Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Пишат некролог на държавната пенсия

Пенсионната ни система се нуждае от спешна реформа или днешните млади  хора ще останат без пенсионни пари на старини, алармираха експерти. Те представиха своя  анализ на проблема,  който съдържа  тревожни  данни - че държавният ни пенсионен стълб се намира в състояние на практически фалит. Разходите за пенсии са почти двойно по-големи от приходите, които се събират от осигуровки. Ситуацията е толкова критична, че за работещите българи, които в момента са в 20-те или 30-те години на своя живот, най-вероятно просто няма да има пари за пенсии, когато остареят.

Всяка година дупката във фонд "Пенсии" се запълва с трансфери към него от  държавния бюджет. "Това означава, че всеки работещ български гражданин плаща за държавния стълб на пенсионната система два пъти - веднъж с осигуровките си,  и втори път -  с останалите си данъци", коментира Георги Вулджев от Европейския клуб за икономика и политика. 

Според официалната статистика демографската криза  у нас прави все по-проблематична  държавната пенсия  от НОИ.  Това е така, защото  съотношението от четири-пет работещи срещу един пенсионер през 80-те години сега е един работещ срещу  един пенсионер. Тези вноски осигуряват около 60% от бюджета на НОИ, останалите 40% са дефицит, който се покрива от държавния бюджет.

Проблемите в солидарния пенсионен стълб са известни отдавна, но чак сега се появява конкретно предложение за реформа. Експертите от споменатите организации  предлагат намаляване на вноската към първия стълб и преливането ѝ в частния, като се даде повече свобода на дружествата и на самите граждани да инвестират спестяванията си по-гъвкаво. Според експертите гражданите трябва да имат свободата сами да решат какво да се случва със спестените им пари. И  ако желаят, да могат да преместят вноските си в друг фонд, в друг осигурителен стълб или в спестовни инструменти по техен избор.

Крайно време е да се въведат т. нар. мултифондове. Те вече са факт  даже  в държави като Хърватска, която отскоро има частна пенсионна система,  коментира икономистът Владимир Каролев. В момента спестяванията в лични пенсионни сметки са един вид “гащи за всеки”. А всеки, който се е занимавал с дългосрочни инвестиции, каквито са пенсионните, знае, че в различно време от живота си  един човек  може да поема различни рискове, които носят по-висока доходност. По-късно - в  период от време, по-близък до  пенсионната възраст, те трябва да  предпочетат  по-ниски инвестиции. Сега това е невъзможно. Личните пенсионни сметки се управляват по един и същ начин както за хората на 20 години, така и за тези към средната възраст - така е уредено законово, без това да е съобразено с желанието на фондовете. Въвеждането на мултифондове е абсолютно задължително и е международна практика, коментира Каролев. Хората в  КФН обаче не мислят така. Те негласно подкрепят  финансовия министър Владислав Горанов и  всичките му опити за източване на втория пенсионен стълб в интерес на първия. България е единствената страна, останала без мултифондове, където хората да инвестират парите си.

Пенсионната реформа стартира през 2000 г., като започна с 2% вноска от заплатата, които отиват в универсалния пенсионен фонд. Постепенно процентите й стигнаха пет. Трябваше отдавна да са 7%, но преди две години социалният министър по това време Ивайло Калфин спря пенсионната реформа в тази й част. Тогава аз бях съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски, но излязох на протест пред Министерския съвет, за да се спре това ограничаване на спестяванията в лични сметки. Трябваше в две поредни години да се увеличи с по 1% вноската за пенсионния данък. Няма да спра да го наричам така, защото е точно такъв, но за благозвучност го наричат осигуровка. Това е основният проблем - вместо да се позволи на хората да спестяват повече за пенсия, се наливат повече пари в бездънната каса на НОИ, каза още Каролев.

"Парите ни за старини са изключително важен въпрос, с който никой политик не желае да се захване. По-лесно е да вдигат всеки път пенсиите с по 10-20 лв., за да си спечелят подкрепата на възрастните гласоподаватели, но това не решава нищо. Нуждаем се от истинска реформа, която да гарантира, че хората, които сега започват работа, ще бъдат осигурени", заяви Стоян Панчев от българското либертарианско общество.  

За да повишат спестовната култура на младите хора, организациите са създали свой Виртуален пенсионен фонд, който симулира как биха нараствали спестяванията им, ако отиваха в частен, а не в солидарния осигурителен стълб. Освен чрез него подкрепа ще се търси и чрез други форме -  специално за  кампанията  е заснет късометражният  филм "Пенсионната схема".

 

Задължителни пенсионни вноски



  • за фонд "Пенсии":


    • 19,8 %   за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;

    • 14,8 % за лицата, родени след 31 декември 1959 година.



  • 5 % за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във