Банкеръ Daily

Финансов дневник

Очертава се разхлабване на критериите за прием в еврозоната

Води се дискусия за промени в ограниченията за размер на дълга и дефицита, заложени в договора от Маастрихт. Това са формалните критерии, на които трябва да отговаря всяка държава, за да се присъедини към еврозоната. Обсъжда се евентуалното им "разхлабване", което се дължи на ниския икономически растеж в страните от валутния съюз. 


Към момента критериите са пет:

1. Инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени - до 1.5 процентни пункта над средната стойност на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната (изключват се страни с прекалено ниска инфлация поради извънредни фактори - outliers);

2. Бюджетен дефицит като процент от БВП под 3 процента.

3. Държавен дълг като процент от БВП под 60 процента. Възможно е изключение, ако темпът на фискална консолидация се оцени като достатъчен, за да се прогнозира изпълнение на критерия.

4. Дългосрочните лихвени проценти, измерени чрез средна доходност по десетгодишни държавни облигации, не бива да надхвърлят с 2 процентни пункта средната стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

5. Стабилност на курса към еврото, която се измерва след приемане в ERM II.


Въпреки че не са публични, дискусиите за промени в нивото на дълга и дефицита се водят заради необходимостта от фискални стимули на европейската икономика, след като паричната политика на Европейската централна банка не дава търсения резултат.

"Изчисленията показват, че като маастрихстки критерий дефицитът трябва да бъде намален между 1 и 2 процента, за да стои и дългът в рамките на 60-те процента", обясни Любомир Дацов от Фискалния съвет, цитиран от БНР.

"Аз се притеснявам, че в края на краищата тази дискусия ще доведе до вдигане на тавана за дълга и освобождаване като цяло на политиката по публични финанси в европейски мащаб, което е едва ли е най-доброто, тъй като кризата, която беше 2008-2009 година, макар че беше чисто финансова, в последна сметка се оказа криза на публичните финанси", отбелязва още Дацов.

Дискусиите нямат връзка с намерението на България да се присъедини към ERM II.

Неотдавна финансовият министър Владислав Горанов изказа очакванията си страната ни да получи "зелена светлина" за включване в т. нар. чакалня на еврозоната до 30 април 2020 година. 

Заложеният от Горанов срок донякъде съвпада с прогнозите на ръководителя на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Преди месец Кьоних обяви, че България може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година.

Елке Кьоних бе първият високопоставен европейски представител, който очертава новите срокове. Тя следи процеса по присъединяването ни към "чакалнята на еврозоната", тъй като заедно с него ще влезем в тясно сътрудничество в банковия съюз. Това означава, че българските банки ще започнат да правят вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, ръководен от Кьоних.

Facebook logo
Бъдете с нас и във