Банкеръ Daily

Финансов дневник

Планът за милиардите от ЕС затъна в политическото блато

Каквото и да става в политиката, накрая сметката винаги плаща бизнесът. Към момента точно така изглежда ситуацията с българския План за възстановяване и устойчивост, по който България очаква да привлече 12 млрд. лв. средства от Европейския съюз. Въпросният план е затънал в българското политическо блато. И странно или не, някак му загубихме дирята по пътя към Брюксел.

Засега се знае, че отиващото си правителство на Бойко Борисов го одобри, 

но не го изпрати в Европейската комисия, 

въпреки че това е само в неговите правомощия. Все пак планът се озова в парламента още в първите дни от краткото му съществуване и бе подложен буквално на дисекция. Въпреки това 30 април дойде и отмина и никой у нас не спомена замина ли все пак този план за Брюксел или не. И ако е изпратен кога се е случило това? Опитите ни да получим официален отговор "удариха на камък".

Ако правителството в оставка чака ратификация от отиващия си парламент може да се каже, че работата е обречена. Така 

възстановителния план остава на практика на трупчета 

до конституирането на ново Народно събрание и вероятно до избора на нов редовен кабинет.

Междувременно 14 страни от ЕС вече са предали официално своите планове - Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Полша, Португалия, Словения и Словакия.

Плащанията - от догодина

България се намира в традиционната за нея втора половина и на тази европейска класация. Но престижът на страната ни едва ли е най-важното в този случай. Игричките на политиците и основно на ГЕРБ си имат конкретни финансови измерения. И както се вижда те прецакват българския бизнес, като го поставят в неизгодна позиция спрямо конкуренцията от повечето други Европейски страни. 

С голяма доза сигурност може да се каже, че пари от Фонда за възстановяване едва ли ще има през тази година. И за да не сме голословни, ще очертаем възможната рамка при положение, че 

предсрочните избори са на 11 юли

Tова означава, че едва през август новият парламент ще започне работа по същество. Ако още през август бъде дадена зелена светлина на Плана за възстановяване, той може да бъде одобрен от европейските институции най-рано в периода октомври-ноември. Европейската комисия прави оценка на плановете в срок от два месеца. След това те се предават на Европейския съвет, който по правило ще има четири седмици да приеме предложението на ЕК. 

Въпросният сценарий е възможен, ако ЕК 

няма никакви забележки по плана, представен от България. Проверката трябва да установи дали планът предвижда най-малко 37% от разходите да са за инвестиции и реформи свързани с подобряване на климата, а други 20% са насочени към цифровия преход. Това са двете безапелационни условия на ЕК. Но нейното положително становище би проправило пътя на страната ни към предварително финансиране от около 1.3 млрд. лева или 13% от предвидената за България сума.

Да не говорим, че по изчисления на агенция "Фич" фондовете на ЕС в комбинация с помощите за възстановяване могат да повишат растежа от прогнозираните 3.4% през 2021 г. на 4-5% в следващите три години - нещо, което вече е поставено в риск.

Другата пречка пред Националния възстановителен план е, че той трябва да бъде придружен от ратифицирано решение за собствения ресурс, който страната ни (и не само нашата) е готова да предостави на Европа, за да има тя "правно основание да набира средства от финансовите пазари по  Инструмента на ЕС за възстановяване". И този документ трябва да бъде одобрен от всички държави-членки на ЕС.

Според данни на Министерството на финансите 

на 5 февруари Народното събрание е ратифицирало решението на Европейския съвет за собствените ресурси. 

"В това решение са разписани разпоредбите, чрез които ЕК се упълномощава до 2026 г. да заеме от капиталовите пазари средства в размер до 750 млрд. евро (по цени 2018 г.) за финансиране на Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и се уреждат въпросите за погасяване на главницата на заема, което да започне преди края на МФР 2021-2027 г. и да приключи напълно не по-късно от 31 декември 2058 г. С оглед гарантиране пред капиталовите пазари на способността на ЕС за точно и своевременно погасяване на заема, временно, но не по-късно от 31 декември 2058 г., се повишават с 0,6 процентни пункта таваните на собствените ресурси с единствена цел покриване на всички задължения на ЕС, произтичащи от заемането на средства", разясняват от МФ.

Редица страни все още не са ратифицирали решението за собствените средства, но очакванията на Европейската комисия са това да се случи до края на юни.

Неоправданите очаквания на бизнеса

"Икономическият и социален съвет, т.е. не само АИКБ, а всички работодателски организации и синдикати препоръчахме две неща. Едното бе да се допълнят в плана подкрепата за икономиката и пазара на труда, а второто - да се внесе навреме. Нито едното, нито другото беше направено, а беше внесена една чернова", каза пред "БАНКЕРЪ" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. 

Той подчерта, че колкото по-рано бъде внесен и одобрен планът, толкова по-рано ще започне изпълнението му. 

"Като че ли не се разбира, че ние се конкурираме с останалите страни на пазара - на световния и на европейския. Колкото по-бързо бъде оказана подкрепа на икономиката, толкова по-добри са шансовете за българските предприятия", добави Васил Велев.

Председателят на АИКБ напомни, че при обсъжданията на плана в парламентарната Комисия по бюджет и финанси всички парламентарни сили са дали зелена светлина на правителството в оставка да внесе плана, ако го смята за достатъчно добър. 

"Очакваше се правителството да го внесе. Кабинетът го одобри, но не го внесе, а го прати в парламента за одобрение. Ако това ще се случва в следващия парламент, се бавим и пропускаме възможности", посочи още Велев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във