Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Оправдано ли е периодичното вдигане на банковите такси?

S 250 2711cff4 7d2e 4c95 9b85 b538333e7240

В една от най-турбулентните години за банковия сектори за неговите клиенти, кредитните институции продължават периодично да вдигат цената на таксите и комисионите по основните си услуги. Банките вероятно смятат, че тези постъпления са една от малкото възможности за привличане на свежи приходи при свиващи се печалби и нарастващи разходи за обезценки. Дали наистина кризата диктува този ход е спорен въпрос, тъй като тенденцията за непрекъснато увеличение на таксите се наблюдава от няколко  години.

 

Поредната вълна на покачване на таксите

се надигна в началото на октомври. Според актуалните данни от платформата за сравняване на банковите такси "Писар", цената за откриване на разплащателна сметка расте. Някои кредитни институции не начисляват такса за тази услуга, докато при други тарифата варира между 2 и 5 лева. По същият начин банките начисляват и такса за месечно обслужване на сметка. Някои трезори прибират  между 2.50 и 3.50 лв., но има и такива, които вземат над 4 лева.  

Увеличение се наблюдава и при операциите  за парични преводи. Масово преводът на каса в лева вече е 4 лева, но клоновете на няколко банки вдигнаха „мизата“ на 5 лева. По този начин банките тласкат потребителите си към използването на електронните им канали. Електронният превод е значително по-евтин, като в повечето случаи тяхната цена е между 1 и  2 лева, но не повече. Горе долу в този диапазон се движат и таксите за преводи в евро.

Поевтиняването на таксите за преводи в евро бе въведено в края на миналата година с европейски регламент. Естествено, тази инициатива има и своята негативна страна, защото  повечето банки увеличиха цената на преводите в национална валута за сметка на поевтинелите евротакси. Това обаче пренесе тежестта върху по-големия кръг банковите клиенти, които не са сред най-заможните граждани.

Иначе, в последно време се наблюдава и поскъпване на таксите за касови операции. За вноска на сума от порядъка на 400 лв. повечето банки не взимат такса, но няколко кредитните институции са поставили цени в диапазона 1-2 лева. За вноска на по-голяма сума, например 4000 лв., размерът на таксите се движи между 2 и 6 лева. 

Най-скъпо се явява тегленето на по-големи суми от каса. При теглене на 4000 лв. например таксата в някои банки е над 20 лева. На практика таксата варира от 0.4% до 0.7% от теглената сума.

Таксите за теглене от банкомат също скочиха, макар и не така драстично. Повечето банки взимат около 0.30 лв. за теглене на средства от собствен банкомат. Ако прибегнем да услугата на АТМ от друга банка, таксата нараства до 1.30 лева. За сравнение преди година тегленето на пари от АТМ на банката-издател на картата, струваше средно по 0.20 лв., а от банкомат на друга банка бе под 1 лев.

Банките обаче смятат, че поредния ръст на таксите е оправдан

заради влошаващите се  резултати. По последни данни на БНБ печалбата на банковата система от началото на годината до края на август е 686 млн. лв., като финансовият резултат е с 43.4% по-слаб от отчетения за същия период на миналата година. Тогава банките регистрираха чиста печалба в размер на 1.212 млрд. лева. 

Към това трябва да добавим и значителното нарастване на разходите за обезценка на финансови активи, т. нар. провизии. Тези разходи възлизат на 491 млн. лв. и са се увеличили с 241 млн. лв. или със 103.3% на годишна база. Интересното тук е, че кредитите в обхвата на т.нар. мораториум не се провизират.  Досега банките са отсрочили кредити в размер на над 9 млрд. лв., което означава, че без въвеждането на тези регулаторни ограничения, разходите на банките щяха да скочат значително и вероятно още към края на август, секторът вече щеше да отчита загуба. 

Отделно, спадът на печалбата е на фона на намалели нетни приходи от лихви и такси спрямо тези от преди година. През първите осем месеца на 2020 г.

нетната доходност от лихви е на стойност 1.750 млрд. лв.,

а от такси и комисиони - 666.5 млн. лв. През август 2019 г. от лихви и такси нетните постъпления са били по-високи - съответно 1.850 млрд. лв. и 733.5 млн. лева.

Недоволството на потребителите обаче също е оправдано. Те държат спестяванията си в банките при брутално ниски лихви. Според последната статистика на БНБ лихвите по новите депозити на домакинствата намаляват и съвсем се доближават до нулево ниво. При депозитите на бизнеса ситуацията е още по-неприятна, като средният лихвен процент по новите депозити вече е отрицателен.  

По-лошото е, че едва ли ситуацията ще се промени в следващите месеци. До края на годината се очаква лихвените проценти по депозитите да се запазят на достигнатите много ниски равнища. Основният фактор, който ще оказва влияние за ниските нива на лихвите по депозитите, е запазването на висока ликвидност в банковата система в резултат на продължаващия висок приток на привлечени средства от резиденти, част от които с предпазен мотив, казват експертите от БНБ в последния си икономически анализ.

И когато към ниските лихви добавим повишените такси и инфлацията излиза, че на практика престоят на парите в депозитното хранилище е не само неизгоден, но и че дори плащаме на банката да използва парите ни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във