Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПАЗАРЪТ НА ДЦК Е ГОЛ КАТО ПУШКА

Апетитът към парите на пенсионните фондове е изключително голям, тъй като те са един от основните източници на дългосрочни пари за банките. Точно по тази причина истерията, разразила се в началото на годината, когато бе новият избор на първични дилъри, търгуващи с държавни ценни книжа, бе толкова голяма, че сделките с тях изкривяваха пазара до неузнаваемост. Тогава месечните обороти надскочиха умопомрачителната сума от 1.2 млрд. лева. До август тази година само първични дилъри, получили разрешение по наредбата на БНБ и Министерството на финансите, можеха да бъдат попечители на сделките на пенсионните фондове. Такива бяха изричните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. И заради тях много банки въртяха значителни кухи обороти от сделки по покупко-продажба на държавни ценни книжа, за да останат в списъка на първичните дилъри.
Министерството на финансите пък допълнително наля масло в огъня, като от началото на годината въведе правилото за първичен дилър да се смята институция, която държи не по-малко от 5% от пазара на сделки с ДЦК. Това предизвика неописуем вой в банковия сектор, тъй като, както коментират някои мениджъри, на пазара има 24 банки и всички искат да са първични дилъри, но не може всяка една от тях да притежава по 5% от пазара, тъй като няма как той да е повече от 100 процента. Такава е простата аритметика. Нещо, което наложи Министерството на финансите да свали границата за обема на търговията с тях от 5 на 3 процента. Но и това се оказа частично решение на проблема.
Кардиналната мярка бе да се отмени изискването попечителството над пенсионните фондове да се дава само на банки първични дилъри. За да се стигне до по-бързо решение, се наложи изменение в Кодекса за социално осигуряване, и по-точно в неговата ал.2 на т.123 а. Това стана с нарочен текст, вкаран в преходните и заключителните разпоредби в Закона за независимия финансов одит, обнародвани на 29 юли 2008-а.
Според някои дилъри, след това законодателно изменение става ясно, че у нас
реален пазар на ДЦК няма
Сделките с държавни облигации и съкровищни бонове от началото на август 2008-а са за общо 82 млн. лв., като близо 80 млн. лв. от тях са насрещни репо сделки от типа: две банки си разменят депозити срещу залог на ценни книжа на принципа ти на мене - аз на тебе, оборот да става. Така кредитните институции трупат точки за по-голям пазарен дял, който ще ги задържи в категорията първични дилъри.
На практика обаче директни покупко-продажби на ДЦК почти няма. А няма, защото Министерството на финансите не пуска нови емисии облигации и съкровищни бонове.
На пръв поглед това псевдосъстезание, в което няма антидопингови лаборатории, изглежда напълно нормално, след като повече от десетина години наред (от правителството на Иван Костов) бюджетът отчита излишъци. Само че нещата не са чак толкова елементарни. Първо, не е ясно, как на поредните три-четири правителства хем не им трябват пари (поради което те почти не пускат нови емисии ценни книжа), хем различните бюджетни ведомства под тяхната шапка не спират да подсмърчат, че има недостиг на средства. Второ - на всеки, особено работещ за държавата финансист, би трябвало му да е ясно, че тя емитира книжа не само когато спешно й трябват пари, а за да създаде финансови инструменти, с които банките, застрахователните дружества, инвестиционните и пенсионните компании, че дори и фирмите, свързани с обществени поръчки, да осигуряват своята ликвидност.
Сега такива инструменти са силно дефицитни, да не кажем, че въобще ги няма. По-голямата част от ДЦК-тата, които банките притежават, се използват за обезпечаване на парите, които бюджетните институции държат по сметките си при тях. Не за друго, а защото такива са законовите изисквания.
Тук стигаме до един друг въпрос. И той е
защо държавата въобще поддържа наличности
по сметките си в търговските банки, след като за целта БНБ създаде специална електронна система СЕБРА. Ще напомним, че нейното предназначение бе именно да поеме обслужването на всички бюджетни плащания. Но това е друга много дълга тема.
Липсата на предлагане на ДЦК на практика води до износ на капитали от страната. Банките например са длъжни да поддържат много стриктно висока ликвидност, която им позволява по всяко време да посрещат исканията за плащане на техните задължения. Ето защо, подобно на фирмите и гражданите, те инвестират част от парите си в депозити в други финансови институции, както и в държавни и общински ценни книжа, които могат да бъдат осребрени в рамките на два три дни.
В средата на 2008-а общият размер на сумите, които банките са вложили в държавни и общински ценни книги, е 5.1 млрд. лева. От тях 4 млрд. са в дългови инструменти на местни емитенти, от които по-голямата част или 3 млрд. лв. са в ДЦК на родното ни правителство. Малко над 1 млрд. лв. обаче са инвестирани в ценни книжа на чуждестранни емитенти. С други думи, с български пари кредитните институции по принуда финансират чуждестранни икономики. Тези средства, вложени в чужда валута, макар и косвено, се предоставят за инфраструктурни и т.н. проекти, но не у нас, а в трети страни. И то при положение, че българската държава и общините постоянно се оплакват, че нямат пари за строителство и ремонт на улици, пътища, канализация, пречиствателни станции и т.н.
Като купуват по необходимост чуждестранни държавни и общински ценни книжа пък, българските банки
внасят у нас външен финансов риск
Това е доста актуална тема на фона на кризата, която тресе международните пазари. Разбира се, трудно може да се очаква, че държави като Германия, Франция или САЩ или някоя от техните общини ще фалират.
По-важното е, че не е редно работещите по българското законодателство банки у нас да бъдат принуждавани да обръщат във валута част от свободните левове и с тях да купуват облигации от външните пазари.
Да не говорим, че липсата на български ДЦК води и до тяхната много ниска доходност - 5-5.75% годишно. Такива на практика са равнищата на шестмесечния европейски междубанков лихвен процент.
За да си осигурят по-висока доходност на инвестициите в ценни книжа, българските банки дори купуват корпоративни облигации на чуждестранни компании, чийто по-висок кредитен рейтинг е под съмнение, имайки предвид събитията през последната година, които показаха, че техният риск си е напълно реален и доста висок.
Така или иначе съществуващият
абсурд със сънливия пазар
на държавни облигации и съкровищни бонове трябва да бъде преустановен веднъж завинаги. Най-ценната препоръка в тази насока е Министерството на финансите да заяви писмено - чрез медиите, дали ще пуска редовно нови емисии ДЦК на пазара, и то такива с доходност, която да е адекватна на сегашните инфлационни процеси. Ако има намерение да го стори, нека да подготви календар, в който емитирането на облигации и съкровищни бонове да е планирано поне за три месеца напред. В случай че държавата няма планове да промени поведението си като емитент, тогава е логично сегашните изисквания към първичните дилъри да отпаднат. И такива да са онези институции, които правят минимум 3% от оборота на пазара. Така няма да се създават предпоставки за помпане на фиктивни сделки.
Каквото и да си говорим за бизнеса на банките, важно е те да са и първични дилъри. От една страна, това не само е престижно, но и дава възможност за предоставяне на някои допълнителни услуги на клиентите им. Разбира се, напълно нормално е да останат изискванията за висока платежоспособност и за стабилни финансови показатели на търгуващите с ДЦК. Но за какви пазарни проценти говорим, когато пазарът на директни покупко-продажби на практика е умрял.

Facebook logo
Бъдете с нас и във