Банкеръ Daily

Топ финансист измисли план за размразяване на икономиката

Появи се алтернатива на схемата „60/40”

ЗУНК облигации, спасявали при Виденов държавни предприятия, сега биха могли да лекуват частни фирми

S 250 98c58aa1 cff0 485a b856 67e583513a04
S 250 c4901d1b d910 4308 aff9 9c409584571d
S 250 3a2bb69e 600f 4f8e af05 0d645795bc6d

Проект за секюритизация на дългове,на просрочени междуфирмени задължения и такива към бюджета и банките, и използването им като платежен инструмент, (подобно на някогашните ЗУНК облигации), предложи за обсъждане известният финансист Бисер Манолов. Специално за „БАНКЕРЪ” той изрази увереност, че това е верният път за размразяване на замръзналата икономика, в противовес на правителствената схема „60/40”, която според него няма да проработи.

Справка на "БАНКЕРЪ" показва, че до 6 април има около 44 000 нови безработни, а са защитени малко над 7000 по мярката „60/40”. Засега става дума основно за малки и микро фирми.

Манолов обясни какво представлява секюритизацията на дългове и какви може да са преките ефекти от нея. Това е техника за конвертиране на неликвидни активи и просрочени задължения в търгуваеми финансови инструменти със силата на условен платежен документ. Такива дългове  могат да бъдат банкови заеми, лизингови договори, търговски постъпления, застрахователни премии, задължения към държавния бюджет.

"Секюритизацията на дългове е не само техника за набиране на кеш, но представлява  и трансфер на кредитен риск в условия на системна криза", изтъква Манолов. Той изрично подчертава, че целта на секюритизацията е постижима  както с  участието на държавен ресурс, така и с активизирането на рисков капитал от  инвеститори. Държавата трябва да извърши логистична подкрепа чрез  държавни гаранции.

Попитахме Манолов за същината на схемата. „Всяка компания, която влезе в пула де факто издава 20 г. облигация. Първите две години са гратисни - при нулева лихва. Следващите 5 години се  плаща лихва на шест месеца, в размер на 0.25% на годишна база.”, обясни той.  Падежната  структура ще се разработи допълнително.

Как се финансира схемата?

„Държавата отваря евро облигациите за 4 млрд. евро за 20 години при нулева лихва”, казва Манолов.

Де факто облигациите, които емитират предприятията са CDO (Collateralized Debt Obligation), т.е. дългови книжа, което прави възможно качването на инструмента  на борсата и  активирането на инвеститори. С парите от тях закъсалите фирми ще се разплатят към своите  кредитори, а и ще може да се разработи технологичната схема за нетиране на дългове.

Според Манолов тази схема ще спре процеса на "зомбификация" на балансите на фирмите  и ще изчисти дълговете помежду им. Самите фирми ще могат да се договорят помежду си за нивото на дисконтиране, което ще отпуши и кредитирането.

Потърсихме за коментар и известният банкер Владимир Ташков, бивш шеф на „Минералбанк”, сега изпълнителен директор на Фондация „Атанас Буров”. Неговото лично мнение е от позицията на препатил от ЗУНК облигациите и Закона за тях по време на Жан Виденовото правителство.

„Дадоха ни актив, който беше нереализуем. Облигациите имаха 5-годишен гратисен срок, лихвата беше обвързана с Основния лихвен процент,  а през следващите 20 г. трябваше да получаваме по 1/20 от главницата. Тези условия бяха абсолютно в ущърб на кредиторите и затова големите банки фалираха”, обясни Ташков. И допълни: "Облигациите, с които се напълниха банките, просто не се търгуваха. Въпреки че бяха платежни средства, приватизация нямаше, нямаше и реализация".

Колкото до

частния случай на „Минералбанк”,

Ташков направи сметката, че банката е получила облигации за около 600 млн. долара срещу лошите си вземания при балансово число от 1 млрд. долара. С разликата от 400 млн. долара тя е трябвало да посрещне огромни плащания към външните си кредитори, чиито падежи са били съсредоточени през 1995-1996 година. „И така, докато МВФ реши да спре да ни чака, фалира големите банки, сред които бе и „Минералбанк”", заключи той.

