Банкеръ Daily

Финансов дневник

Пандемичната кредитна дилема на банкерите

Според един стар анекдот работата на банкера може да се обобщи с правилото 3-6-3: да приема депозити при лихва от 3%, да ги отпуска на кредит при 6% и да е на курс по голф до 3 ч. следобед. 

В наши дни банките не олихвяват депозитите и въпреки това са претъпкани със спестявания: депозитите в американската търговска банкова система са скочили с почти 30% в сравнение с предпандемичното си равнище - до грубо 17.3 трлн. щ. долара. Кредиторите предлагат заеми при нищожни лихви, но кандидатите за тях са оскъдни. Което ги принуждава да инвестират набраните средства в облигации. Що се отнася до голфа, тъй като е почти невъзможно следобедният чай да се отложи за по-късен час, тази част от анекдота остава валидна.

Американските банки са купили щатски държавен дълг за рекордните 150 млрд. щ. долара през второто тримесечие, посочват в анализ експерти на "Джей Пи Моргън Чейз". Което обяснява огромните им вложения в тези инструменти в сравнение с отпуснатите кредити. Когато икономиката е в растеж, какъвто е случаят в момента, банкерите по правило нямат проблем да набират кредитополучатели. Но когато търсенето е слабо, кредиторите са принудени да купуват облигации, въпреки символичната им доходност. 

Капиталовият "водопад" в дългови книжа обяснява някои от последните странни пазарни съотношения.

Първото е ниската доходност на облигациите. По правило подобен спад е признак за по-слаб бъдещ растеж, което изглежда в разрез със сегашното положение. Същевременно, котировките на борсовите индекси е разрушенбележат рекорд след рекорд. Това кара някои анализатори да правят извода, че пазарът на държавен дълг се е пропукал. Обаче, докато за банките почти липсват по-добри алтернативи, техните покупки на облигации ще продължат да качват цените и да свалят доходността, което би могло да обясни защо тя е в разрез с останалата част на икономиката. 

Второто касае правителствените стимули и по-точно ефектът от тях. Неохотното търсене на заеми отчасти е израз на успеха на мерките да предотвратят по-големи и широки поражения от коронавируса. По време на пандемията американската администрация е изпратила индивидуални чекове в размер на 830 млрд. щ. долара, както и други 570 млрд. долара за обезщетения при безработица. Тези финансови инжекции са позволили на много хора да погасят задълженията си или поне да не трупат нови. Програмата за подкрепа на дребния бизнес от 800 млрд. долара пък е насърчила изкуствено кредитирането на предприемачите по време на най-тежките моменти на заразата. 

Кредитните тенденции повдигат и въпроси за икономическото възстановяване.

Ниските лихвени проценти не възпираха кредитния процес когато стопанството беше силно преди пандемията. Несигурността около последствията от бързо разпорстраняващия се вариант "делта" на коронавируса, който нарушава снабдителните вериги, работната ръка и други проблеми биха могли с времето да станат най-важната причина хората и бизнесът да не искат заеми, въпреки благоприятните условия. 

В последният анализ на показателите, следящи възстановяването на американската икономика, "Оксфорд икъномикс" посочва, че напредъкът е достигнал до грубо 96% от предпандемичните равнища и по-нататъшното доближаване към предишния рекорден растеж ще е по-трудно. Пет от шестте съставки на седмичния индекс на активността са се понижили. И единствено финансовите условия, представени от печалбите на фондовите борси и ниските лихвени проценти, изпращат положителни сигнали в разрез с останалите. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във