Банкеръ Daily

Продължаваме темата

Осъдете колекторската фирма и за тормоз

Трябва да докажете несъстоятелността на иска

Длъжниците често стават обект на тормоз от страна на колекторските фирми. В резултат немалко хора губят съня си, притесняват се излишно, изпитват чувство на гняв, нарушава се спокойствието им. Може ли да претендират за неимуществените вреди поради преживените негативни емоции?

„Именно за тези неприятни емоции потърпевшите имат право на обезщетение. Става дума за обезщетение за неимуществени вреди, което може да се претендира както в производството по установяване на недължимост на сумата, така и в едно последващо съдебно производство.” Това съветват от адвокатска кантора „Ирина Константинова”.

От там коментират, че предпоставка за уважаването на иска за неимуществени вреди е да се установи, че претендираната от колекторската фирма парична сума не се дължи. Юристи поясняват че, ако дадена сума наистина е дължима, тогава кредиторът има право да иска плащането и това негово искане не е неправомерно.

Определянето на размера на неимуществените вреди се извършва от съда по справедливост. За доказване на размера на това обезщетение, трябва да се установи характера на емоциите, които потърпевшият е преживял и техния интензитет, за което е необходимо да бъдат разпитани свидетели. Свидетелите могат да бъдат близки и роднини на потърпевшият. От една страна съдът взема предвид тяхната заинтересованост по отношение на изхода от спора, но от друга страна това са лицата, които в най-голяма степен имат преки впечатления от това как проблемите със съответната колекторската фирма са се отразили на техния близък.

В редица случаи от колекторските фирми лепят съобщение на вратата на жилището на длъжника, че има задължения към тях. В тези бележки обикновено не се сочи основанието и размера на дълга, но тези бележки не са за изхвърляне. Те представляват извънсъдебна покана за плащане на дълга. В същото време тези "покани" обосновават правния интерес на потребителя да инициира дело срещу колекторската фирма за отпадане на плащането по претендираната сума. Затова именно 

към колекторските фирми следва да бъде предявен иска за отпадане на дълга

а не към доставчикът на услугата, с когото е бил сключен договора. Въпреки че на базата на този договор се предявяват претенциите за заплащане на съответното задължение. 

Това е така, защото между доставчикът на услугата и колекторската фирма се сключва договор за прехвърляне на вземания - цесия, въз основа, на който колекторската фирма, а не старият кредитор, търси погашение на дълга. Поради тези съображения искът следва да се предяви срещу настоящият кредитор –  този, който продължава да търси старите задължения за заплащане.

Вземанията, за които става въпрос обикновено са погасени по давност 

и могат да отпаднат само на това основание. За целта потребителят трябва да се позове на изтекла давност със завеждането на исковата молба.

В общия случай човекът от фирмата, който ви търси няма много информация за размера на дълга и най-вече на какво основание е възникнал. Наредено му е да претендира за връщането на определена сума, като начините за постигането на целта са безогледни - заплахи за даване на съдебен изпълнител или за срещи в съда, изпращане на яки момчета на работното място на длъжника, за да му бъде внушен "респект" и други мутренски номера.

Най-неприятното от всичко е обикновено тонът на тези събирачи на дългове. Често те преминават всякакви граници на добрия тон и разговорът наподобява разправия на пазара, отколкото смислен опит за уреждане на отношенията по доброволен път.

Защо колекторските фирми прибягват до агресивен тон 

за събиране на задълженията?

В  деветдесет на сто от случаите вземанията са погасени по давност и от колекторските фирми са съвсем наясно, че няма законен ред, по който те да успеят да съберат  дълговете си. Знаят, че ако се опитат да съберат вземанията си чрез съда, тяхната претенция лесно ще бъде отхвърлена чрез възражение за изтекла погасителна давност. Поради този факт, са наясно, че сезирайки съда, само ще направят допълнителни разходи, но няма да получат нищо насреща. Ето защо те решават да използват "иновативните" методи - заплахи и пресиране на длъжника.

Най-често колекторите разчитат на агресивното си поведение и се надяват да всеят страх у потребителя, който под заплахата от съдебна отговорност, трябва да стигне до извода, че му е "по-изгодно" да плати доброволно дълга. 

В тези си опити за събиране на пари, колекторите звънят на "драгия" длъжник в най-различни часове, от различни телефонни номера и тормозят набелязаната жертва.  В резултат на тези действия и най-спокойният човек започва да изпитва негативни емоции, вариращи от безпокойство до ярост, което се отразява на емоционалното му състояние, работоспособността  и личностната самооценка.

Какво може да направи потребителя в подобна ситуация?

Не е необходимо да бездейства и да се надява, че колекторите ще се откажат или пък да тръпне от притеснение дали няма наложени запори и възбрани върху имуществото му, така както охотливо са му обещали колекторите.

Вместо да живее в непрестанен стрес, човекът попаднал в подобна ситуация, може да направи така, че да  стане ясно, че претендираните суми за заплащане не се дължат.

Сам потребителят може да инициира съдебно производство срещу дадената колекторска фирма с искане да бъде установено, че претендираната сума за заплащане не се дължи. Необходимо е да се предяви отрицателен установителен иск за недължимост на сумата. Потребителят трябва да посочи сумата, която твърди, че се претендира за заплащане от страна колекторската фирма и да оспори дължимостта на същата. Оттам нататък, в тежест на колекторската фирма е да докаже, че сумата се дължи. Тя трябва да установи основанието (договорът) въз основа, на който твърди, че потребителя е длъжник за определена сума, а и че вземането продължава да съществува към настоящия момент.

За воденето на дело от такъв характер

е най-добре потребителят да разполага с писмен документ, изходящ от фирмата - колектор, в  който е посочен каква сума за заплащане се търси от потребителя. Това е необходимо, за да може потребителят да докаже, че спорната сума наистина търси от него.

Нерядко обаче колекторските фирми отказват да издадат подобен документ. Но и това не е страшно. Може и чрез свидетели да се доказва, че колекторската фирма търси определена сума за заплащане.

В други случаи, при поискване на повече информация относно размера на дълга, от колекторските фирми препращат директно към съответния кредитор, откъдето да се получи документ за дълга. Например, при задължения към мобилен оператор, могат да изпратят потребителя да търси информация при съответния оператор. 

При запитване на място при оператора, обикновено потребителят получава някоя стара неплатена фактура, вземането, по която отдавна е погасено по давност. Такъв документ е напълно достатъчен за завеждане на дело за оспорването на дълга.

Facebook logo
Бъдете с нас и във