Банкеръ Daily

Финансов дневник

Опит за бюджетен разгул

Има ли разумни мотиви в проекта „Белчев”, на които да стъпи създаването на проектобюджет` 2022

S 250 2e00d66f 90eb 4c89 8bb4 fe4c641e8570
S 250 08c3443f e5cd 4050 8671 4451586031ce

Бюджет за 2022 г. няма. След избора на редовно правителство вече и проект за бюджет няма.

Но такъв имаше. Той трябваше да бъде внесен в парламента на 17 декември. Обеща ни го служебният Финансист № 1 Валери Белчев. Но редовното правителство го изпревари.

Бюджетът "Белчев" предизвика „законен” смях.

Въпреки че не това бе целта. А да се потърсят логичните мотиви на този раздут бюджет и вероятната му връзка със следващия, който се очаква редовното правителство да внесе за обсъждане от парламента през януари.

След като тотално се обърка за очаквания размер на минималната пенсия през 2022 г., Белчев сгреши и прогнозата си за дефицита както за 2021 г., така и за очаквания през 2022 година. Тази година няма да приключи нито с балансиран бюджет, нито с излишък, както обеща Белчев преди седмици, а с дефицит от 3%, става ясно от проектобюджета на служебното правителство за 2022 година. Дефицитът няма да бъде в рамките на 2.9%, както заяви Белчев преди седмица, а ще е 5.1%, пише в проектобюджета, публикуван от МФ.

Почти единствената прогноза на Белчев от миналата седмица, която се потвърждава в публикувания от МФ проектобюджет за 2022 г., е за публичния дълг. Преди седмица той заяви, че таванът за новопоетия дълг догодина ще е 10-12 млрд. лв., като в проектозакона се предвиждаше 10.2 млрд. лв. нов дълг през 2022 година.

Известна истина е, че в България бюджетарите се броят на пръстите на едната ръка. Това не попречи на хора, които са се отъркали в бюджетни процедури, да „разгромят” Белчев.  

Какво се крие зад този ламтеж за пари, зад опита за мотивиране на бъдещо бюджетно охолство?

Има поне 

три железни мотива за подобно разточителство, 

коментира специално за в. „БАНКЕРЪ” доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН. Той единствен се нае да потърси логиката в проекта.

Първият мотив е в очакването за по-слабо търсене на ДЦК и по-затрудненият им пласмент през следващата година”, каза Сарийски. Резултатите от проведения аукцион в края на октомври показали, че срещу предложени ДЦК за 500 млн. лв. са подадени поръчки само за 518 млн. лева. Това означава коефициент на покритие близък до 1, по-точно 1.04. А при летните аукциони този показател беше двойно по-голям - близък до 2.

Говорим за намаляване на търсенето на вътрешен дълг. Което пък означава, че ако на правителството му потрябват средства догодина осигуряването им на вътрешния пазар няма да е лесно”, каза Сарийски.

Независимо от това, че в банките има свръхликвидност, те не се редят на опашки по аукционите. Причина за това са очакванията за корекции на лихвените равнища нагоре. Така че, когато се качат лихвите, те ще трябва да начисляват отрицателни преоценки, което е в разрез с техния интерес. Остава да се надяваме само на факта, че това което е трудно за един министър може да е лесно за друг.

На второ място

Министерството на финансите се опасява 

от нарастването на дългосрочния коефициент на конвергенция. Става дума за това, че доходността на бенчмарковите книжа се вдигна от 0.14% през лятото до 0.25% през октомври, т.е изискуемата доходност ще бъде два пъти по-висока.

Третата причина Финансите да се презастраховат е в

опасенията от силна конкуренция на дълговите пазари. 

В средата на октомври Европейската комисия пласира 15-годишни облигации с коефициент на покритие 11 пъти. Това се дължи на огромния интерес към „зелените” облигации. И е обяснимо, защото не е все едно за една ценна книга да бъде гарантирана от една държава или гарант да е целия Европейски съюз. Плюс това, Европейската централна банка дава сигнали, че ще направи всичко възможно да поддържа пазара на тези облигации. Да добавим и ясните сигнали, че банките ще бъдат стимулирани да купуват зелени книжа. Това поне личи от изявления на Кристин Лагард от последните седмици.

