Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Одити безкрай

Комисията за финансов надзор прие критериите за избор на одиторски компании, които ще проверяват и заверяват отчетите на застрахователни и пенсионноосигурителни дружества в страната

Изискванията към експертите, които ще правят "двойния одит", не се различават съществено от тези към одиторите, които проведоха първата и втората проверки на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите. Разликата е, че този път не един, а двама одитори ще проверяват отчетите на компаниите. И единият от тях ще трябва да е подготвен от по-опитен екип.

Новите изисквания към отчетността на дружествата произтичат от промените в  международните одитни стандарти и от въвеждането на нов международен стандарт за финансово отчитане. А влиза в действие и новото законово изискване отчетите на всички предприятия от обществен интерес - банки, застрахователни дружества, управляващи пенсионни фондове, инвестиционни посредници, всички компании, регистрирани на фондовата борса, и всички големи дружества с частен и държавен капитал да бъдат проверявани и заверявани едновременно от две одиторски компании.

"Основната идея е

да се избегне възможността за договаряне

между одитното предприятие и проверявания", каза бившият председател на Българското актюерско дружество Татяна Битунска.

Все още не е съвсем ясно по какъв начин ще се провеждат проверките - дали двата екипа от екскерт-счетоводители ще правят два отделни одита, или заключителният документ ще е един, а компаниите ще си поделят части от процеса.

При първия сценарий одиторските компании се притесняват какво ще се случва и как ще се процедира при разминавания в оценките на двата екипа - кой ще реши спора и за колко време. 

"В зависимост от използваните модели и от нивото на експертиза, което притежава самата компания, разликата в оценката може да се различава драстично. Например 10-15% в един порфейл на голяма фирма е сериозна разлика", обясни Татяна Битунска. Тя напомни, че директивата за платежоспособност дава възможност да се избират методите за оценка, но избраният трябва да бъде обоснован. Дали дружествата прилагат точния за тях метод? Това трябваше да става ясно при първата проверка на застрахователите и пенсионноосигурителните компании.

"Трябваше да се прецени на база структурата на бизнеса кой от различните методи е наистина приложим. Целта беше да се напасват методите и моделите, прилагани от пазара", допълни Битунска.

Проблем, произтичащ от разлики в оценката при различните модели, ползвани от одиторите, се яви още при първия преглед на балансите. Тогава резултатите на една от проверяваните български застрахователни компании бяха намалени с над 47 млн. лева. Заради това коефициентите за платежоспособност и адекватност на този застраховател паднаха под минимумите, изисквани от надзорната регулация.

По принцип споровете около разликите в оценките би трябвало да се решават от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Не е ясно обаче дали при 49 застрахователни дружества и групи и при 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване на пазара Комисията има капацитет да бъде такъв арбитър.

И при двата подхода при извършването на двойния одит проблем се явява по-високата цена на

професионалните застраховки

която големите компаниите плащат. Не е ясно и дали в такава ситуация - на споделена отговорност при проверките, която води до по-висок риск, застрахователите няма да повишат цените на професионалните полици.  

Проблем ще бъде и по-високата цена, която одитираните дружества ще плащат за двойната проверка. Дружествата твърдят, че разходите им за тези одити ще бъдат двойно по-високи, което неминуемо ще доведе въобще до ръст на цените на услугите им. До този извод са стигнали след опита им, получен при проверките на активите им към 30 юни и 31 декември 2016-а. Ако се предприеме съвместен одит, вероятно бюджетът за упражнението ще бъде поделен между двамата одитори, а няма да се наложи той да бъде удвоен.   

Основното предизвикателство пред одитиращите компании е да включат във всеки от проверяващите екипи актюер (ролята на актюера е да провери дали компаниията е надеждно капитализирана, или не) като избегнат

конфликта на интереси

До този момент големите международни компании при нужда наемаха специалисти по актюерската проверка от най-близкото подразделение. Това се правеше, тъй като одиторите не можеха да осигурят постоянна заетост на скъпоструващите експерти и бяха готови да плащат повече, но за по-кратко време. Друг вариант за набавянето на подобна експертиза беше дистанционното ангажиране на актюера. Експертът получава информацията от компанията, която проверява и данните, необходими за калкулиране на техническите провизии. Практиката показва, че ако една одиторска компания проверява и заверява годишните финансови отчети само на един или двама застрахователи, тя би могла да осигури на един актюер заетост от два до четири месеца годишно. Те наемаха "вносни" актюери, с което лесно се избягваше и моментът с конфликта на интереси. Техните услуги обаче струват доста по-скъпо от тези на българските експерти - плаща им се по европейски стандарти, начислява се и часова ставка. Така беше досега. Сега обаче ситуацията се променя, тъй като одитите в предприятията от обществен интерес ще бъдат обичайна практика. Това налага одиторите, които се канят да поемат проверката на повече дружества, да наемат по-голям брой български актюери. Или да създадат подобни звена в компаниите си. Независими актюери на пазара почти липсват, което на свой ред води до конфликт на интереси.  

"Този проблем може да се избегне, ако одитиращите предприятия ангажират актюери, които нямат пряка отговорност в проверяваната индустрия. Това могат да са хора, които работят в други сектори - например тези от пенсионноосигурителния бранш да влязат в одитна проверка на застраховател", разясни Битунска.

За момента обаче не са описани по-подробни изисквания към тези ключови експерти в проверките. Освен изискването за стаж и тези за отношенията с одитираното предприятие.

Проблемът с отказа на застрахователите да споделят информация помежду си не е нов. В това се коренеше и една от основните трудности за създаването на системата бонус-малус (застрахователите отказваха да разкрият дали техен клиент, решил да се застрахова в друга компания, е причинявал катастрофи преди, или не).

Ситуацията може да се нажежи допълнително и от факта, че актюери, които работят на пазара, проверяват и други компании от същия сектор. И не е изключено хора, които имат да отстраняват проблеми в собствените си дружества, да проверяват компании, към които има по-малко препоръки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във