Банкеръ Weekly

евродиректива

Пазаруване онлайн - вече без карта

Българите ще могат да се разплащат онлайн, докато пазаруват през интернет и без да имат дебитна или кредитна карта. Сега ако решат да си купят нещо през мрежата, трябва да въведат номер на банкова карта.

Чрез транспонирането на Втората европейска директива за платежни услуги (PSD2) потребителите вече ще имат възможност да пазаруват онлайн, дори и ако да нямат платежни карти - в момента най-широко разпространеният инструмент за плащане по електронен път.

Директивата ще бъде въведена с нов Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), който ще бъде внесен от Министерския съвет в парламента тази есен.

Срокът за въвеждане на директивата от държавите членки на Европейския съюз е 13 януари 2018 година. От тази дата нататък ще можем да извършваме плащане от сметка, без да притежаваме карта и без да се налага да попълваме платежно нареждане.

Търговците биха могли да ползват онлайн платформи на трети лица - доставчици на платежни услуги, които не са банки. Чрез подобна уеб услуга клиентът купувач би могъл да види сметките си в различни банки или да получи достъп до точно определена сметка и да нареди плащане от нея, без да се налага да влиза в платформата за интернет банкиране на своята обслужваща банка или без да се налага да въвежда номер на банкова карта, срок на валидност и код за сигурност.

Няма да се налага и да създава платежно нареждане, където да описва всички данни на търговеца, сметката и банката, обслужваща търговеца, детайли за покупката. Единственото, което ще трябва да направи, е да въведе потребителското си име и парола и да потвърди плащането с динамичен код. Според концепцията на "отворено банкиране" всичко останало ще се случва "зад кадър" - изпращане на автоматично генерирано платежно нареждане към банката, обслужваща сметката, неговата обработка и плащането към търговеца.

Тази възможност се очаква да бъде предоставяна на потребителите от т.нар. финтех компании (FinTech), които притежават отдавна съответните ноу-хау и технологии и които вече се прилагат в някои държави членки на ЕС и САЩ. Такъв портал може да бъде създаден от всяка една лицензирана платежна институция, която в ролята си на трето лице - доставчик на платежни услуги, би могла да инвестира в подобна технология.

Порталите могат да бъдат под формата на онлайн и мобилни приложения, които да предлагат и задълбочена идентификация на клиента, да осигуряват достатъчно сигурност на неговите платежни данни и информация за сметка, както и да обезпечат сигурността на ползваните от него сертификати за идентификация пред банката, която обслужва неговите сметки.

Според условията на директивата всяка една подобна платежна институция, която не е банка, ще бъде обект на специално лицензиране, в която и да е държава от ЕС и ще подлежи на мониторинг и контрол от местните регулатори и ЕЦБ.

Трети страни - доставчици на платежни услуги, обаче няма да имат право да записват информацията на клиентите си, да я съхраняват при себе си, както и да я използват за други цели освен за иницииране на плащане след съгласието на клиента. Самата директива цели регулирането на този вид платежни институции, които и в момента извършват дейност, но без да са обект на определени изисквания и контрол.

Първоначално банките и останалите доставчици на платежни услуги ще трябва да направят големи инвестиции за привеждане на системите си в съответствие с директивата, както и за обезпечаване на сигурността на плащанията в интернет пространството. Поради тези причини няма предпоставки да се очаква скоростен ефект върху цените на платежните услуги в България. А и нашият пазар е предимно ориентиран към кеша - клиентите все още се разплащат най-вече в брой - говорим и за физическите лица, и за юридическите лица. Въпреки че се увеличават и онлайн продажбите, и потребителите на онлайн платежни услуги, все още много клиенти предпочитат услугите на традиционното банкиране.

 

 

Насърчават плащанията с карта в администрацията

Много администрации имат инсталирани ПОС терминали за плащане с банкова карта, но масово насочват гражданите към близкото банково гише. Подобна практика все още широко се използва в определени ведомства и сигурно е по-удобна за чиновниците, но е допълнителен разход за потребителите - върху таксата за административна услуга се начислява и възнаграждение за банката. Затова Министерството на финансите ще промени Наредбата за административното обслужване, която задължава администрациите да насърчават плащанията на такси през ПОС терминал.

За разлика от банковия превод, при плащане с карта обикновено не се удържа комисиона от платеца. Целта на промените ще е да бъде прекъсната масовата практика ведомствата и общините да насочват потребителите към банковите гишета, когато трябва да се плати дадена такса за административна услуга.

Според финансовото ведомство има неусвоен капацитет за предлагане и използване на картови плащания. В същото време броят на направените транзакции през ПОС терминал в администрацията се увеличава над четири пъти за последните четири години и достига обем от 71.4 млн. лв. през 2016 година. За разлика от банковия превод, при който банката взима между 1 и 5 лв., а понякога и до 7 лв., когато се плаща с карта, обикновено не се удържа такса от притежателя на картата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във