Банкеръ Daily

Финансов дневник

Плащанията по външния дълг изяждат около 13% от приходите на африканските правителства

Рекордните цени на суровините и ниските лихвени проценти насърчиха африканските държави да вземат заеми, както през 90-те години на миналия век. Сега обаче редица от тях се борят с дълговете на фона на по-ниските доходи и забавянето на икономическия растеж, съобщава Bloomberg.

Държавният дълг като процент от брутния вътрешен продукт в африканските страни на юг от Сахара се е удвоил през последното десетилетие, доближавайки се до нивото, достигнато през 2000 г. Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви през ноември, че това е причина за безпокойство. От 54 държави на континента 20 се доближават или вече са изпаднали в затруднено положение, посочват от МВФ, което значи, че срещат трудности в изпълнението на задълженията си.

Африканските правителства набраха около 26 милиарда долара на международните пазари тази година, от близо 30 милиарда долара през 2018 г., възползвайки се от инвеститорската жажда за доходност. Волатилните валути на континента обаче увеличават риска от заемането в стабилни ценово пари, а нарастващата цена за обслужването на дълговете може да се посрещне за сметка на други разходи в регион, в който живеят повече от половината от бедните хора в света. "Условията са узрели за много по-високо ниво на държавния дълг," каза Соня Гибс, ръководител "Устойчиво финансиране" в Института за международни финанси. „Каквото и да задейства следващата криза, когато това се случи, рискът от разпространението ѝ ще е по-висок, защото инвеститорите се насочват към по-доходоносни активи", подчерта тя.

Все пак Африка е далеч от дългова криза, посочва нейният най-голям кредитор. "Някои отделни държави имат по-високи нива на дълга спрямо брутния вътрешен продукт. Това е проблемът", каза в интервю президентът на Африканската банка за развитие Акинуми Адесина. По неговите думи съотношението на дълга към БВП на Африка все още е „в рамките на приемливите граници“.

Скъп дълг

Плащанията по външния дълг сега изяждат средно около 13% от приходите на африканските правителства спрямо 4,7% през 2010 г., сочат данни на американска компания.

Нигерия отделя всяка година приблизително същата сума за погасяване на дълга, както и за инфраструктура. Държави като Южна Африка, най-индустриализираната икономика на континента, увеличават нивата на дълга, като през тази година имаше най-голямото издаване на еврооблигации, което все още помага да се намали разширяващият се бюджетен дефицит.

Прекаленото харчене и срива на цените на стоките през 90-те години доведе до дългова криза, която подтикна международните кредитори и богатите страни да отпишат задълженията на десетки африкански държави през 2005 г. Този път опрощаването на дълговете може да не е толкова лесно.

Сложната структура на дълга с непрозрачни условия в комбинация с различни кредитори ще затрудни всяко потенциално споразумение за преструктуриране. „Загрижени сме, че опрощаването на дълга в момента може да е по-сложно“, заяви Ян Фридерих, старши директор на Fitch Ratings.

Facebook logo
Бъдете с нас и във