Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Политическа блокада на финансовата стабилност

Отивайки на избори, политиците от 42-рото Народно събрание блокираха всякакви възможности за гарантиране на финансовата стабилност в България, която сами разклатиха. През юни тази година ДПС и ГЕРБ добре се постараха и успяха да разтърсят банковия сектор, а пък след това БСП и ГЕРБ не пожелаха да оставят в ръцете на служебното правителство възможности за реакция при евентуална нова паника на пазара. Докато не бе подало оставка, бившето вече правителство на Пламен Орешарски предложи чрез актуализацията на държавния бюджет да бъдат създадени буфери, които да позволят увеличаването на тавана на новоемитирания държавен дълг с 3.5 млрд. лв. и предоставянето на държавни гаранции за 2 млрд. лева. Но ГЕРБ и БСП решиха да отхвърлят тези предложения, за да извлекат от тези свои действия популистки дивиденти за предстоящите избори. При БСП тези "дивиденти" ще почиват на фразеологията "не позволихме парите на данъкоплатците да се разпиляват", а при ГЕРБ лидерът му Бойко Борисов вече се бие в гърдите че спасил банките и финансовата стабилност.


Извън популистките изказвания на лидерите на основните политически сили истината е, че с последните си решения преди приключването на работата на 42-рото Народно събрание те поставиха финансовата стабилност на страната на ръба на пропастта. И това най-ясно си личи от съдържанието на писмото, което управителят на БНБ Иван Искров и служебният министър на финансите Румен Порожанов изпратиха на 11 август до Джонатан Фол, генерален директор на директората "Вътрешен пазар и услуги" към Европейската комисия. То е отговор на поставените от генералния директор въпроси защо вложителите на Корпоративна банка нямат достъп до парите си.


Самото съдържание на писмото е доста пространно, оплетено, но в същото време интересно. За печатна медия, пък била тя и седмичник, е трудно да публикува такъв обемен текст едно към едно, но е хубаво, всеки, който се интересува от правната същност на процедурите на специалния надзор и несъстоятелността, да го прочете с лист и молив в ръка. Анализът на съдържанието на това писмо може да е в две насоки - добронамерена и недобронамерена. В първия случай текстът може накратко да се тълкува по следния начин: БНБ предприе всички възможни действия за решаване на проблема с Корпоративна банка и защита на вложителите й, но инициативите й бяха саботирани от политиците.


Недобронамереният прочит на писмото до Фол звучи така: Задачата, която БНБ получи, бе да затвори Корпоративна банка, но засега не успя да я изпълни, защото капиталът на кредитната институция е положителен (все още). Освен това се оказа, че е опасно да бързаме, защото в момента държавата не разполага със средства да изплати гарантираните влогове в Корпоративна банка, а политиците й отнеха възможността да осигури недостигащите й пари.


Подробният анализ на всички многобройни факти и обстоятелства във въпросното писмо тепърва предстои да бъде направен. За момента обаче искаме да акцентираме на два факта, посочени в него. Първият се съдържа в следната констатация, направена от управителя на БНБ и служебния финансов министър:


"Следва да се има предвид, че гарантираният размер на влоговете в "КТБ" АД е в размер на 3684.6 млн. лв., а в нейното дъщерно дружество "Търговска банка Виктория" ЕАД е в размер на 55.1 млн. лева. Към 31.07.2014 г. натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) наличности от премийни вноски, съгласно чл.16 от ЗГВБ, са в размер на 2103.6 млн. лева. Недостигът по отношение на общо необходимите средства за изплащане на гарантираните влогове на клиенти на "КТБ" АД и "Търговска банка Виктория" ЕАД е в размер на 1 636.1 млн. лева.

 


В тази връзка и предвид големия размер на недостига във ФГВБ, същият може да бъде покрит само чрез заем от държавния бюджет след съответно регшение от Народното събрание (чл.18, ал.4, т. 2 от ЗГВБ). В съответствие с постигнатите през месец юли 2014 г., договорености между политическите сили и на основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, с укази на президента от 5 август 2014 г., считано от 6 август 2014 г. 42-рото Народно събрание беше разпуснато, беше назначено служебно правителство и бяха насрочени предсрочни парламентарни избори за ново Народно събрание на 5 октомври 2014 година.


В тази връзка, към настоящия момент Народното събрание не функционира и е невъзможно приемането както на промени в националното законодателство, ако такива са необходими, така и осигуряването на необходимите средства от държавния бюджет за допълване недостига от 1 636.1 млн. лв., необходим за заплащане на гарантирания размер на депозитите в двете банки. Такива решения се очаква да бъдат взети от следващото 43-то Народно събрание след изборите на 5 октомври 2014 година."

