Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ОТ ОБВИНИТЕЛ ПРОКУРАТУРАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ОБВИНЯЕМ

Делата на държавата срещу шефовете на фалиралите банки приключват. Иде ред на делата, които въпросните шефове ще заведат срещу държавата. След като в края на август Върховният касационен съд оправда напълно и окончателно бившите шефове на фалиралата ТСБанк Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров, въпрос на дни е те да заведат срещу прокуратурата граждански искове по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за нанесени вреди. Според адвокат Александър Новков, който защитава интересите на Николай Златев, клиентът му ще подаде иска си до средата на септември. По същия начин ще постъпят и бившите мениджъри на МИНЕРАЛБАНК ВладимирТашков, Румен Касабов, Живко Стоименов, Петко Праматаров, Асен Запрянов и Емил Хърсев, след като Върховният касационен съд се произнесе окончателно по обвиненията срещу тях по чл. 282 от Наказателния кодекс - за престъпление по служба. Новков участва като защитник и в това дело, което е идентично и като повдигнати обвинения, и като развитие с процеса срещу шефовете на ТСБанк. Подобно на тях и мениджърите на МИНЕРАЛБАНК бяха оправдани от две инстанции и сега потвърждаването на тяхната невинност след близо пет години разкарване из съдебните зали изглежда чиста формалност и въпрос на време. Оправдателна присъда произнесе на 13 март 2006 г. и Софийският градски съд за бившите шефове на фалиралата Първа частна банка Венцислав Йосифов и Емилиян Димитров. Най-вероятно с времето ще отпаднат и всички обвинения срещу тях.
Време обаче ще отнеме воденето на
гражданските дела срещу прокуратурата
Според адвокат Новков исковете ще бъдат насочени именно към нея като държавна институция. При благоприятен изход от тези дела присъдените щети ще бъдат компенсирани с пари от бюджета на самата прокуратура, които тя получава всяка година от бюджета на съдебната система. Тъй като въпросните средства никога не достигат, прокуратурата ще се пазари яростно за всяка стотинка по претенциите на оправданите шефове на ТСБанк, а и на останалите фалирали институции. Самите щети ще бъдат изчислени по няколко направления. Първо, в общата сума, която ще бъде предявена като претенции, ще бъдат включени всички разходи на оправданите мениджъри за адвокатски хонорари и за други услуги, свързани със защитата. Разбира се, те ще трябва да бъдат доказани със съответните договори и платежни документи. На второ място ще се вземат предвид
сумите, платени като гаранции
от оневинените подсъдими - една от най-често прилаганите мерки за неотклонение, които прилага прокуратурата. Разбира се, когато присъдата е оправдателна, парите за тези гаранции се възстановяват, но подсъдимите могат с пълно основание да претендират за пропуснати ползи от тези суми във времето, когато са били в сметките на следствието. Да не говорим, че някои от обвинените мениджъри на фалирали банки взеха заеми, за да си платят гаранциите. Става въпрос за средства между 20 млн. и 50 млн. стари лева, които бяха платени още при повдигането на обвиненията през 1998-а и 1999 г., или между 20 хил. и 50 хил. лева нови пари на човек. Заедно с капитализираните лихви през изминалите години тези суми ще нараснат поне двойно. Впрочем всичко това ще се изчислява от вещи лица, а вероятно в стремежа си да намали парите за обещетенията прокуратурата ще иска няколко експертизи. Обект на отделни спорове ще бъде исканите от оправданите мениджъри
компенсации за неимуществени щети
Това са парите, които отново прокуратурата ще трябва да извади от бюджета си и да плати на ищците заради това, че са стояли седмици и дори месеци в ареста за престъпления, за които впоследствие се оказва, че нямат вина. Въпросните обезщетения се определят от самия съд по справедливост. Един господ знае какво ще рече това, но при всички положения размерът на тези компенсации със сигурност ще е в някаква зависимост както от срока на задържането под стража, така и от продължителността на наказателните производства, накърнената репутация на оправданите подсъдими и др. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства може да се прогнозира, че ако всички оправдани банкери заведат срещу прокуратурата граждански дела и ги спечелят, това ще струва на бюджета поне един милион лева. По-важното е, че тази сума няма да бъде извадена от възнагражденията на самите обвинители, които водиха процесите. Заплатите им няма да пострадат, тъй като държавата ще покрие този разход. Което ще рече, че безплодните съдебни процедури срещу мениджъри на фалирали кредитни институции, продължили и продължаващи с години, ще бъдат за сметка на данъкоплатците. Едва ли някой може да направи точна сметка какви суми са отишли за воденето на подобни дела, но със сигурност става дума за десетки милиони левове. Пари, които още преди три-четири години стана ясно, че се хвърлят абсолютно неоправдано, тъй като бе публична тайна в правните среди, че мениджър на фирма не може да бъде осъден по чл. 282 от Наказателния кодекс, защото текстът не визира деяния на длъжностните лица, ръководили фалиралите банки, а на такива които изпълняват държавна служба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във