Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПО ЗАПОВЕД ОТ ГОРЕ БАНКОВИТЕ ДЕЛА ЗАПОЧВАТ ОТНАЧАЛО?

Обвиненията срещу бивши банкери за длъжностни престъпления по чл.282 от Наказателния кодекс са толкова състоятелни, колкото и повдигането на наказателна отговорност срещу медиите за хулиганство. Аз искам да благодаря на Върховната касационна прокуратура за експертите, които ползва при подготвянето на обвинителни актове срещу бившите банкери. Според мен добре свършената от тях работа оказва изключително голяма помощ при защитата на подсъдимите...
Из изявлението на адвокат Александър Новков пред БАНКЕРЪ (бр.26 от 25 юни 2003 г.), дадено веднага след като Софийският районен съд оправда неговите клиенти Петко Каменов - бивш ръководител на подразделението на Първа частна банка (ПЧБ) в столичния ж. к. Надежда, и Веселин Жеков - собственик на ЕТ Сириус - Веселин Жеков.
По онова време известният столичен адвокат вече бе спечелил на първа инстанция две от т. нар. банкови дела - срещу шефовете на МИНЕРАЛБАНК и на ТСБАНК. Така че той имаше пълно основание да сподели на висок глас мнението си както за работата на държавното обвинение по този тип наказателни производства, така и за достойнствата на прословутия чл.282 от Наказателния кодекс. Лошото в случая е, че вместо да проумеят какво им се казва, тогавашните висши шефове на държавното обвинение се... обидиха на БАНКЕРЪ, задето тиражирал подобни обидни квалификации.

Неотдавна Върховната касационна прокуратура (ВКП) спусна до петте апелативни структури на държавното обвинение - в София, Пловдив, Бургас, Русе и Велико Търново, както и до Военноапелативната прокуратура - София, уникални указания. Формално те са подписани от Асен Арсов - завеждащ отдел Следствен към Върховната касационна прокуратура (ВКП). По всичко обаче личи, че става дума за колективно дело, в което - на равна нога - са участвали поне няколко висши магистрати: главният прокурор Борис Велчев, директорът на Националното следствие Ангел Александров и трима от заместник главните прокурори - Христо Манчев, Камен Ситнилски и Валери Първанов.
Въпросните указания са кратки по обем - около 35-40 машинописни реда. По характер обаче те са изумителни, защото са на път да преобърнат с главата надолу политиката, която от едно десетилетие държавното обвинение води по повод на т. нар. банкови дела.
Казано накратко, става дума за следното. Всички дела, образувани за престъпление по чл.282 от Наказателния кодекс (НК), които не са внесени в съда с обвинителни актове, трябва да се преквалифицират за престъпления по други подходящи текстове от НК, примерно: чл.201 - чл. 206 (присвояване), чл. 219 (безстопанственост), чл. 220 (сключване на неизгодни сделки), чл. 311 (съставяне на официални документи с невярно съдържание) и т. н.
Колкото до делата, които вече са в съда, в указанието на прокурор Арсов са посочени два възможни варианта.
Ако имат основания, наблюдаващите прокурори по делата, които са висящи пред първа инстанция, трябва да поискат от съда връщането им на досъдебна фаза за преквалифициране на обвинението. А по делата, които са във второинстанционите съдилища и по които промяната на обвинението е забранена, наблюдаващите прокурори трябва да сторят нещо друго: да извършат щателни проверки и да открият онези основания, които биха позволили на съда да върне делата за доразследване, т.е. за преквалификация на обвиненията.
Ако това се случи, работата по 100-120 дела ще трябва да започне отначало, защото преквалифицирането на обвиненията задължително трябва да бъде придружено със събирането на качествено нови доказателства, с нови разпити на свидетели и обвиняеми, с назначаването на нови съдебни експертизи и т. н.
На пръв поглед споменатата бройка - 100-120 банкови дела, които трябва да бъдат върнати в прокуратурата за нов прочит, изглежда внушителна, защото от 1997 г. насам в публичното пространство се въртят едни и същи фирми - ПЧБ, МИНЕРАЛБАНК, ЧЗИБ, МБИР, ТСБАНК, КРИСТАЛБАНК, банка Славяни, Бизнес банк, Ямболската банка, БАЛКАНБАНК, БЗК, АГРОБИЗНЕСБАНК и т. н.
