Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Политиците изправиха БНБ до стената

Депутатите от 43-ото Народно събрание показаха на БНБ кой на кого е началник. Независимо от прочувственото изречение на управителя на Централната банка, че тя черпи своите сили от парламента, защото само и единствено пред него се отчита, с решенията си от 29 октомври народните представители от спешно създадената временна Комисия по бюджет и финанси стовариха цялата отговорност за кашата около Корпоративна банка на главата на БНБ. И направиха така, че БНБ да бъде единствено виновната за нейната съдба, каквато и да е тя. Това е същността на решенията, които депутатите взеха на 29 октомври. А те са следните: Народното събрание да приеме до 6 ноември промени в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина. Това обаче не означава, че БНБ е длъжна да оздрави Корпоративна търговска банка. Както обясниха председателят на комисията Менда Стоянова и депутатът от ДПС Йордан Цонев, тези промени се правят с цел да се даде достатъчно време, след като бъде установен отрицателният капитал на дадена банка, БНБ и правителството да проведат разговори и по възможност да сключат споразумение с нейните акционери или с други инвеститори за оздравяването й. Като в това споразумение могат да бъдат ангажирани и държавни средства.

"В случая с КТБ тази промяна ще даде възможност на БНБ и на министъра на финансите да поканят акционерите и инвеститорите да предложат своя оздравителен план и да заявят какви средства са готови да ангажират в него. Но те трябва докажат, че имат тези средства, като дадат банкови гаранции или направят депозит в БНБ за тази сума от 2 млрд. лв., която твърдят, че имат. Направят ли го, тогава държавата ще реши дали да подкрепи проекта. Не го ли направят, вече се прилагат другите предвидени по закон мерки", каза Цонев. След тези негови думи  подуправителят на БНБ Димитър Костов поясни, че ако се говори сериозно за оздравяване на КТБ, в проекта трябва да бъдат ангажирани 6 млрд. лв., а не 4.222 млрд. лева. "Това е сумата, която трябва да се покаже. Тя може би никога няма да бъде усвоена изцяло, но трябва да е ясно, че е на разположение на банката и покрива всичките й задължения, защото по своята същност те са изискуеми по всяко време, докато банката не може да си събере незабавно вземанията по кредити", каза Костов. Цонев му отвърна, че в случая сумата няма значение. "Нека инвеститорите да покажат, че имат парите, пък после правителството ще решава дали те са достатъчни, дали планът им е реалистичен и дали може да се включи с държавна подкрепа", каза депутатът от ДПС.

На решението, взето от временната комисия,


остро реагира управителят на БНБ Иван Искров


"Централната банка не може да дава пари на която и да е кредитна институция, за да я спасява. Забравяте ли, че това ни е забранено от режима на валутния борд", разгорещи се Искров. Но председателят на временната комисия Менда Стоянова побърза да охлади емоциите му, като поясни, че тези промени в ЗКИ не задължават БНБ да оздравява когото и да било. "Ние просто ще ви дадем достатъчно време, за да проведете разговори с инвеститорите, заявили готовност да предложат оздравителен план. А дали такъв ще има и дали ще е адекватен, това е друг въпрос", каза Стоянова. Искров се опита да протестира, че УС на БНБ не е получила предварително проекта за решение на временната бюджетна комисия. Но Стоянова бързо го отряза с репликата: "Не сте го получили, защото УС на БНБ нищо не решава по предложените промени в закона. Решаваме ние, депутатите."

Втора точка от проекторешението на комисията предвижда пак до 6 ноември Народното събрание да приеме промени в законите, които да осигурят изплащането на гарантираните депозити при условията и в сроковете, определени от правото на Европейския съюз. Това ще рече до 20 дни от поставянето под специален надзор на една банка гарантираните влогове в нея да започнат да се изплащат, без значение дали впоследствие тя ще бъде обявена в несъстоятелност, или не.

"Една такава промяна поставя държавата в страшен капан, защото по всяко време тя ще трябва да разполага със средства, осигуряващи евентуалното плащане на тези влогове", предупреди депутатът от БСП Румен Гечев. Менда Стоянова обаче му отвърна с риторичен въпрос, дали той предлага България да не изпълнява директивите на ЕС? Защото бързият достъп на вложителите до средствата им може да бъде обезпечен без ангажирането на огромни държавни средства. Достатъчно е Народното събрание да изпълни предсрочно европейските директиви, като приеме Закон за преструктурирането на банките. Но до такива технически детайли на заседанието на временната комисия така и не се стигна.

Позицията на БНБ бе представена от управителя Иван Искров, но след като изрично бе предупреден от Менда Стоянова да не се разпростира по вече известните тези, а да ги представи в концентриран вид. Още в този момент стана ясно, че УС на БНБ няма политически съмишленици в предстоящия дебат.

