Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Подстригване на дълговете

Поривът на банките да се освободят, макар и на загуба, от вложенията си в държавни облигации на закъсали държави заплашва да задълбочи регионалната криза на държавния дълг.


Европейските банки извън Гърция са свили кредитирането за Атина до 37 млрд. щ. долара към 30 юни срещу 52 млрд. долара към края на 2010-а, сочат последните статистически данни на Банката за международни разплащания. Подобен спад е отчетен и за публичните сектори на Ирландия, Португалия и Испания.


Финансовите компании могат да намалят риска по няколко начина: чрез преоценки на дълга, чрез продажби и хеджиране, както и при падеж на облигациите.


Ръководството на втората по размер на активите банка на Великобритания Барклейз обяви на 31 октомври, че е намалило с 31% вложенията си в ДЦК на Испания, Италия, Португалия, Ирландия и Гърция през третото тримесечие. А от Роял бенк ъф Скотлънд груп - най-голямата контролирана от държавата английска банка, информираха на 4 ноември, че са орязали дълга към централните и регионалните власти на тези държави до 1.1 млрд. паунда от 4.6 млрд. паунда в края на 2010-а.


Решението за рекапитализация на европейските банки и осчетоводяване на инвестициите им в държавен дълг по пазарни цени допълнително влошава нещата.


Печалбата на френската БНП Париба е намаляла със 72% през третото тримесечие заради орязване на 2.26 млрд. евро от притежаваните от нея гръцки ДЦК и загуби от продажбата на европейски правителствени облигации. Френският банков лидер, който е и най-едрият чуждестранен собственик на италиански дългови книжа, е намалил с 8.3 млрд. евро размера им в счетоводните си книги между края на юни и края на октомври. Главният изпълнителен директор на БНП Париба Бодуен Про обаче заяви пред репортери, че италианските облигации са били продадени изцяло на капиталовите пазари, а не на Европейската централна банка. Обемът на целия държавен дълг в портфейла на френската група е подстриган с 23% - до 81.5 млрд. евро към 31 октомври.


Подобна стратегия следва и германската Комерцбанк, която от началото на годината досега е намалила с 22% - до 13 млрд. евро - инвестициите си в гръцки, ирландски, италиански, португалски и испански облигации. През третото тримесечие вторият по размер на активите германски кредитор отчете 687 млн. евро загуба от тези сделки.


Европейските банки не могат да бъдат обвинявани, че продават държавен дълг, защото Европейският фонд за финансова стабилност няма достатъчно финансова мощ да прави значителни покупки на книжа на вторичния пазар. А никой банкер няма да чака, за да види какво ще се случи с Италия или с Испания, коментират анализатори.


С уговорката, че е трудно да се определи кой точно купува тези облигации, Ото Дихтъл от Knight Сapital Europe смята, че освен ЕЦБ гръцки ДЦК вероятно са напазарували и хеджингови фондове или инвеститори в подценени активи. Докато италиански дълг все още се търси от мениджъри на активи и пенсионни фондове.


От емитирани гръцки държавни облигации за общо 355 млрд. евро около 127 млрд. евро са в ръцете на тройката - Европейски съюз, МВФ и ЕЦБ. Други близо 90 млрд. евро са притежание на европейски банки начело с гръцките, по оценка на проучвателната група Оупън Юръп. Около 80 млрд. евро държат чуждестранни небанкови компании - хеджингови фондове и застрахователи.


Големият въпрос днес е как да се разсече връзката между банки и държавни ръководства. Ситуацията, по оценка на банкови експерти, наподобява Параграф 22. Ако връзката бъде прекъсната, съществува риск от ускорено съкращаване на дълга. Ако се запази, резултатът ще е банкова система, силно зависима от държавните облигации и чувствителна към пазарните шокове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във