Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Опасно заиграване със Сребърния фонд

Дянков залага на банките, пенсионните фондове не искат къси ДЦК

След два месеца безплодни дискусии около Сребърния фонд силно се надявахме премиерът най-после - в присъщия си заповедно-препоръчителен тон, да внесе яснота. От дългото му сутрешно интервю по bTV, излъчено на 12 март, обаче станаха ясни две неща: първо, че бърка финансовите понятия и второ, че е оставил на финансовия министър Симеон Дянков инициативата да експериментира със съхраняваните във фонда допълнителни пари за пенсии.


Ето цитат от интервюто на премиера:


Финансистите умуват върху няколко възможности (бел. ред. - за плащане на външния дълг и покриване на бюджетния дефицит) - от вътрешния пазар, между 10 и 20% от Сребърния фонд, защото пък там лихвите са изключително ниски. . .


Така важните неща, които се изясниха в накъсания разговор, са, че премиерът не смята, че е проблем да се пипат парите в Сребърни фонд. Още повече че те не носят сериозен доход. Второ, за Борисов сумата от 2 млрд. лв. в същия този фонд не е толкова значима, при положение че държавата плаща по 10 млрд. лв. за пенсии годишно.


Има ли значение, ако държавата фалира, дали ще плаща (бел. ред. - с парите от фонда) още два месеца, или няма да плаща?, зададе драматичен въпрос Борисов и продължи: Може да се пробва и да се види, ако се вземат 10-15% от парите на Сребърния фонд, колко ликвидност ще дадат, защото в момента те са на най-ниската лихва.


Вижда се, че министър-председателят не прави


разлика между ликвидност и доходност

а това са фундаментално различни понятия. Ето ви един пример. Българската банкова система поддържа обща ликвидност от 9 млрд. лв., независимо че по тези средства получава годишен доход от средно около 1 процент. Но те не се пипат и дори се увеличават, за да гарантират стабилност. Ако това не бе необходимо, банките досега да са запратили въпросните милиарди в много по-доходоносни операции, които обаче са свързани с много по-голям риск.


Голямата новина, която премиерът изтърва в ефира, е, че Дянков ще пипа само


до 20% от парите на Сребърния фонд

Въпросът обаче е дали това е новина, или бе казано за заблуда на противника. Проектът за промени в Закона за Сребърния фонд бе публикуван на сайта на финансовото министерство преди близо месец. В този смисъл депутатите от ГЕРБ и министрите от правителството на Борисов не би трябвало да отклоняват въпросите по темата с аргумента, че все още не се знае какви предложения за промени ще бъдат внесени в парламента. Подобно поведение говори за липса на интерес. Как иначе да се обясни присъствието в Управителния съвет на фонда на министрите на финансите, на труда и социалното осигуряване, шефовете на НОИ и на Агенцията за социално подпомагане, началници на отдели и дирекции във финансовото ведомство и представители на работодателите. Всички те би трябвало да са подробно запознати с проектозакона и да имат становище по него. А в публикуваните на сайта на финансовото министерство идеи за изменения не пише, че до 20% от парите на Сребърния фонд могат да се инвестират в държавен дълг. Там


такъв лимит няма

Напротив, предложението е парите, предназначени за пенсионерите, да се инвестират в български държавни ценни книжа, което означава, че в този финансов инструмент те могат да бъдат влагани неограничено.


Оставяме настрани въпроса, че всички средства от продажба на държавни активи би следвало да отиват не за погасяване на държавен дълг, а да постъпват именно в този Сребърен фонд. Тази неудобна пречка правителството премахна още преди година и половина, като създаде Държавната консолидационна компания и вкара в нея повечето държавни предприятия. Така по всички счетоводни правила парите от продажбата им влизат и ще влизат в компанията, а тя под формата на дивиденти (ако има такива) може да ги налива в бюджета.


На инвестиционната общност Дянков не може да разчита

Независимо че банките и пенсионните фондове имат голяма ликвидност и благодарение на тях Министерството на финансите от две години отчита успешен пласмент на емисиите държавни ценни книжа при рекордно ниска доходност. Само че тук става въпрос предимно за отваряне на стари емисии ДЦК, като предлаганите обеми във всеки един от търговете са за под 100 млн. лева. Инвеститорите - банки, пенсионни и застрахователни дружества, просто са принудени да купуват тези емисии с ниска доходност, защото имат законови ангажименти за това. Или трябва да покриват бюджетни средства с ДЦК, или трябва поддържат в такива инструменти определен процент от активите си. Търговете на ДЦК едва ли ще са толкова успешни, ако бъдат за емисии от по 400 - 500 млн. лв. или за по-големи обеми. Особено когато става дума за ДЦК със срок на погасяване под 10 години. Впрочем


