Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПАЗАРЪТ НАКАЗВА АЛЧНОСТТА

Г-н Симеонов, финансистите от целия свят са възбудени и разтревожени. Защо според вас се стигна до фалити на компании като Лимън Брадърс? Очаквате ли нови фалити и има ли според вас опасност от колапс на цялата финансова система на САЩ?
- За съжаление нито една финансова система не е застрахована от резки пазарни колебания, загуби и фалити. Законите и регулациите обичайно следват събитията, а не ги предхождат, пазарът е този, който наказва лакомниците. В ситуацията, в която се намира американската финансова система, компетентните органи (правителството и Федералният резерв) се стремят с действията си да ограничат негативния ефект от колосалните загуби и да запазят функционирането на системата. Както е видно, използват се всички възможни решения - използване на бюджетни средства за спасяване на финансови институции от системно значение, подпомагане на придобиванията (случая с Морган Стенли) и, естествено, обявяване в неплатежоспособност (Лимън Брадърс). Очевидно е, че спасяването на всички институции, понесли загуби, е невъзможно, а и нежелателно. В смисъл, че това би дало негативно отражение по-нататък върху финансовата дисциплина, което се отъждествява с т.нар морален риск.
Как сегашната ситуация на американския финансов пазар ще рефлектира върху българската банкова система? Има ли опасност от спиране или рязко ограничаване на външното финансиране, което да създаде опасност от ликвидни проблеми в българския банков сектор?
- Причините, които оказват негативно въздействие върху финансовата система на САЩ, се различават от факторите, оказващи въздействие върху банковата система на нашата страна. За разлика от САЩ, където продължаващата обезценка на пазарна стойност на активи води и до спад в пазарната капитализация, до загуба на доверие, недостиг на ликвидност и неплатежоспособност на системни институции, натискът върху българската банкова система идва основно по линия на оскъпяването на ресурса в глобален мащаб и ограничените възможности на компаниите майки да подкрепят експанзията на техните дъщерни институции. Кредитните институции у нас по-скоро ще се сблъскат с проблеми на нашия пазар - например кредити за строителство на хотели в презастроени вече райони, където се забелязва спад в цените и сделките. Тези две обстоятелства - от една страна, оскъпяването на ресурса вследствие недоверието, породено от кризата в САЩ, и тенденциите на местния пазар налагат преоценка на бизнес-поведението на банките у нас. Постепенното забавяне на растежа на кредита вече е очевидно и той ще продължи. Изискванията за ликвидност, включително високите минимални резерви, осигуряват достатъчна ликвидност на банковата система.
През юни казахте, че предстоят промени в Закона за кредитните институции. Какво конкретно ще се промени в него?
- На 5 септември 2007 г. беше приета директива 2007/44 на Европейския парламент и Съвета, която изменя основните директиви по упражняването на надзор в различните финансови сектори (банков, застрахователен и инвестиционен) и се отнася до процедурните правила и критерии за надзорна преценка на придобиванията и увеличаването на акционерните участия в дружествата от тези сектори. Държавите членки трябва да приведат законодателството си в съответствие с директивата преди 21 март 2009 година. Във връзка с това работна група от БНБ подготви необходимите изменения и допълнения на Закона за кредитните институции. Аналогични промени са подготвени и от Комисията за финансов надзор по отношение на Кодекса за застраховането, Закона за пазарите за финансови инструменти и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Най-общо казано, въвеждат се пет критерия, по които надзорният орган ще преценява дали акционерът, който има намерение да придобие повече от 10, 20, 33 или 50 на сто от акциите в банка, е подходящ за това. Също така се определя, че общият срок за произнасяне по заявлението не може да е по-дълъг от 60 дни. Същият този срок ще може да бъде спрян само веднъж, когато е необходима допълнителна информация. Въвежда се принципът за мълчаливото одобрение, ако надзорният орган не е възразил в определеното от закона време.
Наред с измененията по въвеждането на изискванията на директивата проектът за промени в Закона за кредитните институции се правят и от някои редакции, наложени от практиката. Предвижда се сегашният уведомителен режим за финансовите институции, които не са банки и не се надзирават по друг закон, да се промени в регистрационен. Това ще доведе до повишаване на изискванията за прозрачност към тези институции, част от които сега развиват дейност на ръба на закона, предотвратяване на прането на пари, допълнителни изисквания за предоставяне на информация за видове и обеми сделки и операции, за да е по-ясна и пълна картината на небанковия финансов пазар в България, който през последните години расте с бързи темпове.
Предвижда се отпадането на някои формални процедури по Закона за кредитните институции (разрешения за участие в увеличението на капитала на банка, сертификати за членове на управителните органи), които ще бъдат заменени с по-гъвкави форми, без режимът да се променя по същество.
В началото на юни е публикувана информация за две дружества, за които има подозрение, че работят като финансови пирамиди. Дейността им бе засечена във Велико Търново, Пловдив и Варна. Това отново извади на дневен ред въпроса кой трябва да защитава населението от дейността на финансовите пирамиди. Според вас възможно ли е това да стане отговорност на Централната банка? Въобще може ли по законов ред да се забрани дейността на подобни дружества и каква е практиката в други държави?
