Банкеръ Weekly

Добре е финансовият министър да даде приоритет на левовите ДЦК

Отровни ли са българските държавни еврооблигации?

Европейските правила за валутния риск ще притиснат банки и застрахователни дружества

Еврооблигациите, емитирани от българската държава, могат да се окажат изключително токсичен актив за българските банки и застрахователните дружества, които притежават такива книжа. Но причината не е, че има опасност държавата да не плати по тях - платежоспособността на страната ни, поне през следващите пет години, е извън всякакво съмнение. По-скоро става дума за няколко разпоредби, съдържащи се в двата европейски нормативни документа, които определят правилата за формиране на капиталовата адекватност на банковите и застрахователните дружества. Единият е Регламент 575 на ЕК, другият - регламентът "Платежоспособност ІІ". Трябва да подчертаем, че и двата директно стават законови изисквания за страните членки на ЕС - не е нужно, за да бъдат въведени в отделните държави, да се гласуват специални закони .

Другата причина българските еврооблигации да се окажат токсични за нашите банки и застрахователи е неграмотността, безхаберието или безсилието на българските политици. Именно те би трябвало да имат ангажимента да договорят възможно най-добрите условия за нашите фирми, когато се приемат общоевропейски нормативни актове, засягащи такава стратегически важна част от българския бизнес. Но, както стана ясно, политиците у нас са проспали този свой ангажимент. Защото въпросните два регламента, които са влезли в сила през 2014-а, са приети от Европейската комисия още през 2013-а. Което означава, че преговорите по тях са започнали поне две години по-рано.

Още когато е започнало обсъждането на двата регламента, българската страна е поискала за държави, които са във валутен борд и са фиксирали своята национална валута към еврото, активите на местните банки и застрахователи в евро да не се вземат предвид при изчисляване на валутния риск. Тогава битката е била доста напрегната, но държавите извън еврозоната на своя страна са имали могъщ съюзник - Великобритания. Тя е консолидирала около себе страни като Полша, Унгария, Чехия, България, Литва, Латвия и Естония, които в замяна на застъпничеството й в спора за валутния риск са подкрепили британците в други техни искания към ЕС.

В един момент обаче Лондон постига своите цели и веднага след това в унисон с вековните традиции на своята дипломация изоставя съюзниците си на средата на пътя. Точно тогава в европейските регламенти са записани следните

"отровни правила" за валутния риск:

" Член 114,Експозиции към централни правителства или централни банки;

4. За експозициите към централните правителства и централните банки на държавите членки, които са деноминирани в местната валута на съответното правителство или централна банка и са финансирани в нея, се определя рисково тегло от 0%.

5. До 31 декември 2017 г. по отношение на експозициите към централни правителства или централни банки на държави членки, които са деноминирани и финансирани в националната валута на която и да е държава членка, се присъжда същото рисково тегло, което би било приложимо към такива експозиции, деноминирани и финансирани в тяхната национална валута.

6. За експозициите по параграф 5:

а) през 2018 г. размерът на рисково претеглените експозиции е 20 % от рисковото тегло, присъдено на тези експозиции съгласно член 114;

б) през 2019 г. размерът на рисково претеглените експозиции е 50 % от рисковото тегло, присъдено на тези експозиции съгласно член 114;

в) през 2020 г. и по-нататък размерът на рисково претеглените експозиции е 100 % от рисковото тегло, присъдено на тези експозиции съгласно член 114".

След влизането на двата регламента, за които говорим в този текст, в сила през 2014-а се случват няколко неща.

Първо, трите прибалтийски държави се присъединяват към еврозоната и за тях валутният риск престава да бъде проблем.

Второ, Великобритания декларира, че излиза от Европейския съюз. Така възможността за създаване на силна коалиция, която да иска преразглеждане на текстовете в параграф 5 и 6 (цитирани по-горе), въвеждащи от 2018-а валутния риск за всички активи в евро, изглежда илюзорна. А бездействието на нашите политици по отношение на този проблем е факт. От какво възниква проблемът? С настъпването на 2018-а ще се случат

три неприятни за банките и застрахователите събития

Всички български еврооблигации, които в момента са безрискови, вече ще се оценяват с 20% риск, който през следващите две години ще нарасне до 100 процента. С други думи, ако една банка или застрахователно дружество има в портфейла си български държавни облигации с номинал от 200 млн. евро, от 2018-а те ще й носят риск от 40 млн. евро, или 80 млн. лева.

Година по-късно този риск ще нарасне до 100 млн. евро (до 200 млн. лв.), а от 2020-а рискът от тези облигации ще е вече 200 млн. евро (400 млн. лева). А всеки допълнителен риск ще трябва да се покрива с допълнителен капитал.

Но това не е всичко. Заради коментираните дотук правила за българските еврооблигации ще важи и т. нар.

концентрационен риск

Какво ще рече това? В момента за държавните ценни книжа не важи правилото за големи кредити. А правилото, което важи в целия ЕС, е, че всеки заем, надхвърлящ 10% от капитала на предоставящия го кредитор, е голям. Освен това кредиторът - банка или застрахователна компания, не може да предоставя на друга структура и заем, чийто размер надхвърля 25% от собствения му капитал.

Тези правила не важаха за държавните облигации. Но от 2018-а нататък те ще са валидни и за българските държавни ценни книжа в евро. И ако някоя банка или застраховател не отговаря на тези условия, ще трябва или да продаде част от притежаваните от нея еврооблигации, или да вдигне капитала си. И в двата случая това е доста неблагодарна задача.

