Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПАРЛАМЕНТЪТ ГЛАСУВА НОВАТА БАНКОВА КОНСТИТУЦИЯ

Българската конституция може и да не е скроена съвсем по европейски образец, но основният закон на банковата ни система отговаря на всички изисквания на ЕС. На 13 юли Народното събрание прие окончателно Закона за кредитните институции, който ще определя правилата на играта на финансовите пазари у нас и отразява всички директиви на ЕС в тази област.
След влизането на България в обединена Европа всички банки в страните членки на съюза ще могат свободно да откриват клонове у нас, без да искат изрично разрешение от БНБ, както е в момента. Това е така нареченият принцип на паспортизацията, който ще важи по същия начин и за българските кредитни институции. Те също ще имат право да разкриват свои поделения в държавите от ЕС. За целта обаче БНБ трябва да уведоми надзорната институция на държавата, където българската банка ще открива клон. Ако прецени обаче, БНБ може да откаже да го направи и това е начинът да ограничи навлизането на проблемни кредитни институции в държави от ЕС.
Изискванията за паспортизация ще важат и за фирми, които се занимават с издаването на електронни пари. Както е известно, това са специални карти с електронен чип, в който е заредена определена сума (нещо като телефонните карти Булфон). С тях може да се пазарува в търговските обекти и да се плащат различни услуги. Когато лимитът в картата се изчерпи, собственикът й може да внесе във фирмата допълнителни средства, с които тя да бъде заредена. Понеже на практика това е форма на привличане на пари, въпросните фирми ще трябва да получат лиценз от БНБ. Едно от важните условия ще е акционерният им капитал да е минимум 2 млн. лева.
Веднага след обнародването на закона в Държавен вестник в сила влиза и изискването поне един от изпълнителните директори на кредитната институция да владее български език. В закона обаче не се пояснява обхватът на израза да владее български.
Въвежда се възможността за оздравяване на кредитни институции с участието на Фонда за гарантиране на влоговете. Това ще става по специална процедура и само в случаи, когато няма други кандидати да купят изпитващата затруднения банка (било чрез увеличаване на капитала, или чрез директно поглъщане). При подобна ситуация квесторите й трябва да предприемат действия за намаляване на акционерния капитал с размера на отчетените от нея загуби. След това те обявяват процедура по увеличението му до размер, който ще й позволи без проблеми да посрещне текущите си задължения и да покрие изискванията на БНБ за капиталова адекватност. Цялото увеличение ще внася Фондът за гарантиране на влоговете с цел той да стане мажоритарен собственик. След оздравяването на банката фондът ще продава своя пакет, а с това на практика и цялата банка. Според експерти чрез тази схема той ще се предпази от загубите, които произтичат от фалита на кредитната институция. От датата на влизането на страната ни в ЕС при обявяването на една банка в несъстоятелност фондът се ангажира да изплати всички депозити на граждани и фирми с размер до 40 000 лева. Това може да му струва десетки и дори стотици милиони левове, които след това трудно ще възстанови от осребряването на активите на фалиралата кредитна институция. Докато, ако инвестира в закъсалата банка 30-40 млн. лв. и я стабилизира, а след това я продаде, фондът няма да претърпи загуби и дори може да спечели. Според експерти в БНБ заложените в проектозакона оздравителни механизми ще създадат възможности да се реагира експедитивно при кризи в отделни банки и ще допринесат за повишаване на доверието към цялата финансово-кредитна система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във