В същото време обаче, ако хората на главния прокурор Борис Велчев наистина ревизират качествено досегашната работа по банковите фалити през 1996-1997 г., като нищо бройката на делата ще надхвърли... петстотин.
Мнозина сигурно са забравили вече, но покрай фалита на Банка за земеделски кредит (БЗК) например бяха образувани седем или осем сателитни дела, чиято съдба днес е абсолютно неизвестна. Също толкова странно потънаха в небитието още десетина-петнайсет дъщерни производства, появили се на бял свят покрай мегаделата за фалитите на ТСБАНК и на АГРОБИЗНЕСБАНК, както и след неуспешния опит на червената групировка Орион да стъпи на пазара със собствен трезор, носещ гръмкото наименование Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ).
Връщаме се обаче на конкретния повод, заради който завеждащият отдел Следствен към ВКП - Асен Арсов, бе принуден да подпише уникалните по своя характер указания.
Според статистиката Наказателният кодекс (НК) на България е приет от Народното събрание на 2 април и влиза в сила на 1 май 1968 година. Оттогава досега той е изменян общо 61 пъти, като 18 от поправките са направени по времето на социализма, а останалите 43 ремонта са извършени след 10 ноември 1989 година.
Колкото и да е парадоксално, чл. 282 е забит в Наказателния кодекс още преди 38 години, но до момента, въпреки революционните промени в държавното устройство и във взаимоотношенията между икономическите, политическите и обществените субекти, този текст изобщо не е редактиран сериозно.
Вярно, на два пъти - през 1982 г. и през 2004 г., законодателят се сети да актуализира съдържанието на чл. 282 от НК. Това обаче бе направено толкова деликатно и фино, че по същество разпоредбата все още гласи онова, което си е гласяла и през 1968 година: Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с пробация, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6.
Не по-малка роля в случая играе и фактът, че чл. 282 се намира в Глава Осма от Наказателния кодекс, която е озаглавена Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции.
Оттук нататък започва прословутият разнобой между прокуратурата и съда, довел до масовото приключване на т. нар. банкови дела с оправдателни присъди.
Според представителите на държавното обвинение собствениците, изпълнителните директори и членовете на управителните и надзорните съвети на фалиралите кредитни институции идеално се вписват в разпоредбата на чл. 282 от НК, защото те са длъжностни лица по смисъла на друг текст от кодекса - чл. 93, който гласи:
Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
1) Длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, ДРУГО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ (курсивът наш - бел. ред.) или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител.
Според съдиите обаче ситуацията е доста по-различна, защото чл. 282 се намира в споменатата вече Глава Осма от НК, а раздаването на необезпечени кредити по никакъв начин не може да бъде наречено длъжностно престъпление както против държавните органи, обществените организации, така и против лицата, изпълняващи публични функции. По простата причина, че банките не са държавни органи и обществени организации, а са акционерни дружества. Колкото до банкерите - те са лица, изпълняващи публични функции, така че много трудно биха извършили престъпление срещу... самите себе си.
На пръв поглед указанията на завеждащия отдел Следствен към Върховната касационна прокуратура Асен Арсов, спуснати за изпълнение до петте цивилни апелативни прокуратури и до Военноапелативната прокуратура, звучат повече от справедливо: раздавачите на необезпечени кредити с цел източване на поверените им банки трябва да бъдат съдени и осъдени. И то без значение за какво престъпление - безстопанственост, сключване на неизгодни сделки, попълване на официални документи с невярно съдържание или нещо друго.
Лошото в случая е друго. По част от т. нар. банкови дела Върховният касационен съд вече потвърди оправдателните присъди на подсъдимите, а един от основните принципи на правото гласи: Никой не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление.
А ако указанията на ВКП бъдат спазени стриктно и всички останали дела, отлежаващи в окръжните и апелативните съдилища бъдат върнати за прекфалифициране на обвиненията, ще настъпи хаос, от който измъкване няма.
Един от текстовете на Наказателния кодекс, препоръчан от ВКП за масово прилагане, е чл. 219, чиято ал. 1 гласи: Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
Ако деянието е извършено умишлено - наказанието е до осем години затвор (чл. 219, ал. 3), а ако е в особено големи размери (чл. 219, ал. 4), се предвижда наказание до десет години лишаване от свобода.
