Банкеръ Weekly

...

Отстраняват Гунев от БНБ

В четвъртък - 15 януари, парламентарната Комисия по правни въпроси разгледа и прие в спешен порядък внесеното ден по-рано проекторешение за освобождаването на Цветан Гунев от длъжността подуправител на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор". То е внесено от народните представители Цветан Цветанов, Борислав Великов, Найден Зеленогорски, Борислав Борисов, Красимир Велчев, Бойка Маринова, Радан Кънев и Валери Симеонов. Ще подминем факта, че на заседанието на правната комисия не са присъствали част от вносителите на решението. По-важното е дали това то е в съзвучие със законовите  правила за предсрочно отстраняване на член на УС на БНБ. В мотивите си депутатите са записали, че предлагат на Народното събрание да освободи Цветан Гунев на основание на чл.14, ал.1 от Закона за БНБ. "От средата на юни 2014-а Цветан Гунев фактически не изпълнява правомощията си на подуправител, ръководещ управление "Банков надзор". След образуваното срещу него съдебно производство същият излиза в отпуск до приключване на процесуалните действия", твърдят депутатите.

Според народните представители допълнителен мотив за приемане на решение за отстраняването на Гунев е, че той е нарушил служебните си задължения, което било установено в хода на разследването във връзка с Корпоративна банка. Според депутатите било установено, че като подуправител той не е приложил необходимите надзорни мерки спрямо КТБ за констатирани нарушения и нередности в дейността й. Изготвените надзорни доклади не отразявали реалното състояние на КТБ.

В мотивите се припомня и фактът, че през октомври 2014-а с решение на УС на БНБ е отменена заповед на Цветан Гунев от март същата година, с която се дава право на КТБ да увеличи капитала си с подчинен срочен дълг в размер на 35 млн. евро.

Всички тези факти са послужили като аргументи за отстраняването на Цветан Гунев. Какво казва обаче въпросният чл.14 ал.1 от Закона за БНБ. В него пише, че Народното събрание може предсрочно да прекрати правомощията на управителя или на подуправителите на БНБ само ако съответното лице е "във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца или ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения". Гунев обаче не е признат за виновен за каквото и да е. Защото това се решава от съда, и то след като се произнесе последната негова инстанция, а нито едно от обвиненията срещу подуправителя досега не е влязло в съдебна зала, камо ли по тях да има някакво произнасяне. Презумпцията за невинност до доказване на противното е основно гражданско право, спазвано още от Древния Рим. И това би трябвало да знаят най-добре именно депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси. Второ, няма нито един надзорен доклад по отношение на Корпоративна банка, който да е бил изготвян на базата на проверки, извършени по времето, когато Гунев е бил подуправител и началник на управление "Банков надзор". Що се отнася до самото решение за увеличаване на капитала на Корпоративна банка с подчинен срочен дълг от 35 млн. евро, в интервю за в. "БАНКЕРЪ" преди време самият Гунев обясни, че то е дадено при изискванията на действащата по онова време Наредба №8 на БНБ, но при условие, че впоследствие бъдат спазени и влизащите в сила правила на Регламент 575 на Европейската комисия за капиталова адекватност. Според него това, че БНБ е открила, че впоследствие тези правила не са спазени и е отменила заповедта, не означава, че към момента на нейното издаване тя не е била съобразена с действащите нормативни документи.

По въпроса за фактическата невъзможност Гунев да изпълнява служебните си задължения повече от шест месеца също възникват много юридически въпросителни, и то най-вече относно термина фактическа невъзможност. Той се споменава в чл.328, ал.1, т.12 на Кодекса на труда като правно основание за прекратяване на трудовоправни взаимоотношения, но няма ясно разписан текст какво се крие зад формулировката "фактическа невъзможност". Дали може да се тълкува като фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията излизането в платен или неплатен отпуск? Едва ли, тъй като едно такова действие е изцяло волеизявление на излезлия в отпуска. Най-малкото защото той по всяко време може да я прекрати и да се върне на работа. Както между другото Гунев направи на два пъти. За справка: последното му връщане на работа е на 23 ноември 2014-а и в продължение на две седмици той изпълняваше служебните си задължения. След което бе отстранен по искане на прокуратурата с решение на съда. Това решение влезе в сила на 11 декември 2014-а. Според някои юристи точно от тази дата би трябвало да започне отброяването на шестмесечния срок, в който Гунев е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си на подуправител. Само че той изтича не днес или утре, а чак на 11 юни.

Едно е обаче какво казват юристите, а съвсем друго е какво ще направят депутатите.  Познавайки порядките в политиката и в българското Народно събрание, обикновено се случва това, което е намислило мнозинството. А проекторешението, прието на 15 януари от Комисията по правни въпроси, създава впечатлението, че депутатите са решили да освободят Гунев сега и веднага. Още повече че той трудно може да се защити.

Според Закона за БНБ единствено управителят на БНБ може да обжалва пред съда в Люксембург решение на Народното събрание за предсрочното си освобождаване. Подуправителите нямат тази привилегия. И този недостатък в българското законодателство винаги е бил посочван като проблем в конвергентните доклади на Европейската централна банка. Това са същите тези доклади, в които се обяснява защо България няма да влезе в еврозоната дори да изпълнява всички критерии от Маастрихт.

Срещу евентуално решение на Народното събрание за отстраняването от длъжността подуправител Гунев може да пусне жалба до омбудсмана. А той на свой ред да сезира Конституционния съд. Или пък с тази задача могат да се нагърбят депутати от опозицията. Преди време - през юли 2013-а, Конституционният съд бе сезиран за предсрочното прекратяване на мандата на друг висш служител на изборна длъжност. Става дума за управителя на Националната здравна осигурителна каса Пламен Цеков, който бе избран на този пост от Народното събрание на 29 март 2012-а с тригодишен мандат и освободен предсрочно година по-късно. Конституционният съд обаче отхвърли искането да обезсили решението за предсрочното прекратяване на мандата на Цеков. Разбира се, БНБ не е НЗОК и подуправителят й не е управител на здравната каса, но все пак паралел между двата случая може да бъде намерен.

Ако Гунев бъде освободен, сегашният управител на БНБ Иван Искров трябва да предложи негов заместник. А както вече в. "БАНКЕРЪ" писа, доста странно ще е точно Искров да предлага шеф на такъв важен пост като този на подуправителя и началник на управление "Банков надзор", при положение че до края на мандата му - 10 октомври, остава по-малко от година. Логично е предложението да дойде от новия гуверньор на БНБ. Друг е въпросът, ако веднага след отстраняването на Гунев  Иван Искров подаде оставка или ако управляващите имат намерение да го преизберат на поста управител на Централната банка. И още един важен момент. Ако сега бъде избран нов подуправител, той няма да е с полагащия му се по закон шестгодишен мандат, а ще изпълни оставащия мандат на Гунев, който е до 16 юни 2019 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във