Банкеръ Daily

Финансов дневник

Пет големи рискa, от които световна икономика не се нуждае в момента

Вече минаха повече от 10 години от кризата с ипотечните кредити в САЩ, която принуди банките по целия свят да спрат да отпускат кредити помежду си и повиши страховете от неизвестното качество на балансите. Докато централните банки и политиците предприемаха действия, за да смажат колелата на финансите, възстановяването се оказа по-скъпо отколкото си представяха.

Перспективата за друга глобална рецесия е реална - с очевидно икономическо забавяне в САЩ и забавяне при най-големите икономики в Европа и Азия.

CNBC разгледа някои от ситуациите по света, които скоро биха могли да създадат още по-голям политически и финансов стрес.

Забавяне в икономиката на САЩ

Казват, че „когато Америка киха, светът настива“. Последиците от данъчните облекчения на администрацията на Тръмп за 1,5 трилиона щатски долара започнаха да избледняват, а американската икономика достигна до нови низини.

От април до юни тази година инвестициите в бизнеса спаднаха с 1% в сравнение със същото тримесечие през 2018 г. Освен това доверието на потребителите спадна най-много за девет месеца през септември. Очакванията сред потребителите за краткосрочните перспективи също спаднаха рязко през същия месец.

След това дойде и официалната статистика, която накара всички да се уверят. Данни за американската промишленост показаха, че производството е спаднало до най-ниското си ниво от 128 месеца. Това число изглежда доведе и до загуба от 800 пункта на Dow Jones Industrial Average за два дни. Корпоративните печалби също спадат. S&P 500 отчете понижение и през първото, и през второто тримесечие на 2019 г.

Сега Федералният резерв на САЩ очаква растежът на страната през 2019-а да достигне 2,2% - много под целта на администрацията на Тръмп от 3%. Противно на аргумента пък са отчетените стабилни продажби на дребно в Съединените щати, които продължават да надхвърлят прогнозите, както и исторически високите нива на заетост и разполагаем доход.

Китайската купчина дългове избухва

Китай подхранва икономиката си, като натрупва дългове и цифрите станаха невероятно големи. Базираният във Вашингтон Институт за международни финанси (IIF) е изчислил, че през първото тримесечие на 2019 г. общият размер на корпоративния, домакинския и държавния дълг в Китай е ударил 303% от БВП.

В доклада се посочва, че опитът на Пекин да овладее нефинансовия корпоративен дълг се проваля заради заемите в други сектори, които доведоха до обща сума на китайския дълг от над 40 трилиона долара. Китай непрекъснато казва, че заемите са управляеми, но лостовете на политиката са възпрепятствани от рискове, водещи до забавянето на икономическия растеж, който вече е в ход.

Рейтинговата агенция Moody’s потвърди рейтинга на дълг в Китай на ниво „А1“ през юли тази година, но предупреди: „Епизодите на финансов стрес за някои местни банки или държавни предприятия вероятно ще продължат да тестват капацитета на централните и регионалните правителства."

През последното десетилетие Китай отчита около една трета от общия глобален растеж всяка година. Всяко разклащане на икономиката веднага би задействало тревожни сигнали в други части на света и инвеститорите биха се втурнали да защитават активите си.

Анди Ротман, инвестиционен стратег в Matthews Asia, заяви, че китайският дълг е "сериозен проблем“ и посочи, че макар основният проблем на Китай да е корпоративният дълг, който непрекъснато нараства след световната финансова криза през 2008 г., повечето от заемите са били взети от държавни предприятия.

Хонконг протестира

Вълненията в Хонконг продължават повече от четири месеца. Те започнаха с противопоставяне на проектозакон, който би трябвало да облекчи екстрадирането на хора от Хонконг към континентален Китай. Демонстрантите се опасяваха, че той ще даде възможност за правен произвол като улесни задържането и предаването на дисиденти на Китай - т.е. на страна, в която правосъдието не е изцяло независимо. Сега вълненията сред хората са дори по-големи  – от желанието за имуществена реформа до страхът от Пекин.

Насилието и масовите протести ужасиха света, но има малък шанс правителствената ръководителка на Хонконг Кари Лам да потуши гнева.

Хонконг е основен център за финансова дейност и търговия. Банката за международни разплащания е изчислила, че градът е достигнал 437 милиарда долара валутни трансакции през 2016 г. Освен това е и огромен източник на износ - доставяне на стоки по целия свят от своето пристанище.

Финансовият център също така действа като вход към и извън китайската икономика, като банките, базирани там, насочват капитали от международни инвеститори. Продължаващите граждански вълнения биха могли да засегнат икономиките по целия свят -  търговията е нарушена, а инвестициите се изплъзват.

Зараза от Аржентина

Аржентинската борса отчете понижение с над 30% в дните след изборната загуба на действащия либерален президент Маурисио Макри. Статистиката сочи, че това е най-големият спад на индекса на фондовите борси в целия свят от 1950 г. Песото загуби 15% от стойността си спрямо щатския долар. Това ще оскъпи кредитите в долари.

Аржентина има дълг на стойност 80 милиарда долара през 2019 г. и 2020 г., което повишава вероятността страната да изплаща задълженията на инвеститорите - трети път за по-малко от 20 години.

Страната трябва да наложи и валутен контрол до края на 2019 г., за да попречи на загубите и иска Международният валутен фонд да облекчи плащанията по дълга.

Политическа нестабилност в Египет

Миналият месец различни световни медии съобщиха за демонстрации срещу египетското правителство в няколко града, сред които Александрия и столицата Кайро.

Демонстрациите в Египет са незаконни без одобрение на правителството от 2013 г., когато президентът Абдел Фатах ел Сиси ръководи военен преврат срещу Мохамед Морси от Мюсюлманското братство. Морси почина по време на процеса си през юни тази година.

Протестите имаха пряк ефект върху египетската борса, което доведе до 11% спад и заличи всички печалби, натрупани през 2019 г. Анализатор от Goldman Sachs Фарук Суса каза през септември, че отрицателното въздействие върху египетските рискови активи може да бъде по-устойчиво, ако политическата нестабилност продължи.

Данните на Държавния департамент показват, че преките инвестиции на САЩ в Египет възлизат на 21,8 милиарда долара, като отношенията между двете страни наскоро се подобриха. Съобщава се, че президентът Доналд Тръмп е попитал „Къде е любимият ми диктатор?“, докато чакал да се срещне с Абдел Фатах Сиси на срещата на върха на Г-7 през август.

Сиси също укрепи връзките със съседна Саудитска Арабия. Всеки опит за отстраняването му вероятно би довел до повишаване на напрежението, поне в краткосрочен план, между Рияд и Кайро. Търговците на петрол следят това внимателно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във