Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Подшушват ни да разхлабим фискалната политика

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева посети България в средата на януари

България емитира нов дълг за 200 млн. лева. Новата емисия от ДЦК ще е със срочност десет години и шест месеца, с фиксиран лихвен процент, с падеж 21 декември 2029 година. Българската народна банка проведе аукциона за продажбата на лихвоносните съкровищни облигации на 24 февруари.

Това бе четвъртата продажба на емисия на ДЦК от началото на година. И само за два месеца ще бъдат пласирани облигации за общо 800 млн. лева. На предишните три аукциона държавата успешно продаде ДЦК за 600 млн. лв. Първият път бе постигната отрицателна доходност за 5-годишни облигации за 200 млн. лв. - минус 0.11 на сто, при втория аукцион - за 10-годишни ДЦК средната доходност бе 0.13%, а само преди седмица - отново за 5-годишни ДЦК бе постигната доходност от минус 0.14 процента.

С емитирания дълг на практика държавата покрива падежи по стари задължения в размер на 700 млн. лева, които излизат през януари и февруари тази година.

Ще припомним, че финансовото министерство получи мандат да поеме нов държавен дълг до 2.2 млрд. лв. за цялата 2020 година. Това бе разписано в Закона за държавния бюджет, приет от Народното събрание. Тоест пред министъра на финансите Владислав Горанов съществува опцията да емитира държавни облигации на външните пазари.

Според някои финансисти поемането на нов дълг не бива да ни притеснява, тъй като нивото на държавния дълг е далеч под 25% от БВП.  "Държавният дълг за 2019 г. е 22 млрд. лева. Относителният му дял към БВП се свива от 20.1% през 2018 г. на 18.6% през миналата година, което се дължи на ръста на икономиката ни", отчете преди седмица министърът на финансите Владислав Горанов пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси. 

Неговите очаквания са, че при поддържане на подобен тип стегната фискална политика, независимо от по-слабата външна среда, кредитният рейтинг на държавата ще бъде подобрен допълнително през 2020 година. 

Шепот от Еврозоната

Доколко страната ни ще се придържа към консервативната фискална политика е съвсем отделен въпрос.

Тенденцията в Европа и по-конкретно в Еврозоната започва да се обръща. Преди дни финансовите министри от страните членки на валутния съюз дадоха ход на план, според който фискалната политика трябва да стимулира повече икономическия растеж, т.е. да се реализират по-големи разходи.

По въпроса се действа на фона на слаб икономически растеж в Германия и  на  страховете от нов спад в световен мащаб, които са подхранени от епидемията от коронавируса в Китай.

Все пак в документа, обсъден от финансовите министри от еврозоната, се казва, че  по-големите разходи ще трябва да бъдат съобразени с фискалните правила на ЕС, позволяващи бюджетен дефицит до 3 процента от брутния вътрешен продукт

Добре известно е, че от години за подобни мерки призовават както Европейската комисия, така и Европейската централна банка. Подобни препоръки са били отправени към българските власти и по време на годишната мисия на Международния валутен фонд, която приключи на 14 февруари. 

"ЕЦБ така формулира нещата - техните усилия трябва да бъдат подкрепени с фискалната политика. Тоест монетарната й политиката да бъде подкрепена от фискалната. Това препоръчва и МВФ. Големите финансови организации виждат един и същ инструмент като лекарство за ситуацията в световен план", обясни пред "Банкеръ" финансистът Любомир Дацов.   

По-слаб растеж и в България

Препоръките на Еврокомисията, ЕЦБ и МВФ идват на фона на очакванията за по-слаб ръст на БВП в България през тази година. В своята Зимна икономическа прогноза ЕК прогнозира значително забавяне на реалния ръст на българската икономика - до 2.9% през 2020 г. и 3.1% през 2021 година. Ще припомним, че ръстът на БВП на България се ускори от 3.1% през 2018-а до 3.7% през 2019 година. 

Брюксел обяснява забавянето с по-слабия растеж на вътрешното търсене. Очакванията са частното потребление да остане основният двигател на растежа, но неговият принос за икономическата експанзия ще намалее заради по-ниския ръст на заетостта.

Според прогнозата нарастването на брутния вътрешен продукт на еврозоната ще бъде стабилно - 1,2 % през 2020 г. и 2021 г. За ЕС като цяло се очаква леко понижаване на растежа през 2020 г. и 2021 г. - до 1.4 % спрямо 1.5 % през 2019 година.

Засега финансовият министър Владислав Горанов не предвижда промяна в макрорамката. "Ние не бързаме да споделяме тези по-консервативни оценки и не виждаме причина да я преразглеждаме", обясни Горанов. По думите му международната среда е “много динамична”, а и тепърва ще се оценява ефектът от коронавируса върху глобалната икономика.

МВФ: Има пари за реформи

Мисия на Международния валутен фонд посети София в периода 4-14 февруари, за да проведе редовните си консултации с българските власти. 

В официалната позиция на МВФ се казва, че предизвикателствата пред икономическата политика на България в сегашния момент  са свързани с ускоряване на приобщаващия растеж и устойчиво сближаване на доходите. Основните призиви са да се предприемат  структурни реформи с оглед на  благоприятната ситуация. Тоест разходи за социална защита, политики за намаляване на недостига на работна сила, укрепването на образованието.

Експертите констатират, че фискалният баланс се очаква да се върне от еднократен дефицит през 2019 г. до балансирана позиция през сегашната  година и в средносрочен план. Външната позиция също остава силна, като по текущата сметка се наблюдава голям излишък.​

Разликата спрямо високите нива на доходи в останалите страни от ЕС остава голяма.Освен това и  неравенството в доходите в България е високо, и обществото и икономиката са изправени пред значителни демографски предизвикателства. В този контекст, постигането на по-приобщаващ растеж и по-бързото сближаване на доходите изискват всеобхватни структурни реформи, включително за подобряване на управлението, намаляване на недостига на работна сила, подобряване на образованието, както и понижаване на неравенството, препоръчват експертите. 

От МВФ казват в прав текст, че силните фискална и външна позиции на България предоставят възможности за увеличаване на нивото на фискални разходи. Малки дефицити, които са в резултат от благоприятстващи растежа разходи също биха били подходящи, но при условие, че публичният дълг остане на нива, близки до сегашното му ниско равнище.

Какви са рисковете

Разбира се, разхлабването на фискалната политика и увеличението на разходите крият рискове. Най-логичният въпрос е какво ще се прави, когато времената не са толкова благоприятни. Политическото упражнение да дадеш, а след това да се опиташ да вземеш, е невъзможно. Това е и основната логика на неутралната фискална политика. 

Отделен въпрос е доколко са ефективни публичните разходи. Още през 2018 г. Съветът на ЕС разкритикува страната ни, като посочи, че оползотворяването на публичните средства в България в някои сектори е особено ниско. Затова може би е най-добре правителството да запази сегашния си курс. 

Основното обаче е осъществяването на реформи, които да направят икономиката и бюджета ни по-конкурентоспособни. Има ли сегашната власт капацитет и по-важното воля за реализирането им - отговорът е по-скоро не. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във