Банкеръ Weekly

Финансов дневник

„Помощ“ с до 10% лихва предложи ДЖОБС

Мненията за и против държавна банка в България са разделени

Бившите юпитата Милен Велчев и Николай Василев са против държавната банка.
S 250 171ff139 e418 463f bf85 feebbd0bcc14
S 250 c5cc06f4 abd1 4eb2 9597 148b26cf8b19
S 250 6943571e 8cda 404c afe5 c78478e688e6


Българската банка за развитие (ББР) за пореден път разбуни общественото мнение. Този път - с една „лукс” оферта за подпомагане на микро, малки и средни предприятия, засегнати от извънредното положение.


 

Миг преди борда да бъде освободен „ан блок“ (на 8 април), екипът на Мавродиев обяви, че банката има специална оферта за тях – кредити до 48 000 лв. с две години гратисен период и срок за погасяване до 36 месеца - за оборотните заеми, и до 60 месеца - за кредитните линии.

Безкрайно неприятната изненада бе сервирана от микрофинансиращата институция ДЖОБС (част от Групата на ББР), която бе анонсирана като предоставяща оборотните кредити и кредитните линии. През седмицата на нейната страница се появиха условията за „финансовата подкрепа“, към които бе прикачено и следното "уточнение":

Цената на финансирането е 10% лихва и 0.5% такса.

Причината, поради която спокойно бихме могли да употребим и други - далеч по-цветисти и нелицеприятни епитети - е очевидна: дори и в най-успешните времена за бизнеса, стандартните кредити на ББР за оборотни средства в размер до 150 000 евро са отпускани с годишна лихва от 7.99 процента. (Сравнения с търговските банки няма да правим, защото разликите са още по-драстични и все във вреда на ББР)

Така че иде някак срамно в това „чумаво” време  да се пуска оферта за помощ с 10-процентна лихва, коментираха наши читатели.

Оказва се обаче, че е намерена и подобаваща обосновка за цената на тези заеми.

Първо - в текста било посочено, че лихвата е до 10%, а не 10 процента. Това означавало, че само неблагонадеждните бъдещи длъжници ще бъдат „дарени“ с максималния й размер.

Второ - предлаганият кредит бил без обезпечение - залог на предприятие, ипотека или "нещо" друго.

Трето - съдлъжникът (ако в тия мрачни времена се намери и друг луд да участва в подобна авантюра), не трябва да доказва своята платежоспособност през доходите си и да дава гаранции чрез имотното си  състояние.

От ББР споделиха и още една - явно съкровена - тайна: при добра кредитна история и печеливш доскоро бизнес,

съдлъжник на фирмата може да стане и нейният собственик,

но в качеството си на физическо лице.

Освен това, целият процес на кандидатстване бил онлайн и физическо присъствие се налагало едва на финала - при получаването на парите. 

И накрая - от ББР вадят и последния коз: лихвите били само за примамка на клиенти. Нещо като стръв. Защото в процеса на договаряне, по вратовете на кредитоискателите увисвали куп други условия, част от които не били включени в Годишния процент на разходите (ГПР) - ключовият показател при сравняването на различните банкови оферти.

Читателите ни обаче са на друго мнение: в момента частните банки предлагат необезпечени кредити - без залог, без ипотека, без запис на заповед и т.н. - с лихви от 5.5% до 6.5 на сто.  А когато по кредита има и конкретни условия – като представяне на оборотни ведомости, заплати на служителите, които да минават през банката, фирмени кредитни карти и т.н. - лихвите падат до около 4-4.5 на сто.

Две са що годе логичните обяснения за високата цена на кредитите от ДЖОБС: или защото ги "таксуват" като рисково финансиране или защото преследват дългосрочна защита от евентуално покачване на лихвите.

Всъщност,

безбожното олихвяване

на т. нар. спасителни кредити и обезглавяването на ББР - заради 75-те "колекторски" милиона, отпушиха една дискусия, която - според редица експерти - трябваше да тръгне още преди 10-15 години: "Защо ни е държавна банка, след като имаме добре работеща частна банкова система, при това - със завидни показатели за стабилност?"

"По-добре да няма държавни банки. Независимо от добрите намерения, с които такива финансови институции се създават, накрая те се превръщат в политически орган за раздаване на кредити на конкретни хора." Това заяви за „БАНКЕРЪ” бившият вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев, визирайки последния ББР скандал от "Епохата Мавродиев".

 Бившият финансов министър Милен Велчев е скептичен по отношение на намерението на държавата да налее 500 млн. лв. в ББР под формата на увеличение на капитала и оттам тези пари да потеглят към предприятията. Според него, подобна помощ ще бъде прекалено тромава и няма да има бърз ефект. Убеден е, че кредити за бизнеса и хората могат да се раздават и без да има държавна банка.

Друг топ финансист - Емил Хърсев, отговори на въпроса за смисъла от съществуването на държавна банка с „По-скоро да!” Той е сигурен, че през подобна структура може да се постигне по-добра динамика и по-качествена помощ, особено в ситуация като днешната. "Пренастройката може да отнеме месеци на частните банки", затвори (засега, естествено) темата Емил Хърсев.

Според Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, държавна банка от подобен насърчителен тип е необходима на страната. Но, според него, в нейния устав трябва още по-изчерпателно, което значи и по-прозрачно, да бъде рамкирано полето й на действие. За да не се получават постоянно изкривявания и банката да е обект на постоянна критика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във