Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Платихме 914 млн. евро по външния дълг

Както предрече вестник БАНКЕРЪ, погасяването на емисията български еврооблигации с номинал 818 465 000 евро се превърна в първото значимо финансово събитие на 2013 година. По този повод на 10 януари заместник-министърът на финансите Карина Караиванова даде специален брифинг. На него тя пестеливо, но напълно коректно съобщи сумите, които финансовото ведомство е наредило за плащане по външния дълг. Става дума общо за около 914 млн. евро, от които 818 465 000 за погасяване на главницата по еврооблигациите, 61 384 875 евро за издължаване на последното лихвено плащане по тях и още близо 45 млн. щ. долара за лихвите по облигациите, които трябва да бъдат погасени след две години. След всички валутни трансформации се получава обща сума от около 914 млн. евро, или 1.79 млрд. лева. С толкова ще олекне фискалният резерв в БНБ, който по последни данни към 4 януари (преди направените погасителни вноски по дълга) е 5.6 млрд. лева.


Карина Караиванова уточни, че средствата, с които се погасява сегашната емисия, са набрани благодарение на емитираните през юли 2012-а петгодишни облигации с общ номинал от 950 млн. евро и годишна лихва от 4.25 процента.


След извършените плащания държавният дълг на България се редуцира с около 819 млн. евро от близо 6.966 млрд. евро до 6.147 млрд. евро. Това представлява спад на съотношението дълг към брутен вътрешен продукт от 16.72% на 14.75 на сто, уточни Караиванова. Според нея страната ни продължава да бъде на второ място по този показател в целия Европейски съюз. По-доброто изпълнение на бюджета за 2012-а дава възможност да продължи консервативната политика по управление на държавния дълг. Министерството на финансите вече отмени планираното емитиране на две емисии краткосрочни тримесечни държавни ценни книжа с общ обем от 150 млн. лв., каза заместник-министърът на финансите.


Изнесените от Караиванова данни не са неочаквани. В появилата се след брифинга информация на пресцентъра обаче за пореден път бе пробутана манипулативна информация, която още през юли бе изфабрикувана от финансовия министър Симеон Дянков и повтаряна в различни варианти от представители на правителството и от депутати от ГЕРБ.


В прессъобщението се обръща внимание на факта, че облигациите, пласирани от Дянков през юли 2012-а, били много по-успешни от тези, пуснати от правителството на Симеон Сакскобургготски през 2003-а. Доказателство за това било, че лихвата по ценните книжа на Дянков била 4.5% годишно, а тази по платените вече еврооблигации - 7.25 процента. По този въпрос още през лятото на 2012-а бившият финансов министър Пламен Орешарски обясни от трибуната на Народното събрание, че когато се сравняват две емисии, не се гледа размерът на лихвите като цяло, а само рисковите надбавки по тях, защото те отразяват оценката, която купувачите на ценни книжа дават за платежоспособността на една държава. А рисковата надбавка по облигациите, които сега правителството плати, бе 2.75 процента. Докато тези, които емитира Дянков, бяха продадени с надбавка от 3.1 процента. При това емисията по времето на Симеон Сакскобургготски бе десетгодишна, а сегашната е пет години.


Другата манипулативна част в прессъобщението на МФ е свързана с т. нар. спестявания заради това, че лихвените плащания по петгодишните облигации били по-малки от тези по изплатената вече емисия. Още през юли 2012-а първо Дянков, а след това и премиерът Бойко Борисов заявиха, че по този начин се спестявал лихвени разходи от 60.4 млн. лв. годишно. Абсолютна заблуда, граничеща с лъжа. Такива спестявания щеше да има, ако с петгодишните облигации бяха заменени ценните книжа, емитирани по времето на Симеон Саксокубгготски. Но такава сделка нито бе планирана, нито бе осъществена. С продажбата на петгодишните ценни книжа правителството на ГЕРБ просто добави и свързаните с тях лихвени плащания по вече съществуващите разходи за обслужване на външния дълг. След погасяването на еврооблигациите от 2003-а по тях вече няма лихвени разходи, но тези по петгодишните ценни книжа, емитирани от Дянков, ще продължим да ги плащаме още близо четири години и половина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във