Банкеръ Daily

Финансов дневник

Персоналът на ЕЦБ иска по-високи заплати

Кристин Лагард

След категоричния отказ на Европейската централна банка да започне да повишава лихвените проценти въпреки препускащата инфлация, служителите на институцията търсят ново решение: по-високи възнаграждения. 

Банковият профсъюз IPSO е поискал от ръководството на централната банка да повиши по-значимо заплатите, за да защити покупателната способност на персонала срещу космическите цени. ЕЦБ предлага трудовите възнаграждения да се увеличат с 1.3% от януари, което е под октомврийската годишна инфлация от 4.6% в Германия.

"Разликата между тези две числа означава, че всеки от нас ще търпи постоянната загуба на покупателна мощ", гласи текстът, който бордът на IPSO изпратил чрез имейл до всичките банкови служители на 17 ноември и който прочели сътрудници на "Политико". В него пишело още, че "ЕЦБ не е способна (или не желае) да защити собствения си персонал от инфлационния натиск". 

Задачата на европейските централни банкери е да гарантират ценова стабилност, изразяваща се в 2% годишна инфлация. През октомври тази стойност бе надвишена двойно - до 4.1%, на територията на еврозоната. А в Германия Бундесбанк прогнозира 6% годишен ръст на потребителските цени през този месец и стойности над 3% за известен период от време. 

IPSO предлага на ръководството на ЕЦБ да въведе "схема на индексиране, чрез която заплатите да растат успоредно с хода на инфлацията", за да защити служителите от повишението на цените. 

В подобно решение обаче се съдържа нежелана уловка: паричните стратези на институцията отдавна представят аргументи, че индексирането е по-скоро част от проблема, а не решение. Банковото ръководство предупреждава, че обвързването на трудовите възнаграждения с актуалните инфлационни движения ще увеличи съществено риска от "спирала на заплащането", при която временната инфлация се превръща в устойчива.   

В речта си пред Европейския парламент през миналата седмица председателят на ЕЦБ - Кристин Лагард - подчерта, че отказът от клаузите на автоматична индексация е по-доброто решение след явленията през 70-е години на миналия век. Тогава шоковият ръст на цените на суровия петрол започва да подхранва ръст на заплатите, което води до двуцифрена инфлация и последващ цикъл на агресивно повишение на лихвените проценти.  

За разлика от тези отминали времена днешните повишения на трудовите доходи изглеждат скромни, което предполага, че инфлационният скок е временен, посочва ЕЦБ. Институцията очаква инфлацията да падне под целевите 2% годишно до 2023-а, дори без да се затяга паричната политика.  

Тези мотиви предполагат, че претенциите на IPSO ще увиснат във въздуха. Говорител на ЕЦБ информира, че банковото ръководство използва претеглени средни стойности на заплатите на 22 сътрудничещи институции, "защото това помага да се поддържа тясна връзка с промените на трудовите възнаграждения в националните централни банки на страните членки, особено на онези от еврозоната". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във