Не стига това, ами идва и следващият проблем, свързан с

откритите валутни позиции

Открита валутна позиция е налице, когато активите на една финансова институция в чужда валута - в случая в евро, превишават пасивите й в същата валута. Или когато пасивите в чужда валута превишават активите й в същата валута. В зависимост в коя от двете хипотези се намира дадена финансова институция, откритата валутна позиция може да е дълга или къса, но все е открита. И според европейските правила за капиталова адекватност, когато стойността на откритата валутна позиция надхвърля 2% от собствения капитал, тя трябва да бъде покрита - за целта следва да се заделя допълнително капитал. За момента активите и пасивите в евро не се вземат предвид при изчисляването на откритите валутни позиции, но от 2018-а те вече ще участват в тяхното пресмятане. А в случая - когато се правят тези сметки, ще участват и българските държавни еврооблигации. 

Дали обаче проблемът с валутния риск наистина е толкова голям за българския банков и застрахователен сектор? Та нали българските еврооблигации са емитирани на международните капиталови пазари и би трябвало да присъстват и в портфейлите на чуждестранни инвеститори? Да, ама не. От общо около 9.2 млрд. евро емитиран от държавата външен дълг, според справките на Министерството на финансите,

около половината еврооблигации са в български ръце

След погасяването (в началото на юли 2017-а) на емисията от държавни ценни книжа за 970 млн. евро, пласирана по времето, когато финансов министър бе Симеон Дянков, българските банки притежават еврооблигации на нашето правителство с общ номинал от около 2.4 млрд. евро. От 2018-а всички те ще носят риск на обща стойност от 480 млн. евро (960 млн. лв.), който трябва да бъде покрит със съответния капитал. Застрахователите пък притежават български еврооблигации за 618 млн. евро, по които общият размер на риска ще е около 124 млн. евро, или 228 млн. лева. Останалите  нашенски еврооблигации са в ръцете на пенсионните фондове.

Един бегъл преглед на балансите на банките показва, че откритата им валутна позиция в евро е от порядъка на няколко милиарда лева и значително надхвърля допустимите 2% от собствения капитал на сектора. Това означава, че за покритието й също ще трябва да се задели допълнителен капитал. В същото положение са и застрахователните дружества.

Не е тайна също, че в някои банки има концентрация на български еврооблигации, а в портфейлите на някои от тях тя надхвърля допустимата граница - 25% от собствения им капитал.

Възможна ли е цялата тази валутна диспозиция да създаде

капиталови проблеми

за банките и застрахователните компании?

Проблеми едва ли, но сериозно напрежение със сигурност. Повечето от банките, притежаващи сериозен портфейл от държавни ценни книжа в евро, имат свръхкапитал, с който могат да поемат 20% риск по тези ценни книжа, който ще възникне от 2018-а нататък. Освен това БНБ може да намали изискванията за някои капиталови буфери, които в момента са на допустимия от европейските регулации максимум. Така тя би облекчила нашите кредитни институции. КФН обаче не може да си позволи да предложи подобен лукс на застрахователите по простата причина, че там капиталови буфери няма. Пък и изискванията за адекватност не са 12.5-13% като при банките, а 100 процента.

Банките могат да регулират откритите си валутни позиции, като дадат по-добри условия по депозитите си или по кредитите си в евро, в зависимост от това дали са на дълга или на къса валутна позиция. За застрахователите това е трудна работа, защото по занятие те нито отпускат кредити, нито привличат депозити, още по малко в евро или в друга валута. Тук вариантът за намаляване на стойността на откритата валутна позиция е да се вземе заем в евро, който да бъде обезпечен с еврооблигации, а получените от него пари да се обърнат в левове и с тях да се купят държавни ценни книжа в национална валута.

Тук стигаме до следващия голям проблем, чието решаване е изцяло в компетенцията на Министерството на финансите.

На пазара има хроничен недостиг на левови ДЦК

Особено на дългосрочни, които са с по-висока доходност. Защото за да извършат това своеобразно затваряне на откритата валутна позиция, като сключат заем в евро и закупят с него деноминирани в левове ДЦК, компаниите трябва да "вържат" и доходността си. Няма как такава операция да се извършва на загуба, защото тя директно рефлектира в намаление на капитала и върху коефициентите за капиталова адекватност. А, както казахме, доходоносните левови ДЦК са дефицитни. От няколко години насам Министерството на финансите води целенасочена политика, която дава приоритет на емитирането на държавни ценни книжа в евро. Факт е, че близо три четвърти от държавния дълг е в такива ценни книжа, а една четвърт се пада на левовите книги.

Наличието на този дисбаланс има обяснение. Давайки приоритет на еврооблигациите, през последните няколко години правителствата се спасяваха от ценовия натиск, който би им оказал местният пазар, и постигаха доста изгодни условия, при които пласираха държавния дълг. Сега, когато правителството отчита бюджетни излишъци, желанието му да емитира нов дълг логично се изпари съвсем. Но предвид на коментираната ситуация с валутния риск, който ще се задълбочава, тази политика би трябвало да се промени и през следващите три години правителството да емитира допълнително дългосрочни левове облигации поне за по 1 млрд. лв. годишно. А най-добре да са по 2 млрд. лв. годишно, за да даде възможност на финансовите институции да балансират риска от токсичните държавни еврооблигации. Разбира се, могат да се търсят и административни решения на проблема, но това вече е друга тема.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във