Банкеръ Daily

Финансов дневник

От БНБ прогнозират забавяне на икономическата активност до 2.1%

Наличните конюнктурни индикатори /за доверие на потребителите, за бизнес климата, за индексите за производство в индустрията, за индексите за оборота в промишлеността и в търговията на дребно/ за периода януари - февруари тази година показват продължаващо подобряване на икономическата активност в България през тези месеци. Нашествието на Русия в Украйна в края на февруари обаче е предпоставка за преустановяване на тези тенденции. Това е записано в тримесечната „Макроикономическа прогноза“ на БНБ, която представя годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години.
Фактори за това са засилилата се несигурност и влошаването на нагласите на икономическите агенти, задълбочаването на трудностите с веригите за доставки поради санкциите срещу Русия и свързаното с това значително нарастване на цените на суровини, за които България и основните ѝ търговски партньори са нетни вносители.
В резултат на тази динамика и на базата на описаните технически допускания от БНБ прогнозират през 2022 г.

растежът на икономическата активност в страната да се забави до 2.1 на сто.

По компоненти на крайното търсене забавянето спрямо миналата година ще се дължи на по-слаб растеж на частното потребление и на по-голям отрицателен принос на нетния износ. Забавянето на растежа на частното потребление в прогнозата за тази година до 2.7% се дължи както на високата база от миналата година (8% растеж), така и на негативните ефекти от прогнозираното ускоряване на инфлацията върху реалния разполагаем доход на домакинствата и върху потребителските нагласи. В допълнение войната в Украйна се очаква да окаже негативен ефект върху потребителските нагласи и съответно върху склонността на домакинствата да потребяват.
От БНБ прогнозират отрицателният принос на нетния износ да се увеличи спрямо 2021 г. поради по-висок растеж на вноса на стоки спрямо този на експорта. Износът на стоки през тази година ще бъде ограничаван от допусканията за понижаване на външното търсене на стоки и услуги, докато за растежа на вноса ще допринася по-голямо вътрешно търсене. Прогнозата за правителственото потребление отразява увеличаване на разходите за междинно потребление и здравеопазване, както и по-високи разходи за възнаграждения на работещите в публичния сектор, в резултат на което през 2022 г. растежът на правителствено потребление в реално изражение се очаква да се ускори до 4.1 на сто. По отношение на фирмите от БНБ очакват негативният шок по линия на предлагането, свързан с по-високите цени на основни суровини и с влошените нагласи на мениджърите за бъдещата производствена активност, да продължи да ограничава инвестиционната активност на частния сектор. Същевременно прогнозираният 5.6% растеж на общите за икономиката инвестиции през 2022 г. е движен изцяло от правителствените инвестиции вследствие на очакванията за по-висок темп на усвояване на средства от ЕС в последната фаза на програмния период 2014-2020 г., на плавно възстановяване на националните инвестиции и в по-малка степен на усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) предвид продължаващия процес на съгласуването му с Еврокомисията.
През 2023 г. от БНБ очакват растежът на БВП  да се ускори до 3.9%,

след което през 2024 г. да се забави до 3.7 на сто. За профила на растежа на реалния БВП през прогнозния хоризонт съществено влияние ще оказва
техническото допускане за времевото разпределение на средствата, които се очаква да бъдат получени по НПВУ (главно под формата на публични и в по-малка степен на частни инвестиции). В макроикономическата прогноза е заложено допускане, че най-значителен растеж на публичните и частните инвестиции, финансирани със средства от НПВУ, през прогнозния хоризонт ще се реализира през 2023-а.
Въз основа на информация, представена в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022–2024 г., от БНБ очакват през 2023-2024 г. брутното образуване на основен капитал на правителството да бъде допълнително подкрепено от национални инвестиции в инфраструктурни проекти и от инвестиционни проекти за модернизирането на българската армия.

Инвестициите на частния сектор, които не са свързани с Националния план
за възстановяване и устойчивост, се очаква да останат ниски, но с тенденция към плавно нарастване. За това ще допринасят прогнозираният растеж на вътрешното и външното търсене, заложеното в базисния сценарий частично подобряване на нагласите на мениджърите след очакваното им значително влошаване през 2022 г., а също структурни фактори, свързани с негативните демографски тенденции в страната, които предполагат заместване на фактора „труд“ с капитал.

Прогнозата на БНБ е

през 2023 г. и 2024 г. растежът на потреблението на домакинствата да се ускори

в съответствие с динамиката на реалния им разполагаем доход, който ще се увеличи най-вече поради очаквания за изпреварващ инфлацията растеж на номиналните заплати. Друг фактор, който ще подкрепя крайните потребителски разходи на домакинствата, ще бъде намаляването на несигурността спрямо тази година. От БНБ очакват отрицателният принос на нетния износ да се свие през 2023 г. и през 2024 г. да стане слабо положителен в съответствие с допусканията за динамиката на външното търсене на български стоки и услуги. По отношение на правителственото потребление се очаква темпът на растеж да се забави спрямо тази година, което ще се определя най-вече от допускане за сравнително по-нисък темп на увеличаване на разходите за междинно
потребление и на разходите, свързани със здравноосигурителни плащания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във