Банкеръ Daily

Неделчо Неделчев, главен изпълнителен директор на "Първа инвестиционна банка", пред "Банкеръ":

ПИБ вдига капитала си с до 200 млн. лева

Неделчо Неделчев е избран за главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Първа инвестиционна банка през май 2017-а. През периода 2007-2012-а той бе член на надзорния съвет на кредитната институция, а през 2013 г. ръководи проекта за придобиването на "Юнионбанк" ЕА. До вливането й в ПИБ е член на надзорния й съвет.

Започва кариерата си в брокерска къща "Авал Ин". От 1997 г. е финансов анализатор в "Първа финансова брокерска къща", а  скоро след това става ръководител на отдел "Анализи". През 2001 г. вече е един от нейните управители. През 2003 г. е назначен за заместник-министър в Министерство на транспорта и съобщенията, а в  периода  2003-2005 г. е бил заместник-председател и председател на съвета на директорите на "Българска телекомуникационна компания" АД. От септември 2005 г. до март 2006 г. Неделчев е съветник на министъра на държавната администрация. През професионалната си кариера той е участвал в управлението на редица дружества с дейност в енергийния и в телекомуникационния сектор в България, както и на работещи такива в областта на финансовото консултиране.

Г-н Неделчев, доволен ли сте от постигнатото от ПИБ през 2019 г. Какъв е вашият прочит на финансовите резултати на банката?

- Първа инвестиционна банка изпраща една успешна година. Отбелязваме ръст както на ключови за нас пазарни позиции, така и на финансовите ни показатели. Към края на третото тримесечие активите на банката надхвърлиха 10 млрд. лв. на консолидирана база.  От началото на годината до края на месец септември портфейлът ни с отпуснатите потребителски кредити се е увеличил със 108 млн. лв., което ни поставя сред топ 3 на банките по ръст. Отпуснатите ипотечни кредити са се увеличили със 110 млн. лв. за същия период. С почти 10% се увеличава и кредитният ни портфейл към малкия и среден бизнес. В същото време затвърдихме позициите си като предпочитаната  банка от домакинствата за техните спестявания.

Предложихме и няколко изцяло нови за българския пазар услуги като иновативната възможност за извършване на разплащания с часовник - Garmin Pay. С нея искаме да отговорим на модерния и често забързан начин на живот, който водят нашите клиенти. Също така Fibank стана и първата банка в България, която предложи на своите клиенти възможността да ползват услугата Apple Pay. Благодарение на нея всеки клиент на банката, притежаващ дебитна или кредитна карта Mastercard, може да я добави към Apple Wallet и да извършва бързи, удобни и сигурни мобилни плащания.

Всичко това помогна да увеличим активността си в трансакционния бизнес, а оттам и да генерираме ръст от 4,6% на нетните си приходи от такси и комисиони. Нетният лихвен марж, който реализира банката, се запазва устойчив във времето и дори надвишава с малко средния за пазара.

Консолидираната печалба на банката преди данъци към края на м. септември е близо 80 млн. лв., като отчитаме ръст на годишна база от 23,5%. Според предварителните  данни, които имаме, за цялата година имаме лек и очакван спад в лихвения доход заради конкурентния натиск над лихвите по кредити, но имаме и ръст на приходите от такси и комисиони, и очакваме да обявим в края на януари добри и стабилни финансови резултати.

Наскоро УС на ПИБ одобри два инструмента, които имат за цел да увеличат капитала на банката, а  обявихте и голяма сделка с лоши кредити. Бихте ли съобщили  повече подробности?

- В края на миналата година имахме няколко важни новини, които обявихме към обществеността, тъй като Първа инвестиционна банка е публично дружество и спазваме най-добрите практики по отношение на прозрачност в действията на мениджмънта на банката.

През декември 2019 г. банката сключи договори за продажба на необслужвани  от физически лица и юридически лица кредитни портфейли  с общ размер над 500 млн. лв. Продаденият пакет съдържа основно обезпечени вземания. Продажбата е в изпълнение на стратегията на банката за управление на необслужвани експозиции.