краткосрочните ДЦК въобще не са привлекателни

за някои инвеститори. Членът на управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и изпълнителен директор на ПОК Доверие Даниела Петкова заяви специално за БАНКЕРЪ: Ние сме дългосрочно и институционално ориентирани инвеститори и проявяваме определен интерес към еврооблигациите. Ако финансовото министерство емитира само краткосрочни ДЦК, чиято доходност е около 3%,


ние по-скоро няма да имаме интерес да участваме

Според Петкова, има още една пречка за инвестициите в ДЦК. Това е изискването да се купуват облигации с инвестиционен рейтинг. Тя е силно притеснена от факта, че агенция Фич вече понижи кредитния рейтинг на страната ни и още едно понижение би ни лишило от инвестиционния рейтинг. Ако това стане, частните пенсионни дружества ще трябва да излязат на пазара и да продават български ДЦК. А става дума за държавни облигации с общ номинал от 1 млрд. лева. В случай че пенсионните дружества бъдат принудени да ги продават заради загубата на инвестиционен рейтинг, Дянков въобще не би трябвало да разчита на тях да купуват от новите облигации.


Милен Марков, изпълнителен директор на ПОК Съгласие и председател на Инвестиционния комитет на БАДДПО, смята, че интересът е към държавни книжа с падеж над или поне пет години и доходност 4.5-5.5 процента. Според него в бранша има голямо търсене на дългосрочни инструменти с висока доходност и стратегията на Дянков като че ли за момента не отчита това. Марков е на мнение, че ако облигациите за търсените от държавата 1 - 2 млрд. лв. бъдат пуснати залпово, това ще създаде свръхпредлагане на пазара и ниската сега доходност ще подскочи. Ако обаче на пазара се подава на час по лъжичка, той може да поеме ДЦК на тази сума. Според Марков инвеститори ще бъдат предимно банките. Не изключвам в аукционите да участват и чуждестранни инвеститори - банки, както това се случва в Румъния, каза той.


Банкерите са по-дипломатични

Повечето от тях недоволстват от ниската в момента доходност на българските ДЦК. Според тях състоянието на фиска постоянно се влошава и правителството няма ясна визия за това как да постигне ръст в икономиката. Мениджърите на кредитните институции смятат, че сегашните ниски лихви на държавните ценни книжа не отразяват икономическата конюнктура в страната. Когато става дума за големи обеми дългосрочни български облигации, доходността, която те би трябвало да носят, според банкерите, е не по-малка от 6% годишно. За по-краткосрочни ДЦК не би трябвало и дума да става, тъй като политиката по дълга предполага да се отложат големите плащания за след пет или десет години, когато кризата в Европа се очаква да е отминала, а достъпът до евтин финансов ресурс - облекчен. Но за каква политика в случая става дума, след като до края на миналата година правителството трябваше да представи стратегията си за дълга, но и до ден днешен това не се е случило. И обществото, и политиците, и местните инвеститори тънат в неведение. Добре би било, ако поне в главата на Дянков има някакъв несподелен досега план.


По отношение на държавния дълг засега единствено


сред застрахователите има по-голям оптимизъм

Данчо Данчев, председател на Асоциацията на българските застрахователи и изпълнителен директор на ЗАД Виктория, заяви, че би купил краткосрочни ДЦК, но ако те носят доходност от 5-6 процента. Той изрази и мнението на бранша, че като цяло застрахователите нямали висока ликвидност и свободни пари, както е при банките, и от тях не можело да се очаква голяма активност и сериозен дял при покупките на аукционите.


Определено имаме интерес към емисии на тригодишни държавни ценни книжа, но не сме сигурни дали ще инвестираме - всичко зависи в крайна сметка от доходността. Ако тя е поне 4.5%, бихме участвали. Надяваме се, че и голямото предлагане ще избута лихвите нагоре, въпреки че съм песимист вътрешният пазар да има потенциала да поеме ДЦК за 1 млрд. лева, коментира Стефан Софиянски, изпълнителен директор на ЗК Лев инс.


Друга част от застрахователите разсъждават абсолютно прагматично: За какво ни е да купуваме държавни хартийки при по-ниски лихвени проценти от тези по банковите депозити? Заради по-голямата гаранция ли? Ако вложим на едногодишен депозит в банка, ще получим поне 5%, защо да влагаме в ДЦК с доста по-ниска лихва?


Излиза, че инвестиционните настроения въобще не са благоприятни за емитираните от правителството облигации. Точно затова на Дянков му трябват парите на Сребърния фонд. За да може да извива ръцете на банки, застрахователи и осигурителни фондове за по-ниска доходност. И ако те не я приемат, да си финансира новоемитираните облигации с парите, заделяни за бъдещите пенсионери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във