Сарийски смята, че последната записана цифра за външно финансиране от 10.2 млрд. лв. се формира от сбора на близо 3 млрд. лв., необходими за погасяване на падежи по облигации и 7.2 млрд. лв., предназначени за финансиране на бюджетния дефицит, записан последно като 5.1%. Тук е малката хитрост – дефицитът е изкуствено завишен, за да може да остане резерв.

Мненията на финансистите бяха в диапазона от крайно отрицание въобще да се внася „служебен” бюджет, до критики на неверните предположения на Белчев.

Задокеански се възмути дори и бившият финансов министър в първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков. „Нещо сериозно е сбъркано в сметката на служебния министър за Бюджет 2022. Той залага дълг от 10-12 милиарда лева (първо съобщи 12, после се поправи на 10). Имаме изплащания на сегашен дълг от 2.8 милиарда през 2022. Заложен е дефицит от 2.9 процента от БВП. Да приемем БВП от 140 милиарда лева (при 120 милиарда през 2020), което означава дефицит от 4.06 милиарда. Губят се между 5 и 7 милиарда лева, немалка сума", каза Дянков.

В коментар, че

бюджетният дефицит може да надхвърли 3%,

създателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев заяви, че изпълнението на бюджета е добро и е почти сигурно, че ще има излишък. Бюджетът за 2022 г. се планира в различни направления – под 3% до над 5 на сто.

„Защо над 5% и защо бюджетът не е балансиран никой не може да каже. Няма нужда от толкова голям бюджетен дефицит, особено предвид данните за БВП на България в контекста на ЕС и еврозоната. В икономиката има оздравителен процес, които върви нормално, и трябва да се даде сигурност, на това което работи. Не може да се прогнозира как подобно увеличение на дефицита ще се отрази върху влизането на България в еврозоната, най-малко заради промените, които настъпват във финансовите правила за дълга на държавите, приели общата валута", каза още Станчев.

Междувременно, по време на преговорите за съставяне на правителство между ПП, БСП, ИТН и ДБ, стана ясно, че редовното правителство най-вероятно ще заложи дефицит между 3.5% и 4.5% от БВП за 2022 година.

По последни прогнози на най-различни институции, фискалният дефицит през настоящата година се очаква да е малко над 3.5% от БВП. Европейската комисия прогнозира 3.6%, Международният валутен фонд изчисли 3.7 на сто. Самото служебно правителство през октомври говореше за цифри, които възлизат на около 3.9% от БВП.

Какви са тези допускания за 2022 г., които създават очаквана необходимост от по-голям дефицит и съответно -

по-голямо повишение на държавния дълг,

отколкото през 2021 година? Нека погледнем каква е макроикономическата перспектива. През настоящата година се очаква ръста на БВП да възлезе между 3-4% на годишна база, а през следващата да се ускори до 4-5 процента. Стига прогнозите за 2022 г. да са дори приблизително точни и да имаме ръст на БВП над 4.1% през 2022 г., това ще е най-високият растеж от 2008 г. насам.

Любомир Дацов от Фискалния съвет също изрази мнение, че бюджетът за 2022 г трябва да е балансиран. Официалната препоръка на самия Фискален съвет е Бюджет' 2022 да има дефицит, който е максимум 3% от БВП. Европейската комисия например прогнозира 2.8% дефицит през 2022, МВФ прогнозира 3.0 процента.

Защо беше направен този проект за бюджет?

Като сигнална ракета за новите бюджетни творци, които ще следват философията му много по-лесно след като общественото мнение вече го прие?

Или като краен вариант на популизма, който ще бъде поорязан, за да може да се гарантира летящия старт на новото правителство?

А може би, нито едно от двете...

Facebook logo
Бъдете с нас и във