- Както навсякъде по света, включително и в държави с много висока степен на регулация на финансовите пазари, в България също възникват и вероятно ще продължат да се появяват квазифинансови образувания от пирамидален тип. Появата на типичните пирамиди от средата на 90-те години е малко вероятна. Впрочем, ако си спомняте, те фалираха за много кратко време, щом тази дейност беше криминализирана. Сегашните структури от подобен тип, забележете, не вземат пари от гражданите срещу обещание за връщане с лихви (което би било публично влогонабиране и ако се прави без банков лиценз, е престъпление), а създават впечатление, че срещу заплащане получавате някакви много ценни знания, умения, ноу-хау, членство в елитен клуб на преуспели бизнесмени и т.н. Такъв вид дейност обикновено не е забранена и е насочена към хора с хазартно мислене. Все пак нейният пирамидален характер лесно може да бъде разпознат по големите и противоречащи на здравата логика финансови стимули, които организаторите ви обещават, ако доведете на сбирките нови членове. Ако, пренебрегвайки тази логика, сте решили да задоволите любопитството си и да рискувате парите си, държавните институции не могат да ви попречат да направите това.
Бихте ли направили един анализ на сегашното състояние на банковия пазар. Какво е равнището на ликвидността? Забелязва ли се увеличение на просрочията по кредитите, предоставени за определени сегменти на икономиката?
- Банковият сектор у нас се състои от универсални кредитни институции. Повечето банки развиват и предлагат широка гама от продукти както за корпоративни клиенти, така и за физически лица. Ето защо конкуренцията на пазара на банкови услуги е голяма, но това влияе благоприятно на качеството на услугите и води до създаването на иновативни продукти.
Равнището на ликвидността в банковата система е обект на внимателен анализ предвид продължаващите неблагоприятни тенденции на международните финансови пазари. На ниво система коефициентът на ликвидните активи по Наредба №11 на БНБ се движи в интервала 21-24%, което гарантира добро покритие на привлечените средства. Стойностите на отделните кредитни институции остават в приемливи граници и гарантират обслужването на задълженията към клиентите на всяка една банка в нормална среда.
Качеството на предоставените кредити в системата остава добро. В края на юни 2008 г. класифицираните експозиции представляват 3% от брутните активи на банковата система, като нивото почти не се променя в рамките на първото полугодие тази година. Предоставените заеми на граждани и домакинства (потребителски кредити) се влошават обичайно по-бързо от тези на корпоративните клиенти.
Сбъдват ли се очакванията на БНБ за намаляване на ръста на заемите? Има ли предпоставки Централната банка да вземе решение за ново повишаване на минималните задължителни резерви?
- Темповете на нарастване на банковия кредит у нас се забавят. Ако за периода декември 2006 - декември 2007 г. общият размер на кредитите на предприятия и експозициите на дребно е нараснал с 64%, то седем месеца по-късно отчетеният годишен растеж (за периода юли 2007 - юли 2008 г.) е сведен до 52 процента. Темповете обаче все още остават високи спрямо стойностите в ЕС.
В Асоциацията на банките в България вече обсъждат предложенията за нова схема за определяне на вноските, които кредитните институции да превеждат във Фонда за гарантиране на влоговете. Какви са плюсовете на тази нова схема? Виждате ли в нея недостатъци и къде?
- Идеята да се обвърже размерът на вноската, която прави всяка банка в общия фонд за гарантиране на влоговете, с нейния рисков профил беше лансирана отново (защото тя не е нова) във връзка с финансовата криза на световните пазари. В интерес на истината трябва да се каже, че оценката за нея не е еднозначна, а е и твърде вероятно тя сериозно да поляризира становищата на банките в зависимост от техния конкретен интерес.
Смятате ли, че запазването на конфиденциалността на информацията за състоянието на банките на базата, на която ще се формират техните вноски във фонда, е от полза за клиентите? Не е ли редно те също да знаят коя банка каква оценка е получила на базата на финансовите си резултати?
- Целта на гаранционния фонд във вида, в който съществува в България, е да даде базова защита на обикновените вложители с неголеми по размер влогове - до 40 000 лева. Факт е, че огромната част от такива вложители нямат специфични познания и финансова култура, която да им позволи да се ориентират във финансовите показатели на банките. От друга страна, българските банки вече са обект на оценка от страна на рейтингови агенции и тяхната информация обикновено се ползва при вземане на сериозни инвестиционни решения. Да се възложи на масовия дребен вложител да избира банка за влога си в зависимост от финансовата информация за нея е обществено неоправдано, да оставим настрана и възможностите за спекулации от недобросъвестни анализатори. За дребните вложители е по-важно да знаят, че влоговете до определената от закона сума са гарантирани. Докато фирмите имат много повече възможности и капацитет да правят преценка при взимане на решение, включително и на основата на все по-разрастващия се обем от информация, която банките са задължени да оповестяват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във