Банкеръ Daily

Финансов дневник

По европейски маниер и българските банки не искат вложители

Стигнахме момента, в който трупането на спестявания в банковата система поражда негативни ефекти. И парадоксалното е, че негативите са както за самите вложители, така и за банките. Клиентите са ударени с нулева или отрицателна доходност, а за банките тези депозити представляват допълнителен разход.

 

Да обясним накратко: банките преливат от ликвидност, а натрупването на още средства под формата на депозити оказва допълнителен натиск върху тях, тъй като те нямат толкова много добри проекти, които да финансират с наличния свободен ресурс. Това принуждава кредитните институции да държат част от парите в БНБ, като от това търпят загуба, тъй като лихвата по резервите е отрицателна - минус 0.7 процента.  

По време на пандемията депозитния натиск се засили, тъй като трупането на влогове се увеличи. Според последните данни на БНБ в края на април 2021 г. депозитите на неправителствения сектор са 95.573 млрд. лв. като годишното им увеличение е 11.4 на сто. Депозитите на бизнеса  са 29.059 млрд. лв. и в сравнение със същия месец на 2020 г. те се увеличават с 12.5 процента. Влоговете на домакинствата са 63.465 млрд. лв., като се увеличават с 11.9% спрямо същия месец на 2020 година.

За да излязат от това положение, някои от най-големите банки прекратяват предлагането на стандартни срочни депозити и 

преобразуват съществуващи влогове в разплащателни сметки

след изтичане на падежа. Първата вероятна причина е, че лихвеният процент по срочните депозити е по-висок от този по разплащателната сметка. Сега лихвите по депозитите са нулеви или отрицателни, но банките може и да са си направили сметка, че таксите, обвързани с разплащателната сметка са повече и по-високи, отколкото тарифите по срочните влогове. Което може да означава, че с преоформянето на всички депозити в разплащателни сметки, вече дори и минималните спестявания стават с отрицателна доходност.

Как е в Европа

Нещо подобно се случи преди няколко месеца и други Европейски страни, където лихвените проценти са отрицателни от години. В Германия например пандемията също доведе до огромен приток от спестявания под формата на депозити в банките, което направи така, че кредитните институции да прехвърлят тези отрицателни лихви към клиентите си.

Най-големите заемодатели в Германия - Deutsche Bank AG и Commerzbank AG, на практика казват на новите си клиенти да плащат 0.5% годишна лихва, за да съхраняват големи суми под формата на влогове. 

Банките вече не желаят да поемат отрицателните лихвени проценти, които Европейската централна банка им начислява.

Това създава необичайна ситуация 

Банките, които обикновено искат депозитите като евтина форма на финансиране, по същество насърчават клиентите си да потърсят друго място за спестяванията им. Нещо повече кредитните институции дори предоставят нови онлайн инструменти, за да помогнат на клиентите си да преместят своите депозитите другаде.

Както в България, така и банките в Европа не прехвърлиха отрицателните лихви върху клиентите си, когато ЕЦБ ги въведе за първи път през 2014 година. Тогава страхът бе от негативната обществена реакция. Някои го направиха само с корпоративни вложители, които по-рядко се оплакват. Повечето обаче предпочетоха да компенсират разходите от отрицателните лихви, като например начисляват по-високи такси. Но пандемията промени уравнението, тъй като спестяванията рязко скочиха, защото много хора си останаха у дома.

Разликата с България е, че в Европа фактор са и мащабните програми за облекчения от ЕЦБ, които доведоха до допълнително натрупване на излишни депозити в банките, от които те сега се опитват да се освободят. 

Алтернатива

Банките все пак предлагат алтернатива на срочните депозити, от която може да се спечели - парите да бъдат вложени в някой от инвестиционните продукти. Става дума за взаимни фондове, които инвестират в ценни книжа на "водещи световни компании при минимален риск" и обещание за доходност от 2.5% за петгодишен период. 

“Взаимните фондове са финансов продукт, който помага на хората да постигнат добра доходност за спестяванията си в дългосрочен план. Те представляват инвестиционни портфейли от различни видове финансови активи – акции, облигации, суровини и други, които се управляват професионално и динамично от инвестиционни мениджъри в т.нар. управляващи дружества”, обяснява Васил Сланчев, ръководител отдел “Частно банкиране и взаимни фондове” в управление “Капиталови пазари” в Пощенска банка. Той смята, че инвестицията във взаимен фонд е колективна инвестиционна схема и е изключително подходящи за хора, които нямат необходимите познания, време и възможности сами да управляват парите си.

"Портфейлът на взаимния фонд се управлява професионално от мениджъри с голям опит и инвеститорите могат да разчитат на правилните решения, които те взимат", заяви в той и акцентира, че "при купуването на дялове от взаимен фонд, се купуват различни видове активи, което минимизира риска на инвестицията и той е по-нисък в сравнение с инвестицията в един клас активи".

Като друго предимство беше откроен фактът, че инвестицията във взаимен фонд може да осигури достъп до международни пазари, като за целта не е необходимо да се разполага със значителна сума пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във