Също така пласирахме успешно емисия от облигации на стойност 30 млн. евро. Облигациите са безсрочни, дълбоко подчинени, необезпечени и неконвертируеми, и ще бъдат включени в капитала от първи ред на банката. Банката възнамерява да използва допълнителния капитал за изпълнение на стратегията си за кредитиране на малък и среден бизнес и на граждани. Набраната сума от облигационната емисия ще се транспонира в съотношение 1 евро капитал към 6 евро кредити и ще ни позволи да продължим да бъдем конкурентни на международните финансови групи, извършващи дейност и в България.

Краткият срок, в който бе реализирана емисията от облигации, ни даде сигнал, че интересът сред инвестиционната общност към банката е голям. Ето защо мениджмънтът й  прецени, че  моментът е подходящ да пристъпим към увеличение на акционерния капитал на банката.

Целта ни е да наберем между 20 и 200 млн. лева свеж ресурс. Първа инвестиционна банка е публично дружество от 2007 г., като тогава реализирахме най-голямото IPO (Първично публично предлагане) в историята на Българската фондова борса. През последните години капиталовият пазар в страната е под натиска на хронична ниска ликвидност. За това има много фактори и обяснения, но един от тях е, че той е твърде малък за международните инвеститори, които търсят инвестиции в компании с фрий-флоут от порядъка на стотици милиони. С емитирането на нови акции от банката ще се разкрие именно подобна възможност за привличане на вниманието на чуждите инвеститори към нашия пазар. Инвестирането в една от най-големите банки в страната е чудесен вход към българската икономика, която през последните години се развива устойчиво. Вече разговаряме с потенциални инвеститори, които проявяват интерес към новата емисия на акции.

В какъв времеви хоризонт виждате страната ни като член на ERM II, а впоследствие и на еврозоната?

- България се очаква да се присъедини към валутния механизъм ERM II още  през тази година. Поне такива намерения  е  декларирало  към този момент  правителството. На няколко пъти финансовият министър посочи, че това се очаква да се случи до края на месец април. Колкото до това колко време ще остане страната ни там, това ясно е посочено в условията. Страната кандидат трябва да участва във валутния механизъм ERM II в продължение  най-малко на 2 години, без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото през същия период. Смятам, че едва ли страната ни би прекарала по-дълго време във валутния механизъм, отколкото е минимално предвиденото по процедурата. През последните 20 години България демонстрира устойчива икономическа стабилност дори и в най-бурните времена на криза. 

Как ще се отрази на банковия сектор преминаването от лева към еврото?

- Това ще повиши доверието в банките и най-вероятно ще подобри техните рейтинги, предоставяйки им достъп до по-добри условия за финансиране. Фактът, че ЕЦБ ще осъществява надзор над системно значимите банки в България, ще създаде по-висока степен на доверие в обществеността, сред клиентите и партньорите на банките.

От друга страна, влизането в еврозоната ще повлияе ползотворно на цялата икономика, ще повиши стойността на всички активи в страната и ще стимулира инвестициите, а оттам ще намали рисковете за кредитиране и ще има положителен ефект върху бизнеса на банките.

Какви са очакванията ви за развитието на икономиката на страната и кои според вас ще са двигателите на растежа й през 2020 г.?

- Крайните прогнози за икономически апокалипсис през 2019 г. не се сбъднаха, въпреки видимото забавяне на световната икономика. Някои от икономическите показатели на страната показаха индикации за забавяне на темпа на растеж, но все още е рано да се говори за навлизане  на икономическия цикъл в нов етап. Това обаче не се дължи на вътрешни проблеми, а е част от процесите в глобалната икономика. Моите очаквания са, че 2020 г. ще бъде в много голяма степен близка като растеж до предходната година. Вътрешното потребление ще остане високо и ще продължи да бъде движеща сила в структурата на БВП. Оттук разбира се може да се очаква и ръст в секторите, които го съпътстват и обслужват. Рекордно ниската безработица, която бе регистрирана в страната през изминалата година и ръстът на доходите са добра предпоставка в тази посока.

След устойчиво нарастване на износа през предходните години, от 2018 г. се регистрира спад, в резултат на понижението на търговията със стоки. Смятам, че през 2020 г. той няма да се задълбочи, а по-скоро ще видим нивата от предходната година. Очаквам инвестициите в индустрията и в аутсорсинг на бизнес процеси да продължат да бъдат силни, а пазарът на недвижими имоти да остане стабилен, с разумен ръст на цените. Високото ниво на усвояване на европейски фондове в инфраструктурата също ще подкрепя строителния сектор.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във