Според юристи, които пожелаха имената им засега да не бъдат цитирани, проблемите тук са няколко. Най-напред чл. 219 от НК е приложим само ако за предприятието са произтекли реални вреди от деянието на управителния орган или на друг служител в компанията. Но, ако е била създадена само възможност за причиняване на щети, прокуратурата била длъжна да приложи... печалноизвестния чл. 282 от Наказателния кодекс.
Освен това разпоредбата на чл. 219, ал. 1 веднага отпада от играта, защото наказанието е три години затвор, а абсолютната давност (7.5 години) отдавна е изтекла и всички дела би трябвало веднага да бъдат прекратени. Използването на другите две алинеи от този член също е неподходящо, защото, ако следствието и прокуратурата можеха да докажат умисъл при раздаването на необезпечените и невърнатите кредити, банкерите отдавна щяха да гният по затворите дори по чл. 282 от Наказателния кодекс.
Не по-малка е безсмислената хамалогия, която очаква прокурорите, ако решат да преквалифицират банковите дела по текстовете от чл. 201 до чл. 206 от НК, в които са закопани всички форми на престъплението присвояване. Доколкото е жива историческата памет, източването на банките е започнало още в периода 1992-1993 г., самите трезори са закрити в края на Жан-Виденовото управление (1996 г.), а делата за банковите фалити са образувани чак през лятото и есента на 1997 година. Иначе казано - дори всеки един от следствените, подсъдимите или оправданите банкери да е гушнал по някой и друг милион тогава, той отдавна се е постарал да изгори всички мостове, водещи към мрачното му минало.
Колкото и невероятно да звучи, единственият реално възможен ход на прокуратурата в тази деликатна ситуация е да прибегне до услугите на чл. 220, ал. 2 от НК: Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, и случаят е особено тежък, наказанието е от една до десет години лишаване от свобода.
Масовата употреба на тази разпоредба обаче вещае работа за... целия китайски народ, както се казва по друг повод. Не за друго, а защото най-напред хората на главния прокурор Борис Велчев трябва да отворят досиетата на абсолютно всички кредити, раздадени от фалиралите банки в периода 1991-1997 година. След това прокурорите трябва да ги изчетат лист по лист, за да отделят настрана само невърнатите заеми.
А накрая, с помощта на следствието и МВР, държавните обвинители трябва внимателно да проследят пътя на всички фирми кредитополучателки, за да установят кое дружество е фалирано умишлено, кой бизнесмен нарочно не си е върнал борчовете и за какво са похарчени раздадените милиарди. А това, меко казано, е съвсем невъзможно да се случи.
Така че, вместо да създава излишна работа на подчинените си и да зарежда българския народ с излишен оптимизъм, най-добре е главният прокурор Борис Велчев да стори нещо друго: да изпие една чаша студена вода - за здравето на своите предшественици Иван Татарчев (1992-1999 г.) и Никола Филчев (1999-2006 г.), и да остави т. нар. банкови дела да приключат по естествен път.
Ралица Петрова

КАРЕ
Главният прокурор Борис Велчев:
+ сн.
НАКАЗАТЕЛНИЯТ КОДЕКС ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ

Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че делата по чл. 282 от Наказателния кодекс (НК) за длъжностно престъпление не издържат в съда по простата причина, че този текст се намира в Глава Осма Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции.
Когато става дума за престъпление, извършено в министерство, няма съмнение, че деянието е съставомерно. Но в частно търговско дружество, в банковата сфера, в Топлофикация например, не е така. Каква е ползата да квалифицираме обвиненията по този текст, а после съдът да оправдае лицата?
Категоричното ми мнение е, че наименованието на Глава Осма трябва да се промени така, че да може да обхваща аналогични по своето съдържание посегателства, които са извършени в търговски дружества например. Тази глава за съжаление е с наследено архаично наименование, но то е много важно като инструмент на тълкуването на съставите в нея.
През 2005 г. наименованието на тази глава беше променено, но за съжаление по един неудачен начин. Две неща са необходими. Или да поискаме от ВКС да изтълкува съдебната практика и да каже може ли, или не чл.282 от НК да се прилага в стопанската сфера, или по-удачното, според мен, е да бъде направена адекватна законодателна промяна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във