Трябва много да се внимава с баланса при условията по емитираните облигации, а другото важно нещо е "пазарното поле" на получените от кредиторите книжа с функцията на платежен инструмент, коментираха проекта на Манолов финансисти пред "БАНКЕРЪ".

Опрощението на икономическите грехове през ЗУНК бе една от най-дългите и най-скандалните саги в българската финансова действителност.

 

 


Химера е частни инвеститори да осигурят ресурс за секюритизация на дългове на наши фирми


Пламен Петров, главен изп. директор на Стопанска банка по времето на прилагането на схемата по ЗУНК

Фундаменталният въпрос в предложената схема е: 

има ли политическа воля за инвестиране на държавен ресурс, който да служи за изкупуване/гарантиране на дълговете на предприятия към доставчици?

В условията на нулево потребление едва ли може да се очаква, че индустриални или финансови инвеститори ще се ориентират към облигации, освен ако те не са 100% гарантирани от държавата по лихвите и главниците. Да се очаква, че частни инвеститори ще участват като осигуряващи ресурс за секюритизация на дългове в тази замряла икономика е химера. Ако все пак има такива, то ресурсът предоставен от тях ще е пренебрежимо незначителен. 

За инвестиране в частни облигации, негарантирани от държавата е изключено да се мисли, дори в контекста на мерките на БНБ, която изисква репатриране на всички чуждестранни активи, в т.ч. в чуждестранни ценни книжа. Как да очакваме, че финансовите институции ще инвестират в местни облигации без държавна гаранция?  

Държавата единствена, в текущата ситуация, може да се яви като инвеститор от последна инстанция, която да изкупува дългове - частни и държавни. Частни инвеститори могат да се появат едва на борсата, при условие че държавата или предлага свои или гарантира плащането по частни облигации. 

Естествено възниква и въпроса за суброгация на държавата по всички вземания на подпомаганите длъжници. При какви лихвени и други условия ще стане това? 

Не е за подценяване и въпроса има ли капацитет в МФ да договори суброгацията със всеки подпомаган длъжник поотделно , без съответен Закон за целта. Колко време ще е необходимо? 

Съвсем не е без значение и въпросът за критериите и обхвата на подпомагането.  Ако ще се подпомагат само редовните длъжници към техните доставчици към 01.03.2020г., както при банките, то възникват множество нови въпроси. Например за начина на удостоверяване на редовността на плащанията по доставки от конкретен подпомаган длъжник към множество негови кредитори по доставки - от енергия, та до култовата тоалетна хартия! В този аспект някой трябва да каже с нормативен акт какви дългове ще се секюритизират и към кои доставчици. 

Достигаме до втората линия на подпомагане по веригата - отбелязани в схемата като "доставчици". При тях също има нужда от подпомагане, както за предприятията от "първата линия". В крайна сметка от подпомагане имат нужда всички, някои повече, други по-малко. Причини дал Бог - от намалени обороти от свито потребление, до директна забрана за функциониране. Няма да се учудя ако помощ поискат засегнати предприятия от петролния бизнес като Лукойл, АЕЦ, Булгаргаз и практически всички. Прилагането на финансово подпомагане от държавата за сега е допустимо според мен само на държавни предприятия над 51%, и то само чрез увеличение на капитала, а не чрез изкупуване на дългове към доставчици. Самите придобити акции или дялове, могат да се предлагат на борсата по реда установен за продажбата на държавни дялове. Капиталовата подкрепата следва да се предоставя само при доказана потребност от дейността му - например АЕЦ, Пътнически и Товарни превози на БДЖ и др. 

Държавата и общините могат да подпомагат капиталово и общински дружества над 51% - Метрополитена, градски транспорт, озеленяване, чистота, благоустройство. За всички тях в цялата страна, определената сума от 500 млн. може да е достатъчна. При всички случай обаче помощта трябва да е капиталова инжекция, а не секюритизация на дългове към "доставчици". Това е същността. 

В схемите на капиталовите инжекции трябва да преобладава "подчинения срочен дълг" за държавни и общински предприятия. Формата е напълно подходяща, защото предполага връщане на парите след определен срок, или увеличение на капитала, т.е. право на избор на държавата.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във