Банкеръ Daily

Финансов дневник

Половината общини тънат в дългове

Повече от половината от българските общини имат просрочени задължения, сочат данните на финансовото министерство за състоянието на местните власти към 31 март 2019-а.

Дълговете на общините към края на тримесечието възлизат на 119,9 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините -  111,0 млн. лв., и  са формирани от 133 общини, представляващи 50,2 % от общия брой на общините в страната. Останалите - 132 общини,  завършват първото тримесечие на 2019 г. без просрочени задължения по бюджета си. В сравнение  със същия период на миналата година, намаление на просрочените си задължения отчитат 35,5 % или 94 общини, като общият размер на реализираното от тях намаление е приблизително 40,2 млн. лева. В същото време 46 общини (17,4 %) увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 12,9 млн. лева. 

Общините с най-голям дял на задълженията за разходи спрямо предишни периоди  са: Неделино, Белоградчик, Доспат, Кърджали, Димово и Струмяни.

Кметствата с отрицателно бюджетно салдо към края на първото тримесечие на 2019 г. са 58 (за сравнение към 31 март 2018 г. са 47, а към края на 2018 г. - 84), като най-голям дефицит се отчита в следните общини: Смолян (-4 018 136 лв.), Варна (-2 101 545 лв.), Кърджали (-1 468 392 лв.), Кубрат (-1 392 151 лв.), Тутракан (-1 224 649 лв.) и Долна Баня (-1 001 011 лв.).

Комплексният анализ на показателите на общините за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност, просрочени задължения, поети ангажименти и задължения за разходи за първото тримесечие на 2019 г. показва, че с най-добри параметри на тези показатели са общините: Челопеч, Чавдар, Куклен, Пловдив, Борово
Бургас, Панагюрище, Крумовград, Столична община и Божурище.
 
Общините Столична , Пловдив, Стара Загора, Бургас, Русе и Велико Търново към края на март формират най-голям излишък по бюджета си. Най-голямо намаление в размера на задълженията за разходи спрямо края на 2018 г. отчитат Столична община, Пловдив, Добрич, Стара Загора и Тунджа. Общините Ситово, Варна, Созопол, Русе и Перник са с най-голямо намаление на поетите ангажименти за разходи спрямо края на предишната година.   

Съответно, с най-негативни тенденции по показателите, като се изключат общините, които са със съгласувани планове за финансово оздравяване на основание или са определени като общини с финансово затруднение въз основа на данните от годишните отчети за касово изпълнение на бюджетите на общините, оборотните ведомости и информацията по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси към края на 2018 г., се очертават следните общини: Рудозем, Доспат, Минерални Бани, Смолян, Чупрене, Бяла (обл. Русе), Рила, Грамада, Лясковец и Ракитово. 

Просрочените задължения по бюджета на общините във финансово затруднение са в размер на 42,8 млн. лв., като при 14 общини (без общините Димово и Цар Калоян) делът им спрямо планираните годишни бюджетни разходи надвишава 5 на сто.

Намалението в размера на просрочените им задължения спрямо същия период на миналата година е общо с 13,2 млн. лв. и е в резултат на намалението в 11 общини общо със 14,6 млн. лв. и увеличението в 6 от тях с 1,4 млн. лева. Спрямо края на 2018 г. също се наблюдава намаление на просрочените задължения с 1,1 млн. лв., което е в резултат на намаление с 1,5 млн. лв. при 11 от тях и от увеличение с 0,4 млн. лв. при 6 общини.

Припомняме, че през 2017 г. и през август 2018 г., на основание чл. 130е, ал. 4 във връзка с чл. 130ж от ЗПФ, са съгласувани планове за финансово оздравяване на 11 общини - Перник, Белово, Тетевен, Септември, Велинград, Сливен, Сунгурларе, Видин, Мизия, Симитли и Стамболово. Тези общини изготвиха и изпратиха за съгласуване оздравителни планове, в които си поставят цели за финансово оздравяване, които включват мерки за увеличаване на приходите и оптимизиране и ограничаване на разходите в годишен и средносрочен план, изготвени на база на обективен анализ на основни финансови показатели. Целта е да бъде намален дефицитът по бюджета, както и ограничаване на необезпечените и просрочени задължения и да бъдат въведени конкретни мерки за подобряване на процеса на управление на общинските финанси. Общият финансов ефект от оздравителните планове трябва да се реализира за срока на изпълнение на плана за финансово оздравяване на съответната община.

От началото на 2019-а не са съгласувани планове за финансово оздравяване на общини. 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във