Банкеръ Daily

Финансов дневник

Политическите благинки от високата инфлация

В Бермудския триъгълник на държавните финанси потъват само спестявания

Инфлацията е нещо като вълните на Ковид пандемията. Тъкмо си кажем: „Всичко отмина” и тя пак се завръща. С нова сила.

Макроикономистите ще ви чертаят V-образни, W- и L-образни криви, ще ви говорят за икономически цикли, за „фундаментални” фактори. Политическите „врачоци” (терминът е на Тошко Йорданов)  ще ви кажат кога и как ще падне правителството и кой ще го замести. Никой обаче няма да обясни как властта да пребори инфлацията – фискално, от там – социално и чрез тях – политически.

Драскотина в паметта ни обаче може да остави зачекването на темата от Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

„Ако текущата конюнктура на реален ръст на стопанската активност, заетостта, доходите и потреблението се запази, и в същото време инфлацията остане висока, това ще даде още непланиран „бонус“ за бюджета през нарастване на приходите”, казва той.

Ако се опитаме да продължим мисълта му, чрез забавяне на мерките срещу инфлацията, властта може да натрупа значителен допълнителен ресурс, който впоследствие да използва в борбата с нея. И после да издигне  лозунга: „ Вижте как се справихме, защото само ние знаем как”.

Държавните финанси са затворени в триъгълник 

Два катета: капиталови разходи около 8 млрд. лв, рекордни приходи от ДДС и акцизи – предимно от горивата и хипотенуза – голямата инфлация. Това каза специално за „БАНКЕРЪ” икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика. „Капиталовите разходи, заложени в бюджета засега не са пипнати. Те ще останат почти непокътнати и до края на годината, защото изразходването им зависи от дълги процедури по обществени поръчки и няма да стигне времето”, казва Станчев. 

Общите разходи се увеличават с 9.8%, основно заради слабо изпълнение на капиталовите разходи, показва статистиката.

Данните за изпълнението на бюджета до края на юни засега дават оптимистична картина. Данъчните и неданъчните приходи (без трансферите по еврофондовете) нарастват с 14% спрямо шестмесечието на 2021 г., ако отчетем и еднократния приход миналата година, свързан с концесията на Летище София, увеличението е близо 14.5% (на годишна база). 

Резултатът засега: милиард и двеста милиона излишък за полугодието. Парите на хазната в БНБ са 8.2 милиарда. Държавният дълг намалява. Това са официалните данни.

Остава хипотенузата - годишната инфлация в България за май 2022 г. спрямо същия месец на миналата година достигна 15.6%, при положение, че индексът за април бе 14.4%.

Властта не предлага нищо оригинално – пести капиталовите разходи, трупа инфлационни приходи във фиска и произвежда понякога проинфлационни мерки за борба с поскъпването, казва  Станчев.

Бермудски ли е този триъгълник? 

За държавата – не.

Единствено за населението – да. Защото в този триъгълник потъват обезценените му пари.

Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал твърди, че всеки процент ръст на инфлацията изяжда 1 млрд. лв. спестявания.

След като вотът на недоверие мина, напрежението по макропараметрите рязко спадна. Почти истеричните заплахи с фалит на държавата, дългови спирали и какво ли още не се изпариха яко дим и парламентът спокойно гласува увеличение на тавана за новоемитиран държавен дълг през годината.

Част от алхимията на тази пълна промяна бе записването на по-високи приходи в държавния бюджет – цифром 760 милиона лева, 480 милиона от които се очаква да са от преизпълнение на постъпленията от ДДС.

Решението стъпва на икономическата динамика в последните месеци – при реален икономически растеж, добри данни за индустриалното производство, ръст на износа, ниска безработица и увеличаващи се заплати в частния сектор, и всичко това при значително по-висока от очакваната през януари инфлация, данъчните приходи най-вероятно ще надхвърлят заложените, констатира Богданов.

А хипотенузата на триъгълника – 

инфлацията, ще ни изиграе ли лоша шега?

"Ако инфлацията в еврозоната е от порядъка на около 8-9% на годишна основа, у нас ще бъде с 3-5 процентни пункта по-висока, което означава, че инфлацията в България ще бъде от порядъка на около 13-15%. Това не е, което президентът Румен Радев нарича „чудовищна инфлация".  Това каза специално за „БАНКЕРЪ” макроикономистът проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт към БАН.

Той очаква майската инфлация да бъде пикът за тази година и през летните месеци поскъпването да намали темпа си, за да може от есента отново да поеме по по-полегат тренд нагоре.

12-месечната средна стойност на Хармонизирания индекс на потребителските цени е 13.4%. Именно това е един от Маастрихтските критерии, който ще бъде взет предвид по пътя на България към влизането в еврозоната.

Става дума за критерият за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация следва не трябва да надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.

Припомняме също, че в последния доклад на ЕЦБ за нивото на конвергенция на страните извън еврозоната се посочва, че огромният проблем за влизането на България в еврозоната остава инфлацията и донякъде дефицитът. Според ЕЦБ ценовите равнища ще останат високи в дългосрочен план.

От Министерство на финансите очакват 

инфлацията в края на 2022 г. да достигне 11.6 на сто

като водещ "принос" за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23.9 на сто на годишна база през декември. Цените на услугите ще се повишат с 9.8 на сто в края на 2022 г., а на неенергийните нехранителни стоки - със 7.1 на сто, докато транспортните горива се очаква да забавят темпа до 13.9 на сто в края на годината.

Инфлацията в еврозоната 

се ускори през юни до нов рекорден връх от 8.6% спрямо същия месец година по-рано с оглед разширяването на ценовия натиск, като за нейното продължаващо нарастване отново допринасят в най-голяма степен растящите енергийни цени, но и покачването на цените на храните, показват предварителни данни на Евростат.

Според Минасян инфлацията в България е нормално да бъде по-висока от тази в еврозоната, защото ценовото равнище у нас е прекалено по-ниско.

Някои политици пък се хванаха за инфлацията като довод да не бързаме с еврото. Защото при приемането му тя щяла да подскочи.

Според Георги Кадиев не е реалистично България да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. по две причини: инфлацията и липсата на готовност на икономиката ни. Той смята, че самото влизане в еврозоната предполага увеличаване на инфлацията.

Според Красимир Катев, бивш заместник-министър на финансите обаче, „единственият що-годе смислен аргумент, който съм чувал против въвеждането на еврото, е, че в първата година ще има еднократно завишена инфлация. Статистиката опровергава това категорично".

Той даде примери с балтийските страни, които като България са отворени икономики с валутни бордове, там ефектът от инфлацията след влизането им в еврозоната е бил само 0.3%.

"Ние технически сме в еврозоната. Политически все още не сме там. Решението не е толкова техническо. Нещата са въпрос на политика - къде се виждаш, какъв искаш да бъдеш и как искаш да изглеждаш и да продължиш" - коментира Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във