Банкеръ Daily

Финансов дневник

Отрицателни лихви + количествени облекчения = на допълнителни проблеми в бъдещето

Калин Христов, подуправител на БНБ

Подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“ Калин Христов се изказа скептично за лихвената политика на Европейската централна банка и за програмата на количествени облекчения.

"Глобалната финансова криза показа дефицитите в досегашната конструкция на еврозоната. „За да може еврото да бъде запазено в средносрочен и дългосрочен период, се появи натиск за допълнителна интеграция“, припомни Калин Христов по време на финансов форум в София, като в същото време подчерта, че така и не се наблюдава  воля за осъществяване на радикални институционални промени и структурни политики в еврозоната. На този фон Европейската централна банка бе принудена да води така наречената стимулираща парична политика по два канала – чрез лихвената политика, която достигна екстремална форма с отрицателните лихвени проценти, и чрез политиката на количествени облекчения, която на практика води до директно финансиране на правителствата в еврозоната чрез купуване на техен дълг.

"Сигурни ли сме, че знаем кой проблем решава подобна политика и дали всъщност днес не залагаме допълнителни проблеми за бъдещето?“, попита Христов.

Според подуправителя на БНБ отрицателният лихвен процент променя икономическата култура особено на младите поколения, като ги лишава от стимула да спестяват, а ги насърчава да поемат дълг. "Положителният лихвен процент представлява възнаграждение за това, че се отказваш да консумираш нещо днес, тоест представлява възнаграждение за отложено потребление“. По този начин положителният реален лихвен процент създава предпоставки за акумулиране на средства за инвестиции", отбеляза още банкерът.   Той изтъкна , че отрицателните лихвени проценти водят до различни стимули и предопределят различно поведение, в зависимост от това, на кой етап от жизнения цикъл се намира дадена група. Застаряващите домакинства възприемат отрицателните лихвени проценти като заплаха за възможността след пенсиониране да запазят днешното си ниво на потребление. Следователно отрицателните лихвени проценти принуждават тези домакинства да натрупват повече спестявания, които може да носят много ниска и дори отрицателна доходност, само за да разполагат след време със средства за поддържане на някакво ниво на потребление.

Анализирайки последствията за банките, друг негативен ефект от много ниските лихвени проценти е това, че рискът в цената на кредитите практически престава да се диференцира. „Днес сякаш всеки може да получи кредит, а когато лихвеният процент е близо до нула, всеки инвестиционен проект изглежда добър. Но това съдържа  потенциал за бъдещи проблеми в обслужването на кредитите“, каза Калин Христов и допълни, че по-високите лихвени проценти елиминират неефективните начинания, докато ако средата  се характеризира с  много ниски лихвени проценти, това позволява да се поддържа съществуването на високо задлъжнели и нископроизводителни компании – така наречените зомби компании.

Поради фиксирането на българския лев към германската марка, а след това към еврото, днес България бързо пренася ефектите от паричната политика на еврозоната. Това се вижда в много ниските лихвени проценти по депозитите и кредитите. „Механизмът на нашия валутен борд ни дава голямо предимство, че не можем да купуваме правителствен дълг, което е един от основните фактори правителствата да са фискално дисциплинирани“, обобщи ръководителят на управление "Емисионно" Калин Христов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във