Банкеръ Daily

Институтът по икономика и политики:

Плащанията от държавата към бизнеса са недостатъчни и закъснели

България да обърне специално внимание на туристическия бранш и да приложи решителни мерки за стабилизирането му, както заради тежкия удар, който понесе в следствие от пандемията, така и заради важната роля, която играе за заетостта и брутния вътрешен продукт, препоръчват експертите от Института по икономики и политики към УНСС.

Икономистите казват, че държавата да приложи специален пакет от мерки, насочени ексклузивно към сектора. Основни сред тях са удължаване на мораториума по кредити за хотели и ресторанти, разработването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчаване на данъчната среда, директно включване на държавата като акционер.

По отношение на мерките за съхраняване на общата икономическа активност специалистите от института казват, че направените плащания са недостатъчни и закъснели. Достъп до тях имат основно големи предприятия, чуждестранни компании и държавни фирми, докато малкият бизнес и микропредприятията не успяват да се класират за подкрепа от държавата.

Друга част от увеличението на бюджетните разходи за миналата година, представена от правителството като антикризисната политика, е формирана от плащания, които държавата така или иначе е била длъжна да направи, но не е предвидила нужните средства при съставянето на „Бюджет 2020“. След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 г. поправянето на допуснатите грешки е представено като елемент на антикризисната политика.  

В доклада им е направена е първоначална оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. и това може да се приеме за „цената“ за държавния бюджет досега.

Очакваме спадът на реалния БВП в еврозоната да е около 7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката ни е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад, който остава близо до стойността от 7%. Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4,5% в следствие на Световната финансова криза. При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло“, коментират от Института по икономики и политики.

Някои от основните изводи на проучването са следните:


  • Рецесията в еврозоната ще е значително по-голяма отколкото при световната финансова криза от 2008-2009 г.

  • Очакваме спадът в реалния БВП в България през 2020 г.  да е в размер на 4%.

  • Секторът на туризма и ресторантьорството отбелязва значителен спад и са необходими целенасочени действия за подпомагане и бъдещо устойчиво развитие.

  • Предприетите от българското правителство мерки не се базират на цялостен и последователен сценарий за развитието на икономиката. Изразходват се значителни средства, без да се оптимизират бюджетни разходи, което ограничава гъвкавостта на фискалната политика и представлява риск в средносрочен период.

Facebook logo
Бъдете с нас и във