Банкеръ Daily

Чукнахме една година в Банковия съюз и ERM II

По-близо или по-далеч сме от членство в еврозоната

Неусетно измина една година, откакто България официално стана част от Европейския банков съюз и валутния механизъм ERM II, познат като чакалнята на еврозоната. Казваме официално, защото решението бе взето от европейските ни партньори през юли 2020 г., но практическото ни "влизане" в тези финансови структури се случи с установяването на тясно сътрудничество между БНБ и Европейската централна банка, което се случи на 1 октомври същата година.

 

Промените, произтичащи от участието ни в ERM II и Европейския банков съюз, като цяло не се усещат от обикновените хора. Слава Богу, благодарение на Валутния борд и фиксирания курс лев-евро, колебания на националната ни валута няма. Но членството ни в Банковия съюз има преки последици единствено върху самите банки. А дали те прехвърлят цената от това членство върху потребителите си, е трудно да се каже, тъй като и в последните години преди влизането ни в ERM II и Банковия съюз, а и след това, наблюдаваме единствено все по-високи такси и по-ниски лихви. 

Разходи за банките

Една от преките последици от членството ни в Европейския банков съюз бе промяната в дейностите на БНБ  по осъществяването на банковия надзор и работата, свързана с преструктуриране на банки. По европейски модел за тези свои дейности БНБ започна да събира такси от банките, докато преди влизането ни в Банковия съюз те се финансираха от бюджета на централната банка. На 22 юли тази година управителният съвет на БНБ определи индивидуалния размер на таксите за покриване на административните разходи на БНБ за 2020 г., произтичащи от функциите по надзор и преструктуриранe.

Над 14 млн. лева бе таксата, която банките трябваше да заплатят за функцията по банков надзор. За дейността по преструктуриране на кредитни институции таксата бе в размер на 1.50 млн. лева, а за функциите по платежен надзор - 1.72 млн. лева. Освен от банките тази сметка в общ размер на 17.42 млн. лв. се покрива и от други поднадзорни лица на БНБ - например платежни институции и дружества за електронни пари.

Ще припомним също, че българският банков сектор чинно изпълни финансовите си ангажименти към Европейския фонд за преструктуриране още миналата година. В началото на октомври 2020-та към Единния фонд за преструктуриране от БНБ бе прехвърлена сума в размер на 81.018 млн. евро. Те бяха взети от българския му еквивалент, в който банките правиха вноски до влизането ни в Банковия съюз.

За щастие в последната година банковият сектор в България е добре капитализиран и силно ликвиден. Според последните данни на БНБ отношението на ликвидно покритие е 292.1%, а в края на август собственият балансов капитал на банковата система нараства до 16.3 млрд. лева. Това обуславя и радостния факт, че в нито един момент не се е налагало ЕЦБ да прави интервенции в българската банкова система.

А сега накъде

След година членство в ERM II и Банковия съюз логичният въпрос е: ще продължи ли България интеграцията си с присъединяване към еврозоната. Еднозначен отговор на този въпрос обаче към днешна дата не може да бъде даден. България заложи 1 януари 2024 година като индикативна дата за смяната на лева с еврото. Тази ориентировъчна дата обаче зависи от много обстоятелства, повече от които са политически, т.е. върху тях тегнат не една и две въпросителни. 

Процесът може да се превърне и в своеобразно състезание между България и Хърватия, които бяха приети заедно в "чакалнята на еврозоната". Загреб обаче си постави доста по-амбициозна цел - да влезе една година по-рано от нас - на 1 януари 2023-та. Това разбира се не означава, че пред Хърватия не стоят сериозни предизвикателства.

Например за разлика от България, Хърватия трябва да поддържа стабилността на своята национална валута - куната. За българският лев в случая на помощ се притича фиксираният от валутния борд курс с еврото. Освен това към момента  Загреб не изпълнява и номиналните критерии за влизане в еврозоната - бюджетният дефицит на Хърватия надхвърля 3% от БВП, а дългът й е над изискваните 60% от БВП.  В това отношение България има предимство - дефицитът е съвсем близо до трите процента, а дългът е далеч под тавана от 60 на сто.  

Пред нашата страна обаче стоят други проблеми. И те са добре известни както в Брюксел и Франкфурт, така и на всеки случаен минувач по улиците на София. Разбира се, става дума за корупцията, слабото управление на държавните дружества и прането на пари. В допълнение следва да посочим и катастрофалното изоставане във върховенството на закона и жизнения стандарт на хората. 

Политическа воля

Изпълнението на тези неформални ангажименти и препускането към срока 1 януари 2024 г. на 100% зависи от конфигурацията, която ще излъчи следващото редовно правителство. И тъй като позицията на по-старите партии като ГЕРБ, БСП и ДПС за еврото вече е известна, е по-необходимо да проследим нагласите сред по-пресните политически субекти. 

Новаците от "Продължаваме промяната" засега не са излезли с категорично становище дали ще успеем да сменим лева с еврото до 2024-та . Един от двамата им лидери бившият финансов министър Асен Василев обаче има доста смела позиция по темата: "България на практика е приела еврото, защото курсът е фиксиран благодарение на Валутния борд. Например в момента курсът лев-долар се определя спрямо курса евро-долар. Инфлацията в България е внос, в зависимост от това как Европейската централна банка печата евро. От тази гледна точка смяната на лева с еврото е технически въпрос". 

"Другият въпрос е, че Бордът ограничава развихрянето на популизъм в парламента и поемането на прекалено големи дългове. Приемем ли еврото тази усмирителна риза изчезва. Това е много опасно. Трябва да се проведе широк обществен дебат, за да се изговорят ползите, загубите и притесненията около еврото. Трябва да намерим и нова усмирителна риза, така че да не влезем в дългова спирала", обясни Василев неотдавна и постави под въпрос дали този дебат може да се случи в следващите две-три години.

"Демократична България" винаги са се застъпвали за ускорената интеграция и едва ли ще отстъпят от тази своя позиция. На свой ред другият потенциален участник в редовна власт - коалицията "Изправи се, ние идваме", очевидно не поставя този стратегически въпрос в дневния си ред, тъй като нито веднъж от раждането си досега не е коментирала по същество какво мисли за приемането на еврото като официално разплащателно средство у нас.. 

Доста непоследователни се оказват и от "Има такъв народ". Партията на Слави Трифонов предложи кабинет начело с бившия царски министър Николай Василев, който се застъпи за ускорено въвеждане на еврото в България. После представи втори кабинет - вече с премиер Пламен Николов, който пък заговори за плавно присъединяване към еврозоната и едва когато достигнем средноевропейските нива на доходите, за да няма шок при смяната на валутата. 

От казаното до тук излиза, че година след като се присъединихме към Банковия съюз и ERM II, няма яснота накъде ще поеме страната ни и с какво темпо ще се движи. А когато става дума за политически въпроси, фундаментални извъртания съвсем не са изключени. Затова и датата 1 януари 2024 г. изглежда по-скоро пожелателна, отколкото логична.

Facebook logo
Бъдете с нас и във