Банкеръ Daily

Финансов дневник

Парламентът върза ръцете на длъжниците към НАП

Погасяването на дългове към НАП ще става от най-рано възникналите към по-новите, а всяка вноска по дълг трябва да покрива първо лихвите и след това главницата на най-старото задължение.

Промяната бе записана в приетите на второ четене изменения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Сегашният режим предвиждаше длъжникът сам да избира кои дългове да плати най-напред. Според депутатите обаче това крие риск да изтече давността на старите задължения. 

Добре известно е, че неотдавна бе въведена 10-годишна абсолютна давност по задълженията на физическите лица. Сега парламентът прецизира случаите, в които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок. На първо място това ще се случва "по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания", а на второ "при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение".

10-годишна давност няма да важи в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено. От обхвата й отпадат едноличните търговци, както и задълженията, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

Приемането на 10-годишна абсолютна давност бе съпътствано от критики, с които обаче управляващите така и не се съобразиха. Например Министерството на финансите изпрати свои съображения до Народното събрание, в които посочва, че давността не бива да бъде по-кратка от срока на договорите за кредит, защото би стимулирала недобросъвестния длъжник да спре плащанията си. 

България получи предупреждение от най-високо ниво в Европа – от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), че промяната ще има тежки негативни ефекти за финансовия сектор и икономиката на страната. Според банката измененията ще повлияят на събирането на дългове и вероятно ще навредят на целия сектор, който работи с необслужвани заеми и има за цел да подпомага освобождаването на банков ресурс, с който банките да продължават да кредитират.

С окончателно приетите в четвъртък промени в ДОПК депутатите решиха, че за скрити доходи в чужбина, за да не се плати данък, ще се налага санкция до 15 000 лева. Това важи както за фирми, така и за физически лица. При повторно нарушение глобата се удвоява.

С новите текстове се дава право на инспекторите от НАП да правят проверки в цялата страна, независимо в коя териториална дирекция са служители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във