании взеха да натискат сервизите, за които сега ден година храни, за намаляване на цените за ремонт на щети от градушката. Ставало дума за 10% по-ниски цени. Сервизите формално се обосновават, че през последните години са се вдигнали цените на материалите, на тока и горивата, но цената за пребоядисване на един детайл е непроменена. Исканията на застрахователите можели да докарат фалит на много малки сервизи. Браншовата асоциация на сервизите иска среща със застрахователите, на която ще бъдат поставени възникналите проблеми при възникналите застрахователни щети за над 100 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във