Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Пет въпросителни пред европейските банки

Икономическите поражения от коронавируса застрашават банковия сектор, който не успя да се възстанови напълно след глобалната финансова криза от 2008-а. Новият акцент сега е: как банките ще се справят с растящите загуби от лоши кредити? Ще е способна ли някоя от тях да плати дивиденти? И най-вече: как ще се отразят на банките очакваните по-нататъшни регулаторни облекчения. 

 

Европейският борсов индекс Stoxx Еurope 600 Banks е загубил 34% от пазарната си оценка от началото на годината. Това превръща сектора в най-слабата индустриална група (за този период) с множество инвеститори в подценени компании, дори когато икономиките започват да премахват ограничителните мерки срещу пандемията. 

Положителните страни са, че пазарната оценка на сектора не е предизвикателство в сегашните условия и повечето банки са запазили силни капиталовите си позиции. Европейската централна банка (ЕЦБ) дори е готова да предлага евтино рефинансиране на дълговете и други мерки, за да облекчи товара на кредиторите заради отрицателните лихвени проценти. Пазарните очаквания пък са за 15% ръст на Stoxx Еurope 600 Banks Index през следващите 12 месеца.    

Отвъд Океана, анализатори на "Джей Пи Моргън Чейс" твърдят, че "според повечето инвеститори европейските банки няма да успеят да покрият цената на задълженията си и на акционерния си капитал в средносрочен план". Това показват и резултатите от анкета на агенция "Блумбърг" сред повече от 60 институционални парични мениджъри.  

Пет основни показателя, които трябва да се следят до края на 2020-а според икономистите

1. Размер на загубите от отпуснатите кредити.

Проблемните заеми ще бъдат "горещият картоф" през идните тримесечия, защото провизиите вероятно ще окажат най-силен натиск върху банковата рентабилност и печалби. Картината през първото тримесечие беше доста пъстра, защото кредитните институции имаха различен подход на оценяване на резервите, които трябва да заделят за лоши кредити. Всеобщото мнение обаче е, че огромната порция от кредитни загуби тепърва ще се "сервира" и някои големи европейски банки ще трябва да заделят солидни провизии до края на годината. 

Например, по оценки на анализатори, обобщени от агенция "Блумбърг", испанската "Сантандер" е заделила през първото тримесечие 25% от общия размер на необходимите за 2020-а провизии за лоши кредити. Френските "БНП Париба" и "Креди агрикол", германската "Дойче банк" и холандската "Ай Ен Джи" са осчетоводили около 20%, а италианската "Интеза" - малко под 10 процента.

Анализатори на "Барклейз" дори посъветваха клиентите си да намалят вложенията си в акции на "БНП Париба" и на "Сосиете женерал", защото очакват повече изненади и случаи на неплатежоспособност от нишата на потребителските кредити във Франция.

От рейтинговата агенция "Фитч рейтингс" посочват, че банките ще могат по-адекватно да оценят последствията от пандемията от коронавируса върху качеството на активите си, което ще намери отражение във финансовите им отчети за второто тримесечие. Тогава ще стане по-ясен ефектът както от мерките за социална и физическа дистанция, така и от паричния и фискален отговор на отделните държави.  

Германската кредитна агенция "Кредитреформ" пък предрича "вълна от фалити в невиждани досега измерения" в Германия по-късно през 2020-а. 

2. Дивидентите

След като мнозинството кредитни институции отмениха напълно или отложиха изплащането на дивиденти в хода на пандемичната криза, очакванията на инвеститорите за приходи от този източник пресъхват, сочи анализ на "Джей Пи Моргън Чейс". Особено след силния натиск на регулаторните органи върху банките да трупат капитал като буфер срещу потенциални загуби и след постигнатия политически консенсус, че държавна помощ за икономиката и дивиденти за инвеститорите не могат да вървят ръка за ръка. 

Единният механизъм за надзор на ЕЦБ обеща да внесе яснота по забраната за изплащането на дивиденти през юли. Ако това се случи, ще се разбере кои кредитори ще могат да възмездяват акционерите. И по този начин капиталовата рамка ще стане по-предсказуема - изключително важно условие за инвеститорите в акции. Защото капиталовите коефициенти губят смисъл, ако няма числа, над които дадена банка би могла да носи доходи на собствениците си. 

3. Доходност, разслояване и капитал

Кризата от коронавируса циментира ниската доходност в Европа. Ударните спасителни програми на правителствата и високите равнища на държавния дълг ще бъдат обслужвани само ако кредитните разходи останат ниски, което означава, че не трябва да очакваме обрат в близко бъдеще. 

Подобна среда по правило влошава печалбите от ипотечни и от други заеми, макар че банките вече се адаптираха в известна степен към тази нова реалност като прехвърлиха част от бремето на негативните лихви върху клиентите. 

ЕЦБ също се опитва да помага, като, макар и със закъснение, въведе т. нар. система на разслояване, която позволява на кредиторите да не плащат част от "глобите" върху наднормената им ликвидност под формата на депозити в ЕЦБ. В допълнение, тя предлага и свръх евтино финансиране, за да насърчи кредитирането на реалната икономика. Според последните официални данни европейските банки са взели назаем рекордните 1.31 трлн. евро от ЕЦБ по програмата за дългосрочно рефинансиране (LTRO) при силно отрицателни лихви от минус 1% - при официални минус 0.5% предлагани от тях по депозитите. Европейските законодатели пък се готвят да предоставят капиталови облекчения на банките, инвестирали в държавен дълг по-късно през годината. 

4. Приток на постъпления от търговия с ценни книжа

Инвестиционното банкиране изживя разочароващ ренесанс през първото тримесечие на 2020-а, въпреки че високите пазарни колебания помогнаха за увеличение на приходите от търговията с ценни книжа. Наблюдаваната пазарна активност подсказва, че тази тенденция запазва ускорението си и през второто тримесечие.

Въпреки това обаче не всички банки се възползваха от движението. Например, през първото тримесечие, печалбите на френските кредитори от търговия с акции бяха заличени от тежките загуби. А "Сосиете женерал" вече подсказа, че може би е пропуснала търговския бум, от който спечелиха съперниците й. 

Като се има предвид трънливият път напред, може да се очакват някои търговски изненади или осчетоводяване на загуби още във финансовите отчети за второто тримесечие. 

5. Намаляващо тегло на банките в борсовите индекси

Заради стопената им пазарна капитализация, общото участие на кредиторите в базовите европейски индекси е на историческо ниско равнище. През последните години знакови имена като германските "Дойче банк" и "Комерцбанк" изпаднаха от елитните индекси Euro Stoxx 50 и DAX. През този месец пък "Сосиете женерал" бе на косъм от отпадането й от Euro Stoxx 50, където щеше да бъде заменена от холандската интернет група Prosus. 

Френската банка е загубила 54% от пазарната си оценка през 2020-а и има потенциал да си върне едва 21% в рамките на 12 месеца, сочат сметките на някои анализатори. 

Отпадането от такива базови борсови индекси означава по-малко вложения на пасивни инвеститори в сектора. Картината не е по-различна и при активните мениджъри на портфейли. Проучване на "Джей Пи Моргън" показва, че 42% от тях са склонни да намалят дела на инвестициите си в банковия бранш и само 32% са тези, които планират да го завишат.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във