Искров изложи накратко вече добре известните факти, изнесени в съобщението й от  22 октомври. И веднага към него се посипаха въпроси от депутатите от ГЕРБ Лиляна Павлова и Ивайло Московски и от народния представител от "БСП лява България" Желю Бойчев. Всички те искаха да знаят как така Корпоративна банка, която в докладите на БНБ е била класифицирана като здрава и сигурна, в един момент се оказва, че трябва да задели допълнителни провизии за 4.222 млрд. лева. Тук именно последваха продължителните обяснения за същността на анализите на одиторите, за прилагането на международни счетоводни стандарти при определянето на това, кой кредит е проблемен и кой не, за механизмите, по които се осъществява банковия надзор... Все теми, по които едва двайсетина от близо стоте събрали се в залата човека имаха понятие. В опита си да разяснят принципите на одиторския анализ членовете на УС на БНБ прибегнаха до


подкрепата на представителите на одиторските компании


По-специално управляващият съдружник на "АФА" Валя Йорданова, която направи всичко възможно да изложи на достъпен език пред депутатите принципите, на базата на които се извършва един такъв анализ. Но темата, по която тя говори, бе толкова специализирана, че одиторката остана неразбрана. Това се видя и от последвалите коментари, които накараха единствения народен представител, който е и дипломиран експерт-счетоводител - заместник-председателят на Народното събрание и депутат от ГЕРБ Димитър Главчев, да излезе от залата, държейки се за главата. "Не мога да повярвам какви неща се говорят тук", промълви той в кулоарите по повод разразилата се дискусия за приложението на Международните счетоводни стандарти при заделянето на провизии. "Човек поне малко трябва да е наясно с материята, по която води спор", каза той по повод изявленията на някои присъстващи на заседанието лица.

На въпросите за работата на надзора се опита да отговори подуправителят на БНБ Цветан Гунев. Той обаче подходи тактически грешно, започвайки с обяснението какви са принципите, по които работи банковият надзор. На петата минута от неговото изложение търпението на Менда Стоянова се изчерпи. И тя го прекъсна с думите, че няма смисъл да обяснява принципите, а да каже откъде идват разминаванията. В този момент в дискусията, превърнала се в надвикване, се намесиха и представителите на гражданските организации на вложителите, които един през друг започнаха да обясняват, че БНБ не е изпълнила задълженията, които й вменява режимът на специален надзор, а именно да оздрави банката.  Депутатите попитаха защо е сменена методиката, за заделяне на провизии. А подуправителят Димитър Костов отговори, че ако се е работило по старата методика провизиите са щели да бъдат с близо половин милиард повече.

Заслужен интерес предизвикаха т. нар.


прихващания които квесторите в банката разрешавали


Става дума за сделки, по които длъжник на банката купува от друго лице депозита му в нея и с него намалява задължението си. Депутатите попитаха с каква отстъпка се купуват тези депозити и дали не нарушават правата на други кредитори на банката. Йордан Цонев изказа опасения, че с подобни операции някои лица, чиито депозити не са гарантирани, си прибират предсрочно парите и накърняват интересите на други кредитори. Квесторът на банката Станислав Лютов обаче обясни, че въпросните сделки се извършват извън банката и представляват търговски договори между лица, върху които квесторите нямат правни основния да влияят. Други участници в дебата като Стоян Александров пък казаха, че въпросните сделки вече се сключват при много големи отстъпки от номинала на депозита. "Чувал съм, че когато купуват такива влогове, някои фирми плащат по 70% и дори 50% от стойността му. Не виждам как при това положение банката може да бъде ощетена", заяви Александров. Емил Хърсев пък бурно подкрепи тезата на Лютов, че подобни операции са напълно законни и не увреждат интересите на други клиенти на банката.

Уморени от започналите в 14.00 часа разгорещени дебати, от които не се изясни нищо повече от това, което е известно за състоянието на банката, към 19.00 часа депутатите решиха да приключат дебатите. Тогава Менда Стоянова зададе сакралния въпрос: "Може ли БНБ да ни каже каква цена трябва да бъде платена, ако Корпоративна банка бъде оздравена и каква ще е тя, ако банката фалира." Последваха няколко минути на гузно мълчание. Личеше си, че членовете на УС на БНБ не желаят да поемат ангажимент с подобни изявления. Те подхвърлиха реплики, че ефектите за икономиката от фалита на Корпоративна банка все още се изчисляват, но по предварителни данни те ще са около 0.5% от БВП. Което веднага предизвика реплики, че въпросният процент е за срок от половин година, а за дванадесет месеца ще достигне 1.5 процента. Дебат по този въпрос не се състоя, защото депутатите вече бързаха да приключат и за ужас на БНБ гласуваха  първоначално подготвеното решение. Срещу което управителят Иван Искров бурно, но безуспешно протестира. Но политиците вече бяха нанесли контраудара на ръководството на Централната банка. След като БНБ ги сюрпризира с огромните допълнителни провизии от 4.222 млрд. лв. в КТБ и ги изправи пред отговорността да решават съдбата й, с решението си от петък депутатите върнаха тази отговорност отново в полето на БНБ.

Надцакването между политици и Централната банка: кой всъщност да поеме пред гражданите голямата част от отговорността за съдбата на КТБ, може да продължи безкрай. Но е добре все пак да се стигне до някакъв край, защото търпението на вложителите не е безгранично.

 

Ковчег джоб няма

 

Заседанието на временната комисия бе открито с прочувствено слово на Вежди Рашидов, който, едва овладявайки емоциите си, за пореден път обяви, че БНБ и държавата нямат право да бягат от отговорност и да защитават само интересите на дребните вложители. "Не могат да обвиняват хората, че са си държали там парите на високи лихви. Вместо да изпълнява задълженията си и да ни пази, като осъществява контрол, сега БНБ ни обвинява, че сме били тарикати. Моите пари ги оставете. Халал да са ми. Ковчег джоб няма. Пак ще си ги изкарам. Кой ще отговаря за това, че се застраши националната сигурност", заяви гневно скулпторът и бивш министър на културата. Каза и почти веднага излезе, като промърмори, че повече не може да издържа този фарс, който се разиграва около КТБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във