Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПОД НАБЛЮДЕНИЕ ЩЕ СА И ФИНАНСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ НА ВИСОКОПОСТАВЕНИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ

Г-н Киров, приемате ли упреците от Еврокомисията за липсата на осъдителна присъда за пране на пари у нас и като оценка за несвършена работа на финансовото разузнаване?
- Категорично не съм съгласен с подобни твърдения. Най-малкото защото в докладите на Брюксел (както официални, така и неофициални) не се съдържа отрицателна оценка за дейността на Агенцията за финансово разузнаване. Искам да направя едно важно уточнение за тези, които продължават да ни обстрелват с халосни патрони, че сме заливали прокуратурата с кухи сигнали. Финансовото разузнаване не търси само съмненията за изпиране на пари, а обработва получените сигнали и ги изпраща на правоохранителните органи. Ръководената от мен агенция работи в тясно сътрудничество с финансовата система. Ние получаваме информация от банките и другите финансови институции. Ще ви цитирам заключението от проведената през февруари миналата година партньорска проверка от страна на ЕС по главата Правосъдие и вътрешни работи. В него дословно са казва: Агенцията за финансово разузнаване работи с докладващите лица и докладите, които постъпват по тях, като изпраща наистина съмнителните на правоохранителните органи. Работата й е адекватна и професионална и това е международно признато.
Периодично отчитате ръст на докладите за съмнения за изпиране на пари, но в момента се водят едва девет дела по такива обвинения. Къде се къса нишката?
- Не мисля, че става въпрос за късане на нишката, а по-скоро за неадекватна оценка на проблемите, свързани с прането на пари. Било от медиите, било от определени експерти. Абсурдно е да се очаква, че по всички сигнали, които постъпват при нас със съмнение за изпиране на капитали, могат да се образуват следствени дела и да се стигне до съдебни процеси и произнасяне на присъди. Аз често давам за сравнение по-напреднали от нас държави, където отношението между получените сигнали и реално осъдените е около 3 на сто. В България процентът е доста по-висок и варира между 8 и 9 на сто. Колкото и да не им се иска на някои хора, системата срещу прането на пари работи. Ще ви кажа само, че първата присъда, която бе произнесена по подобно обвинение в Русия, бе след подадена от нас информация. Ставаше въпрос за банкова измама за десетки милиони щатски долари, които са минали през нашата страна.
Как тогава да си обясним напрежението, което възникна неотдавна между вашето ведомство и прокуратурата?
- Няма напрежение между институциите, които са свързани с противодействието на изпирането на пари. Това е изключително важно да се разбере. Естествено, винаги съществуват условия за подобряване на сътрудничеството. Именно към това са насочени и усилията ни през последните два месеца. Към Върховната касационна прокуратура беше създадено специално звено, което ще работи по делата за пране на пари. Скоро подобна структура ще заработи и в Министерството на вътрешните работи.
Законът за мерките срещу изпирането на пари ви дава възможност да изпращате данни както на прокуратурата, така и на МВР, неговите служби за сигурност и военното разузнаване. По какви критерии решавате към кого да се обърнете?
- Това е един от въпросите, който обсъждахме на последните ни срещи с главния прокурор Борис Велчев. Тогава предложих да подпишем обща инструкция, която да регламентира сътрудничеството между нашата агенция, органите на прокуратурата и МВР. Документът ще определя начина, по който ще предоставяме информацията, как тя ще се обработва и евентуално ще се реализира наказателно преследване. След като излезе от нас, информацията се разделя на два потока - оперативна и такава, която служи за образуване на досъдебно производство. От контактите ми с колеги от Великобритания зная, че около 80 на сто от сведенията, които подава тяхното финансово разузнаване, служат за оперативни цели. Впрочем след влизането в сила на новия Наказателнопроцесуален кодекс, компетентно да образува досъдебно производство за пране на пари ще е МВР.
Доколкото знам, с вътрешното ведомство имате общи работни групи по контрабандните канали и легализирането на придобитите от тях средства. Има ли резултати от тази дейност?
