Банкеръ Weekly

напъни

Пак синдиКАЛНИ номера за втората пенсия

Синдикатите гледат отгоре на втория пенсионен стълб и явно не дооценяват допълващата му функция по отношение на държавната пенсия от НОИ.

Управата на КТ "Подкрепа" пак взе да повтаря познатите си, базирани на окомерен принцип заключения, на базата на които се предлагат законови промени в задължителното допълнително пенсионно осигуряване. На 6 април, четвъртък, синдикатът оповести свое становище по повод проблемите в България с конкретни решения за тяхното преодоляване. Становището е озаглавено "Каква България искаме?" и съдържа 24 точки с предложенията на синдикалистите в основните области. Те настояват в социалното осигуряване частните пенсионни фондове да премахнат началната такса за осигурените, защото „срещу нея не се предоставя никаква услуга“.

Тази фраза показва пълна некомпетентност. Началната такса е 5% от всяка вноска (тя вече бе намалена на 4.5% за 2016-а с планиран низходящ тренд до 2019 г.), но това е цена за цялостното управление на тези средства  от постъпването на вноската до пенсионирането на човека. С нея се плаща (през всичките - максимално 40 години) следното: създаването на пенсионни резерви, плащане на лицензионни такси, изготвяне на инвестиционни програми, самото управление на парите, създаването на информационни масиви, връзка с клиентите. От тази еднократна такса всъщност се плаща освен цялото обслужване на внесената сума така също и системите за сигурност, стрес-тестовете, а в края на тази година и двойният одит на дружествата, който е в сила за пръв път с поправки в Закона за независимия одит.

Синдикалистите не си дават сметка също, че в България от 4 млн. осигурени за втора пенсия половината са внесли някога си само една-две вноски. Тоест те са вкарали примерно 100 лв., платили са 5 лв. еднократна такса и с това петаче фондът трябва да „пасе“  стоте лева до пенсия - да изчислява дялове, да праща писма, да съхранява и актуализира информацията на осигурения.

Да обобщим, всичко това са услуги или за клиента, или за фонда (индиректно), който управлява парите му, а не „никаква услуга“, както смятат в „Подкрепа“.

А шефът й Димитър Манолов след 16 години пенсионни фондове у нас обезсмисли тяхното съществуване и публично заклейми таксите, които компаниите събират сега, като "основен дефект на втория стълб", които били "законово и пазарно необосновани". В цялото това упражнение прозира „грижа към осигурените“ под формата на намаляването на разходите за издръжка на осигурителния процес. И "битка" със "скъпата издръжка" на дейността.

Но една много проста сметка показва истинското състояние на нещата към момента. Ако Манолов се опита да раздели натрупаните средства във втория стълб на направените разходи и го раздели на 100, ще получи цената на обслужването в процент. Сметката показва 1.6%, което е най-ниската цена за обслужване на парични средства на пазара.

По отношение на таксите да припомним, че заради обвиненията към сектора през 2015 г. беше създадена анкетна комисия в парламента, която прие график за намаляване на таксите. Така месечната такса бе свалена от 5 на 4.5% през 2016 г. и предстои да бъде намалена до 4.25% през 2017 г. и 3.75% през 2019 година. Тогава максималният размер на инвестиционната такса също трябва да падне - до 0.75% годишно върху стойността на управляваните средства.

За последно президентът на конфедерацията Димитър Манолов показа зъби на пенсионните фондове за Коледа миналата година. Тогава той поиска премахване на почти всички такси, които събират пенсионните дружества, и сравни бизнеса им с търговията с наркотици.

"Активите на частните пенсионни фондове по всички фондове вече са 10.4 млрд. лв. по данни от третото тримесечие на 2016-а. Начислените и удържани такси върху тези пари са почти 1 млрд. лв., или доходност от 8.75 на сто за частните фондове. Тази доходност е сравнима само с търговията с наркотици", посочи Манолов.

Той поиска също така инвестиционната такса да се начислява само върху резултата от инвестициите, а не върху пълната стойност на активите на осигурените. Това също противоречи на здравия разум, такава практика няма на нито един инвестиционен пазар.

Манолов дори влиза в детайли, като настоява да отпадне инвестиционната такса от 0.9% годишно, когато постигнатата доходност е отрицателна. По думите му подобна такса може да се начислява само върху положителен финансов резултат. Президентът на КТ "Подкрепа" уточни, че тази такса се събира ежегодно върху всички пари на осигурените лица, а не само върху доходността, като удръжките се начисляват и когато пенсионните дружества работят на загуба.

Манолов пирува с тезата си, че всички удържани такси през 2002 г. са били в размер на 12.4 млн. лв., а през 2015 г. те достигат вече 140.4 млн. лева. Това „грамадно“ увеличение според него няма обяснение, но той забравя да погледне статистиката и да види колко пъти са се увеличили активите на фондовете.

Сред  потресаващите искания на синдиката в цитираното в началото становище е и това - членовете на управителните органи на пенсионноосигурителните компании, които управляват фондове по дял втори на КСО, да декларират доходите и имуществата си пред Сметната палата по същия начин, по който законът изисква това за ръководството на НОИ и другите институции, управляващи публичен ресурс, както и депутатите и политиците.

Не е ясно какво подкрепя „Подкрепа“, но това означава - против закона и против волята им - мениджърите на частни дружества да се вкарат насила в групата на публичните личности, които са задължени да разкриват богатствата си. В това няма никакъв резон.

Колкото до контрола на възнагражденията на ръководителите на частните пенсионни фондове, той се извършва от специализирания надзор - управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов контрол. Там отлично знаят какво е средното ниво на мениджърските заплати във фондовете. Много лесно би се откроил мениджър, който получава чувствително над средното възнаграждение. Освен това, както знаем, не само за банките бонусите са притиснати в менгеме, така че евентуално разточителство във фондовете извън заплатите веднага би направило впечатление на надзорниците.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във