И тук следват


няколко логични въпроса

които всеки трезво мислещ журналист е редно да зададе.


Единият е: А какво се случва, след като на 21 септември Корпоративна банка не отвори врати (както бе обещано)и доверието на вложителите във финансово-кредитната система се срине? По това време ново народно събрание няма да има, а служебното правителство няма да разполага със средства, за да реагира.


Вторият е: Ами ако след изборите не може да бъде съставено ново правителство и се наложи да бъде насрочен нов вот за народно събрание. А в същото време хората отново застанат пред банката да си теглят парите?


Третият е: Дори да приемем, че има ново правителство, ще има ли то технологичното време първо да внесе актуализацията на бюджета, необходима за увеличаване на тавана на дълга и на държавните гаранции, и ще успее ли навреме да емитира този нов дълг?


За да не стигне до нова финансова паника, във финансовия сектор на държавата трябва да цари пълно спокойствие. Възможно ли е то предвид безразборното говорене на политиците, особено преди избори? Отговорът е еднозначен и е известен на читателската аудитория на в. "БАНКЕРЪ".


Осигуряването на въпросното спокойствие е трудно осъществима задача не само заради очакваното възмущение на клиентите на Корпоративна банка, но и заради спекулациите по тази тема, които политическите партии със сигурност ще вкарат в предизборната си кампания.


Факт е, че БНБ в момента не разполага със законов механизъм, с който независимо от парламентарните и политическите сили да може да окаже ликвидна подкрепа на която и да е банка. Този механизъм щеше да е налице само ако съществуваше


Фонд за преструктуриране

на банките, който да е под контрола на БНБ. Впрочем това ясно се посочва в писмото на Иван Искров и Румен Порожанов до генералния директор Джонатан Фол и това е вторият важен момент в него, на който ще акцентираме. "В България няма прието законодателство относно реструктурирането на банки, нито има създаден фонд за тази цел. Създадена е междуведомствена работна група за въвеждане в срок в българското законодателство на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници" , се казва в писмото до Фол. Тези няколко изречения са много важни, защото липсата на такъв фонд за преструктуриране не дава възможност на БНБ независимо от политическите партии да подкрепи ликвидността, на която й да е банка, ако тя бъде атакувана. Чисто технически това може да стане с пари от Фонда за гарантиране на влоговете, но решенията, които той може да взема, са пряко зависими не само от БНБ, а и от правителството, а то е политически зависимо от управляващото мнозинство в парламента. И ако то каже, че не бива да се дава ликвидна подкрепа, Фондът за гарантиране на влоговете не може да я даде. А в случая с Корпоративна банка е ясно, че парламентарните партии очевидно имаха за цел тя да бъде затворена.


Създаването на Фонд за преструктуриране на банките, който да е под контрола на БНБ, щеше наистина да й позволи да налее ликвидност в Корпоративна банка, без да се съобразява с политическия натиск. Ако съществуваше този фонд, достъпът на вложителите на Корпоративна банка до парите им нямаше да бъде блокиран. Повечето читатели сигурно ще запитат: а защо фонд за преструктуриране не е създаден? Отговорът е прост - защото крайният срок за прилагането на Директива 2014/59/ЕС в законодателствата на държавите членки на ЕС е до 2016-а. Тук обаче има някои подробности, които са известни само на определен кръг хора в държавата. Въпросната Директива е продължение на много други законодателни актове на ЕС, свързани с държавна финансова подкрепа за закъсали банки. Те датират още от 2009-а и това може да се види от самото писмо на Иван Искров и Румен Порожанов. По информация на вестник "БАНКЕРЪ" още през 2010-а БНБ е започнала разговори с тогавашния финансов министър от правителството на ГЕРБ Симеон Дянков за подготвянето и приемането на закон, уреждащ създаването и работата на подобен Фонд за преструктуриране. Дянков обаче е блокирал инициативата, тъй като е отказал да емитира държавен дълг, за да бъдат набрани пари за първоначалния капитал на този фонд. И аргументът е бил добре познатата популистка фраза "аз няма да товаря бъдещите поколения със задължения". Е, след като е така, сегашните поколения ще търпят загуби и те може да са много по-големи, ако настъпи финансов хаос заради липсата на възможности държавата да набира средства, докато няма легитимно правителство, избрано от следващото Народно събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във