Банкеръ Daily

Законово източване

Пенсии търсете в пресъхналите язовири

Средномесечно в Сребърния фонд влизат само 30 млн. лева

S 250 dd4e7919 a56c 484a 9ea2 45df0b796186

Крайно време е в българското законодателство да залегнат понятия като „законова кражба”, „законов крадец” и „законово източване на средства”. Това мисля, че е основната поука от ревизионната дейност на служебния кабинет. Всички страшни финансови зулуми по време на герберските правителства се оказват в рамките на закона. Те не противоречат на законовите постулати , но са в рязко противоречие с моралните норми. А ниския морал закон не го лови. Дори и обществената присъда не е дългосрочна, защото обществото, в т.ч. и журналистите страдат от къса памет.

 

Пореден пример: За пет месеца парите в Сребърния фонд са се увеличили със ...160 млн. лева.

Само за сравнение:

Допълнителната сума от 50 лева месечно получават приблизително 2.09 милиона пенсионери. За изплащането на допълнителните суми само за юни правителството отпусна 104.4 млн. лева по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 година.

Ако си поиграем с калкулатора, ще видим, че месечно за пенсии отиват общо около 1.2 млрд. лв., докато Сребърният фонд, този темел на сигурността, този резерв за годините, когато един зает ще трябва да заработва пенсиите на 3-ма, този фонд „натрупва” средно на месец едва... 30 милиона лева. 

Лошите новини не спират до тук. В Сребърния фонд за 1 г. са влезли само 1 млн. лв. от приватизация, а последното (такива са надеждите) правителство на 

Борисов успя да отклони 660 млн. лв. от концесията на летище София 

и да ги налее в една от любимите бездънни каци – БДЖ.

31 май беше крайната дата, в която в Сребърния фонд, трябваше да постъпят средствата от концесии и приватизация от предходната година. Обикновено държавата прави вноските в последния възможен месец. Справката на МФ показва, че през май са постъпили 93.47 млн. лв. приходи от концесии, отчетени по бюджета за 2020 г. и едва 1.07 млн. лв. постъпления от приватизация, също от 2020-а. Още 1.11 млн. лв. са постъпления от глоби и неустойки, свързани с нарушения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. И така, 

сумата във фонда е почти непроменена - 3.45 млрд. лева.

Това се случва 15 години след създаването на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, каквото е пълното име на фонда. При учредяването му през 2007 г. очакванията бяха за този период в него да се натрупат над 10 млрд. лева. Идеята бе фондът непрекъснато да се пълни с приходи от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия. Както е видно обаче, това не се случи.

Няколко са причините за бавния темп 

на акумулиране на средства в Сребърния фонд. Първо, приватизацията напълно затихна през годините, но дори и когато все още имаше продажби на държавно имущество, правителствата отклоняваха приходите от раздържавяване за други цели. Така през 2010 г. първото правителство на Бойко Борисов измисли създаването на Държавната консолидационна компания с цел парите от приватизацията на държавни дружества да постъпват в нея, а не в Сребърния фонд

ДКК е структура, създадена да акумулира държавни средства, които да се изразходват по еднолични решения. Затова, бъдещи пенсионери, ако търсите пари за спокойна трета възраст, търсете ги в пресъхналите и уж ремонтирани язовири!

Освен това с изрични текстове в закона за държавния бюджет също се заобикаля правилото пари от концесии да влизат в Сребърния фонд. Най-пресният пример - тази година авансовата концесионна такса от летище София в размер на 660 млн. лв. отиде за покриване на бюджетния дефицит в края на март вместо в гаранционния пенсионен фонд.

От създаването си до днес парите, които постъпват в Сребърния фонд, стоят на депозит в БНБ и никога не са били инвестирани в други финансови инструменти, които носят доходност. В първите години престоят им Централната банка носеше минимална лихва, после от 2014 г. тя стана 0%, а от 2017 г. е отрицателна - минус 0.1%. Оттогава, за да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет. Цялата тази тъжна картинка 

поражда справедливи критики.

Държавната консолидационна компания, създадена през 2010 година от министър Симеон Дянков и функционираща под шапката на Министерството на финансите, още от първия си ден целеше да заобикаля законите и наредбите. Това напомни преди дни Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на икономиката.

 „Идеята на Дянков беше да намери вратичка, да заобиколи изискването парите от приватизация да влизат в Сребърния фонд и по този начин да се трупа един резерв, който би подпомогнал пенсионната система, коментира икономистът дейността на Държавната консолидационна компания, която през годините беше особено мълчалива и не даваше информация за дейността си, дори в началото нямаше и сайт. - Вместо да се направи това, парите от приватизация влизаха в тази новосъздадена компания и ДКК беше свързана с приватизационните сделки.“

Милен Керемедчиев припомни, че едва при втория мандат на ГЕРБ ДКК мина под егидата на Министерство на икономиката и започна „своята бурна дейност“.

От 9 млн. лв. активи тя набъбва до над милиард лева“, поясни Керемедчиев.

Сега министърът на икономиката Кирил Петков освен Българската банка за развитие започна проверки и в Държавната консолидационна компания, за която нямаше публична информация и затова я нарече

„чадъров холдинг“.

Любомир Каримански, съветник по дигитално банкиране и иновативни разплащания към Асоциацията на банките в Люксембург, кандидат за депутат на ИТН, е категоричен, че Сребърният фонд в този му вид не трябва повече да съществува. „Или трябва да се промени философията на фонда със законови поправки, или да се закрие и да престане на бъде обособена част от Фискалния резерв”, каза специално за „БАНКЕРЪ” той и поясни: "Трябва да се намери ясна формула за инвестиционна политика на средствата в Сребърния фонд. В Европа има държави с подобни структури като Белгия и Дания, където подобни фондове са много успешни!"

Засега обаче всичко у нас върви по инерция. Въпреки предсказанията на демографите, че през 2060 г. недостигът на средства в държавната пенсионна система ще надхвърли 9% от БВП на страната, колкото е сега целият разход за пенсии. Тази прогноза на НОИ естествено е условна, но засега не се вижда отникъде драматично позитивен обрат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на населението. А това ще значи и неприятна дилема за бъдещите управляващи - да намалят парите за други сектори или пък да увеличат данъците за все по-малкото работещи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във