- Ние подпомагаме МВР не само за контрабандните канали. А ако говорим конкретно за тях, появяват се резултати, но най-добре е те да бъдат обявявани, когато се стигне до осъдителни присъди.
Министерският съвет одобри проект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, но те не бяха представени публично. Кои са бъдещите нови моменти в норматива?
- С предстоящите поправки преди всичко привеждаме нашето законодателство в съответствие с ревизираните 40 препоръки на FATF (водещата световна организация в областта на борбата срещу изпирането на пари) и на деветте нейни препоръки срещу финансирането на тероризма. А също така отговаряме и на забележките на Комитета за оценка на мерките срещу изпирането на пари на Съвета на Европа, чийто председател от началото на 2006 година съм аз.
Едно от най-важните изменения е, че се въвежда задължение за финансовите институции да установяват действителния собственик на клиента - юридическо лице. Например ако една търговска банка има отношения с компания, която е регистрирана в офшорна зона, то банката е длъжна да предприеме необходимите мерки, за да установи кои са реалните й собственици. Ако кредитната институция не може да стори това, тя ще бъде задължена да закрие сметката на фирмата или да откаже извършването на исканата транзакция. Разбира се, доказването на собствеността ще може да става и чрез подаване на декларация, като за вписване на неверни данни ще се носи наказателна отговорност.
Какви други новости са предвидени в дейността на банките занапред?
- Текущо наблюдение върху извършваните сделки и операции. Банките трябва да обръщат особено внимание на тези, които са твърде необичайни или пък липсва икономическа или правна логика за извършването им. Въвежда се също така ограничение за установяване на кореспондентски отношения с кредитни институции извън страната, които позволяват техните сметки да бъдат използвани в държави, в които нямат физическо присъствие (така наречените шел банки). Нещо повече, кредитните и останалите финансови институции ще бъдат длъжни да информират Агенцията за финансово разузнаване и надзорните органи, ако имат клонове или дружества с мажоритарно тяхно участие в страни, които не позволяват прилагането на изискваните от нас мерки. Изрично се забранява и откриването на анонимни банкови сметки на физически лица или такива чрез фиктивни имена.
Въвеждат ли се стимули за задължените да подават информация за съмнителни операции?
- Да. В бъдеще задължените лица няма да носят отговорност, дори когато се окаже, че са уведомили финансовото разузнаване за операция или сделка, която е напълно законна. При прането на пари имаме тази особеност, че по правило то е свързано с една напълно законосъобразна дейност, с която се прикрива престъпният източник на капитала. По този въпрос дори има специално решение на Върховния касационен съд от октомври миналата година.
Преди известно време заявихте, че през 2006-а ще започне наблюдението върху финансовите операции на високопоставени държавни служители. В законопроекта има ли текстове в тази насока?
- Действително такива мерки са залегнали в одобрения от правителството вариант. Предвижда се те да се прилагат спрямо висши публични длъжности в чужбина или страната. Кои точно ще са тези лица обаче, ще бъде уточнено в правилника за прилагане на закона. Причината е, че на този етап няма яснота за обхвата дори и в рамките на ЕС. В началото на май тази година Еврокомисията ще публикува т. нар. имплементиращи мерки към Третата директива на общността срещу прането на пари. Тя трябва да бъде въведена в законодателствата на страните членки най-късно до края на септември 2007-а. Това на практика означава, че съвсем скоро ще се наложи още едно изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Надявам се също така Народното събрание бързо да гласува на второ четене поправките в Наказателния кодекс, с които изрично ще бъде записано, че не е необходимо наличието на влязла в сила присъда по предикатно престъпление, за да има наказание и за пране на пари.
В свой доклад Държавният департамент на САЩ определи прекалено широкия обхват на банковата тайна у нас като пречка срещу преследването на прането на пари. Споделяте ли подобно мнение?
- По отношение на банковата тайна Агенцията за финансово разузнаване няма никакви проблеми. По сега действащата уредба ние може да изискваме от съда падането на банковата тайна. Не мисля, че магистратите биха възпрепятствали по някакъв начин разследването, ако искането пред тях е обосновано добре. Като цяло проблемът с банковото тайна е решен по подходящ начин в нашето законодателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във