Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Пчелички прелитат от фонд на фонд

Едно от малкото неща на пенсионно-осигурителния пазар, което не се поддава  на напълно надеждно обяснение, е движението от фонд във фонд, което се наблюдава  всяко тримесечие. Метрифицирането на информацията  е кристално чисто, потоците от хора мераклии за по-високи пенсии  са  ясно очертани, но все пак на въпроса "защо" често не може да се отговори еднозначно и категорично.

Дружеството с най-голям положителен нетен приток към края на полугодието  (при което разликата между приети и напуснали) е "ДСК Родина" , а с най-голям отлив - "Съгласие". Това  в случая  означава, че  са го  напуснали повече лица, отколкото са се прехвърлили в него, и броят на осигурените  там в абсолютен размер е намалял.

По принцип причините за подобни "митарства"  най-често са търсене на по-голяма доходност или по-ниски такси - важни фактори за по-голямо натрупване на средства и вследствие на него - по-високи пенсии, когато му дойде времето.
Интересно е обаче, че няма голяма връзка между прехвърлянията и доходността - например универсалният фонд на "Родина" постига  една от най-добрите доходности към края на полугодието - малко над 5% (сметната за две години назад), но пък е с най-силно отрицателна стойност за шестте месеца от началото на годината - над 2.5% е понижението на един дял, показаха данните на КФН. В същото време лидер сред всички е "Съгласие" - с малко по-висока доходност от "ДСК Родина" за последните две години, и е изгубил по-малко от стойността на един дял за шестте месеца. Една от причините за постоянния приток към "ДСК Родина" е развитата клонова мрежа на банковата група, към която принадлежи дружеството и  която е лидер на  пазара на дребно, и така може да привлича нови клиенти и за пенсионното си дружество.

От друга страна, най-големият фонд - ПОК "Доверие", е леко на плюс, както и подгласникът му "Алианц", въпреки че последният има приятелската ръка на компаниите от едноименния холдинг, в който участва, а "Доверие" - не.

Да припомним, че пенсионното осигуряване в частен фонд е задължително, но изборът в кое от деветте лицензирани дружества да става  това си остава личен. Данните на Комисията за финансов надзор показват, че за полугодието близо 110 хил. осигурени са пожелали да сменят фонда си, а одобрение на това са получили 92 748 лица. Останалите са получили отказ от самите дружества, като най-честите причини са  по-скоро от технически характер - несъвпадане на имената и ЕГН, на името на фонда и други подобни. Това показва, че почти всеки пети е опитал да се премести неуспешно или пък... са правени опити за кражби на осигурени, което беше доста застъпена практика преди години. Това обаче  КФН не го коментира.

Дори и при подадена жалба за фалшифицирани заявления КФН няма правомощия да се произнася по истинността на документите, а препраща сигналите към прокуратурата, защото фалшифицирането  на документите е престъпление по Наказателния кодекс. Нещо повече - КФН не може и да глоби некоректния пенсионен фонд. От комисията обясниха още, че ако някой осигурен разбере, че от негово име е подадено заявление за смяна на фонда му, трябва да уведоми пенсионноосигурителното дружество, до което е подадено заявлението, и да сигнализира прокуратурата. Осигуреното лице може да уведоми и КФН, както и Комисията за защита на личните данни.

Заради нелоялната конкуренция на пазара повечето дружества са въвели практиката при получаване на заявление за прехвърляне на партида да се свързват с клиента, за да са сигурни, че заявлението е истинско. Ако някой разбере, че от негово име е подадено заявление за прехвърляне на партидата, може да поиска прекратяване на процедурата  - отново чрез заявление до неговия фонд

Бумът по смяната на пенсионни фондове отмина през 2008 и 2009 година. Процесът обаче не е спирал напълно, тъй като някои пенсионни фондове все още не могат да преодолеят срива в доходността, който се получи през 2008-2009 година. Тогава само в рамките на около половин година доходността на вложените средства стана отрицателна и част от натрупаните до момента средства по личните партиди на хората бяха изгубени.

В масовите универсални фондове, където са осигурени близо 3.7 млн. работещи българи, родени след 1 януари 1960 г.,  а активите са над 10 млрд. лв., традиционно стават  и най-големият брой прехвърляния.

Като цяло средната доходност (за две години назад) за универсалните фондове пада през последните тримесечия и за второто е 4.45% при 4.7% в края на март и 5.2% в края на декември 2017 година.

В другите фондове - доброволните и професионалните, има доста по-малко прехвърляния, което е логично, тъй като там има и много по-малко осигурени. Обикновено смяната на пенсионен фонд отнема около четири месеца, като осигуреният се свързва директно с новото дружество, в което иска да се включи. Преди няколко години отпадна таксата за прехвърляне, която допълнително изяждаше от стойността на партидата, а сега се дължи само нотариална такса от 6 лв., и  някои дружества даже я поемат за своя сметка.

Много хора изобщо не знаят и в кой фонд са записани, тъй като често когато  постъпват  на първата си  работа, те не спазват срока за избор и биват разпределяни  служебно. Най-лесно проверката може да се направи чрез електронните услуги на националната агенция за приходите. Достъп до тях се осигурява чрез попълване на заявление за ползването им и издаването на ПИК (персонален идентификационен номер), което става във всеки офис на агенцията, независимо от адреса по лична карта на лицето. Електронната услуга дава достъп до информация за направени осигурителни вноски към универсален, професионален или доброволен фонд, както и възможност за подаване на данъчни декларации, а отскоро и за проверка на притежаваните от лицето акции и облигации през сайта на Централния депозитар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във